Приказна сребърна пеперуда
В малък град едно момиче живееше в малка къща. Тя се казваше Марта. Тя беше на седем години, беше добра и мечтателна.
Марта разказала на майка си за какво е книгата. Говореше за умел майстор, който веднъж направил красива сребърна фиби за дъщеря си за красивата й коса. Среброто се добивало от планински мини, които според легендата били надарени с магическа сила. И изведнъж, в навечерието на Нова година, пеперуда оживява и започва да лети. Всички, които я видяха, бяха много изненадани, но само един майстор знаеше, че това трябва да се случи. Той казал на дъщеря си, че когато градският часовник бие, трябва да имате време да си пожелаете нещо и да пуснете пеперуда, тогава то ще се сбъдне. И тогава дойде моментът, в който забиха камбаните. Момиченцето си пожелало и пуснало пеперуда.В книгата се казва, че желанието на малката стопанка на шнолата се сбъднало. Само че никой никога повече не видя сребърната пеперуда.
Мама каза на Марта, че това е просто приказна история, измислена от някого, но Марта все още искаше да вярва в чудо.
Две седмици преди Нова година Марта извади от един сандък фиби с пеперуда. Тя го сложи на перваза на прозореца и се скри. Марта дълго гледаше фибичката от скривалището си, но нищо не се случи, фибичката беше неподвижна. Тогава Марта решила да излезе, пеперудата изведнъж потръпнала, раздвижила антените си и излетяла. Пеперудата веднага беше уловена и засадена в кутия. Тя трябваше да седи там до Нова година.
И тогава дойде денят, който всички чакаха. Масата беше подредена, елхата беше украсена, гостите бяха събрани отдавна. Когато оставаше минута преди дванадесет, Марта изтича на улицата, държейки кутия с пеперуда в ръцете си, и прошепна желание. Тя каза: "Искам да имам нова играчка всеки ден."След това пуснала пеперудата в природата.
Желанието започна да се сбъдва на следващия ден. Не е ясно откъде се е появило плюшеното мече. След това топката. Месец по-късно къщата заприлича на магазин за детски играчки. Марта спря да общува с приятели, да излезе на улицата. Книгите лежаха на рафта и започнаха да се покриват с прах. И дори любимата котка Хамлет остана без внимание. Един ден й се обадил приятел, който бил заминал, но Марта дори не искала да говори с нея. Но изведнъж играчките спряха да се появяват и Марта се отегчи, спомни си забравените си приятели. За това колко забавно и безгрижно прекарваше времето си с тях, играейки на криеница на улицата. За това как отидохме заедно на кино, на пързалката и плувахме в езерото. За това колко страхотно е да се събуждаш сутрин от мяукането на Хамлет, а вечер да седиш с книга в ръце. Марта осъзна колко глупаво и безинтересно е прекарала цялото това време с играчки. Освен това беше жалко желание, което беше пропиляно напразно. В крайна сметка може например да спаси нечий живот или да нахрани бездомни животни. Марта осъзна грешката си и със сигурност ще я поправи, когато порасне, защото е още много малка. А сега ще изтича при приятелите си, и на тях им липсва!