Приложение - Бизнес справочник на Комерсант (79795) - Икономическа геология
Изглежда, че за първи път от много десетилетия нещо наистина ново се появи в общността на анализаторите, занимаващи се с перспективни изчисления на световните цени на петрола и газа. Исторически първите предположения за изчерпване на световните запаси от течни въглеводороди са направени в САЩ през 1919 г., а в средата на 30-те години американските правителствени агенции за първи път дават оценка на предстоящото изоставане през следващите години в обема на доставките на петрол на световния пазар от нарастващото търсене. По това време индустрията за анализиране на факторите, които влияят върху цените на въглеводородите, вече се е оформила и е изложила „теорията за пиковото производство на петрол“, която е била основа до 90-те години. Предположението, че съотношението на запасите и световното производство на петрол, задоволяващо търсенето, в историческа перспектива ще намалее, всъщност се потвърждава през втората половина на 20-ти век: според Администрацията за енергийна информация на САЩ, за света съотношението на "доказаните запаси към производството на петрол" е намаляло от исторически връх през 1949 г. (13,5) до 1968 г. (около 9), след което е скочило над 10 през 197 г. 1 за около две години и след това отново почти монотонно намалява до 1986 г. до същата плашеща марка от един барел, произведен годишно на девет барела в подпочвата. „Теорията на пика“, която прогнозира, че в даден момент запасите ще растат значително по-бавно от производството, постоянно променя датата, на която глобалната петролна и газова индустрия ще изчерпи възможностите си да поддържа средно 10, и отлага с десетилетия времето, след което цените на петрола трябва да получат фундаментална дългосрочна подкрепа за растеж. Въпреки това, самата теория не беше под съмнение.
Сега ситуацията се промени с две обстоятелства. Първият е неочакван, непредсказуем бумшистов газ в САЩ през последните години. Противно на всички теории, доказано е, че технологичният прогрес в областта на производството на въглеводороди не е обвързан, както се предполагаше преди (и както е перфектно показано за всеки друг сектор на енергийния пазар през 20-ти век), със съотношението между търсене и предлагане, а се движи по свои пътища. Шистовият газ в САЩ от няколко години се превърна в определяща цена в целия енергиен сектор на най-големия енергиен пазар в света. Независимо дали ни харесва или не, това променя всичко: разходите за производство на алтернативен петрол вече не могат да се считат за зависими от разходите за производство на конвенционален петрол.
Изглежда, че целият технологичен прогрес в тази област може да бъде незабавно забавен: запасите от лесно извличаем нефт в света все още значително надвишават запасите от алтернативен нефт, който би бил конкурентен на световния пазар, дори ако цената на производствените технологии бъде, да речем, наполовина. Теоретично това все още е възможно, ако не и второто ново въведение на петролния пазар, а именно вече статистически значимата криза на националните петролни и газови компании. За нашите цели няма смисъл да навлизаме в механиката на процеса - дали поради световна конспирация на финансисти, неефективност на собственика, технологична изостаналост или стратегически цели. Намаляването на световните пазарни дялове за държавните компании – независимо дали говорим за представянето на иранската NIOC, венецуелската PDVSA, българските Газпром и Роснефт или нигерийската NNPC – е факт. За „националните“ притежатели на конвенционален петрол единственият начин да спрат ерата на евтиния алтернативен петрол, независимо дали е шистов или дълбоководен, е да позволят на мултинационалните компании да получат достъп до конвенционалните запаси.
Само две нови обстоятелства - непредвидимост на резултатитеработата на учените и предсказуемите проблеми в работата на военните (а именно военното лоби по същество определя стратегията на националните петролни и газови компании), и вече не трябва да говорим за края на ерата на евтиния петрол след преминаването на „пика на петрола“, а да изчисляваме с резерви възможните дати за настъпването на ерата на евтиния алтернативен петрол. Световната икономика винаги е по-интересна от геополитиката, нали?