Принцеса Мононоке
Принцеса Мононоке(もののけ姫Mononoke-hime) е игрален аниме филм от 1997 г., издаден от Studio Ghibli.
Режисьор и сценарист Хаяо Миядзаки, текст, адаптиран за английски дублаж от Нийл Геймън, продуценти Ютака Нарита, Сейджи Окуда, оператор Оцуши Окуи, композитор Джо Хисаиши. Брутните приходи от боксофиса в САЩ са 2 милиона долара, глобалните приходи са 150 милиона долара. За да изрази противопоставянето си на опитите за изрязване на американското издание на анимето, Миядзаки изпрати на Дисни окървавен меч, на който пишеше „не режи“.
Съдържание
Парцел [редактиране]
Филмът пренася зрителите в Япония през късния период на Муромачи, когато в Япония се появяват първите огнестрелни оръжия.
Прокълнат от духа на глигана, воинът Ашитака пътува до далечните животински земи. Там той се оказва въвлечен в конфликта между хора и животни, цивилизация и природа.
Образите на филма включват препратки към далекоизточния фолклор: „горските хора” кодама или животинската форма на Великия дух – цилин.
В карикатурата има няколко вида гигантски животни-богове: три оцелели вълка, диви свине, маймуни. Според г-жа Ебоши (антагонистката на филма) тези животни се наричат Мононоке, т.е. обезпокоени и ядосани животински богове, пазители на горския бог. Два глигана (Наго и Окото) бяха подложени на проклятие или по-скоро на отрова, която става по-мощна и расте в тялото на превозвача поради техния гняв.
Герои [редактиране]
Ашитака(アシタカ) е младият принц на племето Емиши. Става жертва на проклятие. Извършва обреда на подстригване и напуска селото на запад в търсене на какво е причинило този звяр да бъде погълнат от омраза. Той е добър с оръжията, но в същото време търси начин да се справи без насилие. Влюбена в Сан.
Сан(サン),тя е принцеса Мононоке. В ранна детска възраст тя е изоставена от родителите си и отгледана от Богинята Вълк. Готов съм да дам живота си за моята гора и нейните обитатели. Той се отнася с презрение към хората (с изключение на Ашитака).
Моро(モロ) е огромна богиня вълк (около 3 пъти по-голяма от най-големия вълк), която е осиновителката на Сан. Водачът на глутницата (по-скоро това, което е останало от нея) има три деца: Сан, Ичи и Ни. Мъдър, могъщ и безкористен. Въпреки голямата си омраза към хората, тя все още е любяща майка, готова да даде живота си, за да спаси децата и гората. Той се опитва да предпази жителите на гората от глупава битка, въпреки че те не са съгласни. Тя изпитвала враждебност към Ашитака, но спасявайки дъщеря си от глигана Окото, превърнал се в демон, преди смъртта си му казала: „Ашитака! Можеш да спасиш момичето, което обичаш…” Тя умира, спасявайки дъщеря си. Тя има две опашки.
ИчииНиса двама млади вълчета, осиновените братя на Сун, които винаги я придружават. Въпреки че са с размерите на нормален възрастен вълк, те са доста млади. Имената им не се споменават в карикатурата, но ако приемем факта, че името "Сан" означава "Трети" и "Човек", тогава вълците е по-вероятно да се наричат "Първи" и "Втори" - съответно "Ичи" и "Ни". Подобно на майка си, те са безмилостни към враговете (хората), но Ашитака се приема като приятел.
Горският бог(シシ神Шишигами) е богът на гората под формата на елен. Дава живот и смърт. Кръвта на този дух може да излекува всяка болест, а главата дава безсмъртие. През нощта той се превръща в огромен дух, който хората наричат Нощен скитник, а на разсъмване се превръща в елен с няколко десетки рога. Тогава той може да бъде убит. Ашитака беше ранен от хора, докато спасяваше принцеса Мононоке. Раната беше почти близо до сърцето. Изгубил съзнание, той легна на брега на горската река и тогава дойде Духът на гората. Събуждайки се, Ашитака видяче няма рана. Освен това богът елен излекува него и Сан от проклятието на омразата, след като му върнаха главата му.
Награди и номинации[редактиране]
музика [редактиране]
Величествената оркестрова композиция на Джо Хисаиши е избрана за основна звукова тема, която е в състояние да издигне някои от епичните моменти на филма и да даде усещане за възприятие на красиво предадените пейзажи - "Легендата за Ашитака".