Приказна коледна изненада за Ярик

В един далечен северен град живееше момче Ярик, което никога не беше ходило на море и много мечтаеше за него. И тогава един ден му се случи коледна история.

Наближаваше Нова година и Ярик с нетърпение очакваше празника. Татко покани сина си да украсят коледната елха заедно. Ярик отказа.

- Предпочитам да гледам анимационен филм. Не искам да украсявам елхата със скучни пластмасови топки, каза момчето.

Тогава бащата каза:

- И да закачим старите играчки от моето детство.

И Ярик се съгласи. Татко се качи на тавана и извади голяма стара кутия, завързана със сатенена панделка. Те отвориха кутията и видяха много стари коледни украси, които не приличаха една на друга: стъклени конуси, светофари, катерици, мечки, череши, ябълки, снежинки ...

Ярик се интересуваше от разглобяването на играчки и украсяването на коледната елха.

- Това са стъклени играчки, така че с тях трябва да се работи внимателно.

Ярик беше очарован от всяка играчка. Татко разказа историята на всяка коледна украса.

- Купихме светофари с баба ми и направих тези конуси в училище от папиемаше - каза татко.

Момчето много хареса новогодишната украса, защото не приличаше на съвременните пластмасови.

За пореден път Ярик бръкна в кутията и видя необичайна играчка. Те бяха два делфина, които държаха червена топка с носовете си. Очите им блестяха и сякаш намигаха. Единият делфин имаше пеперуда - беше момче делфин, а другият имаше лък - беше момиче делфин.

- Какви са тези животни? Ярик попита баща си.

- А това са вълшебни делфини, любимата ми коледна играчка. Кръстих ги "Геша" и "Вита". Тя ми е скъпа, защото моята кръстница ми я подари. Може да познаешжелание и те ще го изпълнят. Това е вярно! Веднъж направих така - каза бащата.

Бащата започна да разказва на момчето за тези невероятни същества.

Ярик държеше играчката в ръцете си и я гледаше с големи изненадани очи. Тогава през ума му мина една мисъл.

- Ами ако си пожелаеш - помисли си момчето и започна интензивно да измисля желания.

- Искам да се срещна и да общувам с живи делфини. Иска ми се делфините да ме заобикалят ден и нощ и винаги да ми напомнят за себе си - помисли си момчето, затваряйки очи.

След като си пожела, Ярик се качи до коледната елха и окачи делфините и му се стори, че делфините му намигнаха.

- Пожела ли си нещо? – попита бащата на момчето.

- Да, познах, но няма да ти кажа, иначе желанието ми може да не се сбъдне - каза Ярик.

Но татко отгатна какво мисли синът му и разбра всичко.

Наближаваше Нова година. Ярик чакаше изпълнението на желанията си. Често тичаше до елхата и търсеше подаръци за него. Без да чака 12 часа през нощта, Ярик заспа. Той сънувал, че плува с тези два делфина, те го бутат напред, пеят песента си и се забавляват. Делфините заговориха на момчето и то ги разбра. С радост детето се събуди и беше малко разстроено, че всичко е само сън.

- Ярик, ела тук. Заспахте и не дочакахте Дядо Коледа, а той дойде и ви остави подаръци.

В залата имаше елегантна коледна елха, а на пухкав клон се перчеха и усмихваха делфини. Като видя подаръци под елхата, момчето започна да ги разглежда. Като отвори голяма красива кутия, той видя нощна лампа във формата на делфин. Той разбра, че желанията започват да се сбъдват. Взело и отворило друга кутия, момчето видяло фигурка на делфин. Това беше стъклена топка, в която плуваше делфин. Ярик все още имаочите светнаха повече. Момчето беше в очакване какво още му подариха. Отваряйки третата кутия, той видя, че има играчка плюшен делфин. Ярик беше много щастлив. В четвъртата кутия момчето намери рамка за снимки, украсена с делфини.

Защо имам нужда от рамка? Не съм правил снимки с делфини. Дори не ги видях - каза Ярик.

„Ще бъде полезно“, отговори мама.

Какъв е този плик? – попита синът баща си.

„Това са билети за смъртта“, каза татко.

- Не искам да ходя на шоуто. Ходя всяка година и вече знам всички представления. Или Баба Яга отвлича Снежната девойка, или разбойниците крадат подаръци от Дядо Коледа. Уморен - каза Ярик ядосано.

- Не. Никога не сте виждали такова шоу. Ще отидем в южния град за Коледа. Чака те изненада - каза татко.

Коледа идваше. Семейството започва да пътува. Пътят беше дълъг. Момчето видя морето през прозореца и попита:

- Мамо, реката преля ли? Защо има толкова много вода и не можете да видите другата страна?

„Това е морето“, каза мама.

Момчето започна да се взира в далечината. Видя нещо трептящо във водата.

- Виж, виж - извика Ярик, сочейки прозореца на колата.

„Това са делфини“, каза мама.

Момчето с удивление гледаше следите на преминаващите делфини. Пристигайки на мястото, семейството започна да се събира за представлението. Ярик чакаше и се чудеше каква смърт никога не е виждал.

Приближавайки се, Ярик видя огромна кръгла сграда.

- Това цирк ли е? – попита момчето.

- Вече бях в цирка - каза той обидено.

- Не, това е делфинариум, там плуват делфини - отговори татко.

- Делфинариум? - изненада се момчето.

Настроението на Ярикподобрен.

Влизайки в залата, той видя голям басейн, пълен с вода. Представлението започна. Водещият поздрави всички и каза, че сега ще се представят делфини на име Геша и Вита.

„Това са моите делфини“, възхитено извика момчето.

Делфините плуваха с топки, скачаха в обръч, носеха инструктори на гърба си и пееха техните песни. Изпълнението беше страхотно! Делфините рисуваха картина с четки.

- Който хване топката, хвърлена от делфина, ще получи тази снимка - каза водещият.

Големият делфин Геша, като го сграбчи с уста, хвърли топката към момчето. Ярик го хвана.

Водещият повика момчето при себе си и му подаде картина, нарисувана от делфини. Ярик грейна от щастие.

В края на представлението имаше състезание по гатанки.

-S плава по морето, издава прекрасен звук, любопитен, игрив, с перки, но не риба! - водещият отгатна гатанка.

- Това е делфин, делфин - извика силно Ярик.

Излез тук, победител - каза домакинът.

Ярик изтича до сцената.

- Познахте гатанката. Днес имате късмет. Вземете подарък ключодържател с делфини.

След представлението Ярик и родителите му отидоха да се снимат с делфините и ги погалиха с удоволствие. Големият делфин Геша бръкна момчето с мокрия си нос, а делфинът Вита издаде делфински звук. На Ярик му се стори, че това са делфините, които е видял в съня си.

Пристигайки у дома, момчето донесе със себе си подаръци от делфини. Ярик изтича до коледната елха и забеляза нещо искрящо, това бяха неговите делфини. Усмихнаха му се и му намигнаха. Момчето грабна коледна играчка и каза тихо:

- Вълшебни са. Моите желания са изпълнени. Видях и докоснах делфини, те ми нарисуваха картина, а аз се снимах с тях. Те винаги ще бъдат саз

Татко окачи картината в стаята на Ярик на видно място. На масата беше поставена семейна снимка в рамка с делфини. До леглото на момчето стоеше лампа във формата на делфин. Фигурката беше на лавицата, а меката играчка винаги беше на стола. Детето видя, че делфините го заобикалят навсякъде. И е супер!

Ярик беше възхитен от коледните изненади.

- Знам, че желанията се сбъдват, просто трябва да повярваш - каза утвърдително Ярик.