Приказка за зайци, Социална мрежа на преподавателите
Приказката за това как зайците на мечката победиха
В . А . Конорезова
как зайците изплашиха вълка
Славянск на Кубан
Редактиран текст
В една гора живееше сив вълк. Той беше зъл и хитър. Тук той някак си забеляза пътека, по която зайците отиват до реката, и построи колиба близо до това място.
Седна на входа и чака зайците да донесат вода. И потрива лапи от нетърпение.
Рано сутринта чу познати стъпки и заешки гласове. Той изскочи да посрещне зайците и как изкрещя със страшен глас:
- У-ку-шу, у-ду-шу! Не отивай при моята река, не пий моята вода. Аз живея тук. Тук всичко е мое. У-у-у-у!
Зайците се уплашиха, хукнаха да бягат, а вълкът извика след тях:
- Трябва да плащате за вода. На заек сутрин, следобед и вечер. Ако не, обвинявайте себе си. Ще разруша всичките ви къщи и няма да ви пусна до реката - шу! У-у-у!
Харес се втурна вкъщи, събра всички и им разказа за такова бедствие. Как да бъдат и какво да правят - те не могат да си представят това. Решихме да запазим съвета, за да разберем как да отблъснем вълка. Зайците дълго време мислиха, но просто нищо добро не им дойде на ум. Зайчетата са тъжни, седят - скърбят. Ето едно зайче скочи:
- И да отидем за съвет при стария заек - мъдреца. Той ще ни посъветва как да бъдем.
В края на гората живееше заек - мъдрец. Дълго време той не ходеше в гората и не приемаше гости. Спечели зайци от подаръци и отиде да поиска съвет.
Дойде вечерта. Виждат - заекът седи целият побелял, косата е дълга, ухото е разкъсано. Седи и пее песен. Харес се приближи до него и той им каза:
- Знам защо дойде при мен. Ще помогна на мъката ти, но само със съвет. Там, зад ръба, наскоро видях меча кожа. Ето, иди я виж и какво следва с неянаправете - решете сами.
- каза той и влезе в къщата. Зайците оставиха подаръците пред вратата, поклониха се и изтичаха да гледат кожата.
Погледна и кожата е добра. Завлякоха я в дома си.
Вкъщи намазаха кожата със смола, оваляха я в зеленина и я поръсиха с пера. В ушите и на главата бяха поставени клони. И огромен рог беше прикрепен към челото. Оказа се прекрасно чудовище - чудовище.
Половината работа е свършена. Те избрали най-смелия заек и го изпратили при вълка за преговори.
Чу вълкът да стъпва близо до къщата му. Излезе да види кой ходи и подскочи от радост при вида на заека.
- Зайците ли ме изпратиха на вечеря? Е, най-после ще ям, иначе коремът ми вече е залепнал за гърба.
- Не - казва смелият заек - не съм дошъл на вечеря. Харес ме изпрати да те предупредя, че ако пак обидиш някого, ще дойде заешки ходатай при теб.
- Хахаха! О хо хо! - зави се от смях вълкът. - Колко години съм живял, но за първи път чувам за заек ходатай. Махай се оттук, малката, спри да ме храниш с приказки. Нека пратят някой по-дебел за закуска, иначе нямаш нищо освен кожа и кости.
Един смел заек изтича при своите, а вълкът заспа и си представи всичко: какъв огромен заек ще го изпратят за закуска.
Рано сутринта зайците започнаха да се събират. Те се качиха на раменете си, така че се получи пирамида, облякоха кожата на мечка и тръгнаха към колибата на вълка.
Вълкът се събудил, защото чул пукането на клоните.
- Еха! Какво ЗАЙЧЕ идва при мен за закуска! Не заек, а слон. - и изскочи, потривайки лапи и смеейки се към заека.
И само той искаше да извика: "У-ку-шу!" Като видях чудовище - чудовище. Езикът на вълка със страх, сякаш замръзнал в устата му. Вълкът никога не е виждал такъв ужас. Той скочи на мястои се завъртя във въздуха, падна на земята, претърколи се през петите и се втурна към петите си.
И зайците в палто от меча кожа викат след това:
- Оставете вълка далеч от тази гора и не смейте повече да обиждате зайците. И тогава пак ще дойда и тогава няма да избягаш. У-у-у-у.
Оттогава зайците започнаха да живеят мирно в гората и не се страхуваха от никого.