Приказка за Потапка и опашка - Любими приказки от детството
Огромен стар смърч растеше на голяма горска поляна. Беше толкова висок, че върхът му опираше право в синьото небе, и толкова широк, че под разперените му клони можеше да се побере цял самолет! Но самолетите не летят в гората и затова там живееше малко мече. Мама го нарече Потапка. А най-добрият му приятел, заекът Опашка, го нарече Потапич.
Приятелите много обичаха да играят на таг и криеница. Те също обичаха да се хранят един друг.
- Опашка, виж какви малини намерих! Потапка крещи.
"Ъ-ъ-ъ", отговаря заекът, "и имам толкова вкусна трева тук!"
- Искаш ли малини? – пита мечето.
„Не“, отговаря зайчето.
„И ще имаш трева“, пита той приятел.
„Нифачу“, казва той, натъпквайки хапка горски плодове.
И доволни от себе си, двамата продължават да ядат с удоволствие това, което им харесва най-много.
Така живяха цяло лято. Вървяха през гората, събираха там миналогодишни шишарки и правеха големи купчини от тях, зад които се криеха. И когато се умориха да играят, те се възхищаваха на красивите цветя, които растяха на поляната, и на пеперудите, които пърхаха около тях.
И тогава един ден мечето легна до стария пън, гледаше големия син бръмбар и толкова много искаше да заспи.
„Потапич“, подканва го приятелят му, „хайде да изтичаме до реката, за да гледаме как облаците се носят по водата!“
"Не искам", отговаря мечката, "прекалено съм мързелива."
- Какво си ти?! - разстрои се зайчето, - разболя ли се?
Не, не съм болен, просто искам да спя.
Скоро приятелите забелязали, че на поляната вече няма цветя, а дърветата се променили по някакъв странен начин.
- Какво им става - попита мечето, защо листата им станаха жълти и червени?
- Зима ескоро! - каза Опашката и хукна да направи поздрав от падналите листа.
- Каква зима? Къде е зимата? Защо зимата?
Потапка беше много изненадан, защото беше още малък и не знаеше какво е зима.
- Това е, когато е студено и сняг навсякъде! - отговори зайчето и се приготви да скочи в огромна купчина цветни листа.
Какво е "сняг"? – попита малкото мече.
- Не знаеш ли какво е сняг, Потапич!?
Опашката се засмя толкова силно, че падна по гръб и потрепери лапите си.
- О, болест! - избухна той, търкаляйки се от една страна на друга, - Той не познава Снега!
- И аз не знам - Потапка се намръщи, - току-що напуснах бърлогата през пролетта.
– Какво правеше там?
- Как го направи? Смучене на лапа, разбира се!
Опашката спря да се смее и погледна учудено мечето.
— Защо си я смукал? - попита той.
- За да не искаш да ядеш - отговори мечката - и спа добре.
- И как не искаше? - попита зайчето.
- Не, не исках!
Зайчето погледна със съмнение лапата си, помисли и попита:
- Лапа, - изненада се Потапка, - вкусно!
Опашката се поколеба още малко и пъхна лапа в устата си.
- Ах, аха! - веднага се изплю, - и никак не е вкусно!
- Странно - изненада се той - и моето безвкусно. А през зимата беше много вкусно.
Но тогава се вдигна ветрец и вдигна купчина цветни листа. Приятелите веднага забравиха за лапите си и се затичаха да ловят цветни листа, за да направят голям поздрав от тях.