Приказката за хърватския ремонт или къща в къщата
Беше много отдавна, може би преди двеста години в град Бол на остров Брач, в Далмация. Този град все още е малък, но тогава имаше три улици и пет платна. Там в Доминиканския манастир живеели предимно моряци и рибари, търговци и монаси. Построени са здрави къщи - каменни и дори на три етажа, но под чудат каменен покрив, за да не ги отвява силният зимен вятър. Имаше и човек в Бол на име Марко, но с прякор Силен. Той беше с нрав на див, сприхав и невъздържан. С какво се е прехранвал онзи Марко вече никой няма да си спомни, но всичко се оказва, че е живял от морето. Той нямаше семейство, а къщата му беше на около два етажа.
Непосредствено зад къщата на Марко Силния започва землището на рода Вукович. Семейството й беше богато, имаше много земя. Шест братя Вукович - трима свещеници и трима - морски капитани - основното богатство на семейството. Дълги години братята капитани караха корабите си в Испания, докато не се ожениха - всеки за испанец. Тогава братята-капитани решили да се върнат в родния си град и да построят там обща къща за семействата си. Да, не просто къща, а дворец-палок. Те се върнаха и видяха, че за пълната им красота им трябва много малко парче земя близо до пътя, така че нищо да не закрива гледката на двореца от пристанището и, напротив, гледката към хоризонта и изхода към улицата надолу, а не нагоре. Именно на това парче се е издигала къщата на Марко Силния. Какво да правят, отидоха братята-капитани при Марко. „Така, казват, и така, - казват те. - Продай ни Марко къщата и земята си, ще дадем добра цена.“ Само Марко дори не говори за продажбата. Тогава братята-капитани отидоха при кмета Вужич, с когото имаха общи дела и бяха приятели от много години. Те му казват: „Сергей Семенович, решихме да построим красива нова къща в града. Но какво има тамкъща? замък! Но Марко Силния ни пречи - има земя и къща на точното място за нас!
Сега братята-капитани са отишли при Марко Силния заедно с кмета Вуич. Кметът Марко Силния започва да убеждава Вукович да продаде къщата и земята си, но отново не успява. "Няма да го продам - казва той. - Моята къща и моята земя." Кметът Вужич му отговаря, че няма какво да се крие зад някакви документи за собственост - тук интересът на целия град е красивият дворец Вукович, а не къщата на Марко, да се вижда от всички страни; всеки кораб, влизащ в пристанището, ще види силата и славата на града, а светлините на двореца ще се виждат дори от Хвар. А за къщата и земята на Вуковичи ще дадат добра цена, няма да обидят. „Махай се!", отвръща Марко предизвикателно. „Разговорът приключи!" В този момент кметът Вужич не издържа: "Ако не го дадеш мило", казва той, "ще го взема насила, за нищо! Защото аз съм властта в този град!" Марко няма какво да губи: „Ако го вземеш насила, казва той, да знаеш, че сам ще те убия!“
Те знаеха много за Марко Силния, а още повече се досещаха. Уплашеният кмет Вужич отстъпил, но заповядал да тикнат Марко Силния в тъмница. Марко обаче не е такъв да гние в затвора – избягал е в Дубровнишката република.
Е, той бягаше и бягаше. Той нямал наследници. Братята капитани започнали да строят двореца си в земята на Марко Силни. И как ще построите нещо, ако Марковата къща още стои? Земята е земя навсякъде, една и съща. А къщата на Марков се вижда откъдето и да погледнеш, като пъпка на челото. Като цяло братята-капитани се замислиха и започнаха да строят нова къща около старата. Например, ще построим нов, ще скрием стария и след това тихо ще разрушим стария в нашата къща. Стените бяха поставени високи - три етажа широки, широки - така че къщата на Марков се побираше с резерв. Марко Силният чул за това и една нощ пристигнал в Бол с другарите си. Те взеха със себе си четири варела барут, за да ги положатстените на новата къща на братя Вукович и я взривете, сякаш никога не се е случвало. Но преди да успеят да запалят бушоните, охраната се появи на улицата. И пак избяга Марко Силни другари.
"Е - решиха братята-капитани, - време е да поставим тавани в къщата. Да отидем да купим добър дървен материал от Венеция." Какво и защо във Венеция никой вече няма да си спомни - може би едно добро дърво в Арсенала е взето по някакъв начин, може би по друг повод, но братята-капитани Вуковичи оборудваха кораба и отидоха през морето във Венеция. Там натоварили и на връщане попаднали в силна буря. Корабът им потъна, а те самите загинаха.
Марко се върнал в къщата си и живял там до смъртта си. А къщата на братята-капитани стоеше около къщата на Марко Силния. Какво можеш да направиш? Земя - навсякъде е земя, а къщата се вижда. Ония къщи още стоят - Марко Силния и братята-капитани Вукович - една в друга, и никой не живее в тях. Защото земята си е земя навсякъде и не вземай насила чужда къща.
На снимката: историческият паметник "Къща в къщата" (Kuča u kuči, Bol, otok Brač, Хърватия)