Приключенията на бездомния Порфирий в пионерския лагер - Бухал, или как да събираме бутилки
Наградете фенфикцията "Приключенията на бездомния Порфирий в пионерския лагер" Бухал "или как да събирате бутилки."
- Изтегляне в txt
- Изтегляне в ePub
- Изтегляне в pdf
- Изтегляне в fb2
Каква есен в лагерите.
Студена зимна вечер в Mytishchi близо до Москва, най-често срещаният район за спане. Снежинките се въртят леко от вятъра и бавно се спускат на земята. Късните минувачи бързат по улицата, почти няма коли по пътя. Целият този пейзаж е рязко прекъснат от шума от най-близката къща.
Вратата на местното полицейско управление се отворила и от нея изхвърчал пиян възрастен мъж с миризливи и мръсни дрехи.
- Да, и върви по дяволите, шибан боклук! — извика Порфирий, изправи се и се изтупа прахта. Все пак дори бездомните имат гордост. -Нарушаваш правата ми! За тази, като нея. Чрез конвекция! В! Вратата се отвори отново, сержант Угаров излезе и Порфирий веднага млъкна. Всички скитници на Митищи бяха запознати с клуба на Угар не от слухове. -Слушай, махни се от тук! — изръмжа сержантът. - И ако продължиш да викаш пак ще го затворим, значи ме познаваш. Той кимна многозначително към клуба си.
„Ти би бил такъв – с гол задник на студа!“ — помисли си Порфирий, но не посмя да възрази.
Но когато Угаров вече беше влязъл в топлата стая, бездомникът забеляза, че нещо му пречи да се движи. Панталоните сякаш бяха вързани.
Панталоните са почти нови, само на месец.“ – помисли със съжаление Порфирий и отиде до най-близката спирка. Там той организира стрийптийз, от който инвалид, пътник с дете и бременна жена се обърнаха на пейка.
- Колко нецивилизовано! Уф, пияница! - искаше да плюе клошарката недоволната жена. -Ааа, майната ти, стара овце! — извика Порфирий, пъхна съдържанието на панталоните си в ръката си и замахна към старицата. -Пазач! - успя само да повдигне дебелото си дупе и да избяга от спирката.
Както и да е, събувайки панталоните си, Порфирий най-малко приличаше на едър стриптизьор, танцуващ за богати дами в клубове. По-скоро приличаше на Александър Пистолетов. Стари, дупкови обувки, които не стават, скъсани гащи на чиркашите, палто без копчета, наметнато върху тениска с надпис "OBEY" не разбираше. "Ах, хубавец!" - помисли си клошарят, гледайки в стъклото на преминаващо БМВ. Оттам играе бандитът на групата Бутирка. Изпяха нещо за лагера. Порфирий нямаше време да оцени песента и да награди с двойка нежни друг кредитен камион с две деца вътре - 410-ият автобус се приближи. Без колебание той се качи там, изплашвайки някаква ангелска баба и бременна (или дебела?) Жена. Преди посещението на Порфирий автобусът не беше претъпкан, но сега имаше само един спящ човек, който просто не можеше да види скитника. "Хм, плячката е на път да свърши." - помисли си задникът и се насочи към младежа. Ръката сама бръкна в джоба на палтото на момчето, когато изведнъж автобусът спира рязко и скитникът пада право върху горкия. Той просто зашеметено отвори клепачи, отдръпна се от скитника и се взря в него с огромни неразбиращи очи. -Какво зяпаш, копеле? Точно сега, как да се чука, майката няма да знае! Шибан пацифист! - дълга коса и небръснат човек не харесаха Порфирий. Опонентът му не каза нищо, но стана от страх и напусна автобуса.
— По дяволите, пак без дете остана.