Приказка за времето
Когато ни се случи нещо лошо, ние съжаляваме, че не можем да върнем времето назад, да се върнем и да поправим всичко. От незапомнени времена човечеството се бори с невидим враг и не може да го победи по никакъв начин. Времето ни отнема кратките и безценни мигове на щастие, разтяга копнежа и страданието за цяла вечност. Пренася покрай нас детските години, дава само малко удоволствие от младостта. Само човек започва да разбира защо живее, как изтича срокът на живота. Все още никой не е успял да победи този враг и докато хората живеят на земята, те ще се опитват да победят времето.
Всъщност времето, напротив, ни помага, то води своите деца, които самото е родило, през изгубения свят. И в определеното време всеки от нас има точно това, от което се нуждае. Получаваме нашия свят празен и чист, времето ни позволява да правим глупави неща, като по този начин изпълваме живота със смисъл. Защото докато човек поправя грешките си, съществуването му е значимо, за това живеем. Останалото време, наречено старост, се дава като подарък, за да имат време да се покаят за делата си и да изкупят вината си.
Въпреки постоянната вражда, все пак някои хора успяват да се сприятеляват с течение на времето, докато други, напротив, не могат да се справят с това. Често се чудим защо някой успява, а ние не? Колкото и да се стараем, колкото и да работим, все не стига времето за нищо.
Същата беда беше и с едно момче, казваше се Тубан. Никога не успя. Съседите и приятелите често се смееха: „Да, вероятно сте се скарали с времето!“, „Времето идва на крака ви, спира ви да бягате!“.
Тубан беше наранен да чуе подобни подигравки. В крайна сметка той не е направил нищо лошо, нищо от други хорабеше различно, но пак не успя. Горкият закъсняваше навсякъде и винаги нищо не получаваше. Веднъж едно момче, заедно с други момчета, лепеше занаят. Намазах хартията с лепило, но докато умувах с какво да лепя, всичко беше вече изсъхнало. Момчетата отново започнаха да дразнят Тубан: „Мислехте ли, че лепилото ще ви чака вечно? Той, за разлика от теб, изсъхва навреме! Момчето се ядоса, заряза всичко и отиде да търси време, за да разбере защо се отнася така с него. И къде да търсим време? Където живее. Къде живее? След часове, разбира се. Момчето отиде в часовникарската работилница и каза на майстора:
- Трябва да говоря с времето.
- За какво искаш да говориш с него? – пита майсторът.
- Нямам време, всички ми се смеят и казват, че съм се скарала във времето. Затова искам да разбера защо ми е ядосан.
— О, това е смисълът — засмя се старецът. - Е, сега времето е заето, той няма време да говори с теб. Но мога да ви помиря.
- Вярно ли е? – зарадва се момчето. – И какво трябва да се направи за това?
- Ще ви кажа, но имайте предвид, че не е лесно и не можете да го направите за един ден.
- Съгласен съм! — изкрещя момчето.
Старецът погледна момчето и присви лукаво очи.
„Първо, трябва да се запознаете с времето. Вземете този магически часовник. Необичайни са. Те нямат минутна стрелка, а само часова. Но показват точно часа. Сега слушайте внимателно. За да не се кара времето с вас, трябва да си легнете днес точно в девет часа вечерта. И утре точно в седем да се събудя и в осем да съм тук. Запомни ли всичко? Виж, не закъснявай, щом закъснееш, времето окончателно ще те разкара и вече никога няма да ти прости.
Момчето благодари на господаря и се втурна към къщи. Той постояннопогледна часовника си и проследи стрелката, която бавно, бавно, едва забележимо се движеше от едно число към друго. Щом тя показа девет часа вечерта, момчето си легна. Родителите бяха изненадани, че синът им за първи път си легна навреме. И когато се събуди в седем сутринта, те бяха напълно онемели. Тубан много искаше да се запознае с времето, затова в уречения час дойде в часовникарската работилница. Господарят го чакаше на вратата. Той погледна часовника си и каза:
- Е, виждам, вече сте се срещнали с времето? Момчето кимна в отговор на стареца. Той се огледа замислено. – Днес ще имате втори ден на тестване. Първо, трябва да помете пода в моята работилница за три часа и времето ще ви гледа от стените. Точно осем часа е, трябва да приключите в единадесет. Тук имам точно три стаи. За всеки час. Започнете с най-малкото и завършете с най-голямото.
Старецът даде на момчето метла и той отиде да приеме заповеди. Тубан започна да мете пода. Нито за миг не усети, че някой го наблюдава. Щом вдигна очи, от стените го погледнаха мустакати, сурови лица. Половин час по-късно в стаята влезе часовникарят.
- Тубан, момчето ми, вече мина половин час, а ти още не си измел половината стая, трябва да побързаш, другата стая е още по-голяма.
Момчето започна да мете малко по-бързо и до края на първия час приключи с измиването на пода в първата стая. Когато стана един и половина, Тубан метеше подовете във втората стая и отново в уречения час стаята беше чиста, въпреки че беше по-голяма от първата. Точно в десет момчето влезе в третата стая и започна да я чисти още по-бързо от втората. Старецът дойде точно в единадесет часа в работилницата и видя онзи Тубанизпълни задачата. Той похвали момчето, каза, че времето е много доволно от работата му и като награда за усилията му подарява вълшебен часовник, но утре го чака отново точно в осем часа сутринта.
Тубан избягал вкъщи, цял ден помагал на родителите си с домакинската работа и непрекъснато поглеждал вълшебния часовник. Щом наближиха девет часа вечерта, момчето отиде и си легна. На следващия ден се върна в студиото точно в осем часа сутринта. Този път часовникарят му постави нова задача.
- Пред вас има четири кутии с механизми, трябва да имате време да ги проверите за два часа. Работещите механизми, които цъкат, трябва да бъдат поставени в голяма кутия, а неизправните - в кутия за резервни части. Днес няма да ви казвам как да управлявате времето си, вие сами трябва да разберете и изчислите силата си, за да стигнете навреме.
— Ще опитам — въздъхна момчето.
Тубан започна да навива механизмите и да се вслушва в тиктакането на часовника. Момчето не беше глупаво и разбра, че трябва да се справи с всяка кутия за един час. Следователно след тридесет минути той вече беше преминал през половината от първата кутия. Когато оставаха пет минути до края на определеното време, цялата задача вече беше изпълнена. В стаята влезе старец.
- Свършихте работата си добре, времето се сприятели с вас, но помнете, не трябва да го забравяте и за това винаги гледайте часовника. Те ще ви кажат кога да побързате и кога да изчакате.
Този ден беше най-щастливият в живота на момчето. Тубан завинаги помнеше инструкциите на стария часовникар и всеки път поглеждаше часовника си, който му казваше какво да прави.