Принципи на международното частно право
В нито един учебник няма да намерите въпроса за принципите. Както във всеки клон на вътрешното право, както и в международното публично право, във всеки клон има принципи. Но ние говорим и за общите принципи на българското право, върху които се гради нашето право като право, принадлежащо към континенталната система. Същото е и в международните отношения. Цялата област на международните отношения е подчинена на тези принципи, които познавате под името общи или основни принципи на международното право. Те са записани в Декларацията за принципите на международното право относно мирните и приятелски отношения между държавите от 1970 г. Това по същество е основният документ, който изброява тези принципи един по един.
1. Принципът на забрана на използването на сила и заплахата със сила в международните отношения.Може ли едно лице да извърши агресия срещу държава? Не. Агресията е международно престъпление, което може да извърши само държава. И между другото, от какво се нуждаеха САЩ за самозащита? Да бъде нападната от Афганистан като държава, независимо какво правителство има. Афганистан не ги нападна, но по някаква причина цивилните в Афганистан сега поемат удара.
Този принцип се разпростира изцяло върху отношенията без власт. Защо? Ако, да речем, една компания не сподели нещо с друга, трябва ли да използват сила, да се избиват? Това е забранено. Или ще започнат да го довеждат до фалит, ще пуснат някакви слухове за него, тоест силата не трябва да е военна, но силата може да бъде икономическа, психологическа. Всякакъв вид натиск е забранен и в международните частноправни отношения.
2. Принципът на ненамеса във вътрешните работи. Прилага ли се към частното право? Да, разбира се. Никой не трябва да се намесваделата на другите. Точно както казваме, че никой няма право да се меси в личния живот на човек, по същия начин никой няма право да се меси и да диктува какво да прави и как да работи, как да действа в делата на една компания и международна организация.
3. Принципът на равенство и зачитане на суверенитета. В международните частноправни отношения този принцип действа напълно. Физическите и юридическите лица нямат суверенитет, но по отношение на равенството (има предвид правно равенство, а не някакво друго), това важи с пълна сила и за тази сфера на правоотношенията.
5. Принципът на зачитане на правата на човека. Невъзможно е да си сътрудничим, без да зачитаме правата на другия, без да зачитаме правата на човека. Когато си сътрудничим в областта на PIL, правата на човека не трябва да бъдат компрометирани.
Трябва да ви кажа, че в областта на PIL това е още по-видимо, защото в областта на PIL се появиха такива конвенции, като например Конвенцията за защита на правата на възрастните (това означава тези възрастни, които не могат сами да защитят правата си, т.е. хората с увреждания, хората с ограничена дееспособност), Конвенцията за правата на детето и т.н. Има много от тези конвенции и те действат в областта на PIL.
6. ПринципPactasuntservanda– договорите трябва да се спазват, тоест говорим за добросъвестно изпълнение на поетите задължения. За PIL това е като хляба, тоест ако задълженията не се изпълняват, няма да има международно право - нито публично, нито частно.
Но това са общи принципи. PIL също има свои собствени специални принципи, тоест принципи, които се прилагат точно в тази област на невластни международни отношения.
Специалните принципи на PIL включват:
Принципът за равенство на правните системи. Тойозначава, че всички правни системи по света са равнопоставени и ако се постави въпросът за прилагане на норма на правото на някаква съвсем различна, различна от тази, която действа в дадена държава, например в България, тогава не можем да кажем, че няма да приложим норма на чуждо право, защото тя е от друга правна система. Всички правни системи са равнопоставени: континентална, англо-американска - система на общото право, система на ислямското право. И тогава има подсистеми: те поставят китайското законодателство отделно, понякога говорят за японското право, но тези малки неща вече не ни засягат. Да речем, в съответствие с върховенството на закона, нашият съдия, при разрешаване на дело, трябва да приложи норма на общото право, да речем, английското. И има прецедент. Може ли да откаже прилагането на прецедента с мотива, че това е друга правна система и някак си имаме лошо отношение към прецедента? Не може, защото има принцип на равнопоставеност на правните системи. Ако този принцип не съществуваше, тогава не би могло да има взаимодействие между правните системи, тоест те биха съществували всяка сама за себе си и нямаше да бъдат свързани по никакъв начин една с друга.
Но всъщност това не е така - взаимодействието се осъществява. Взаимодействието възниква при предоставянето на правна помощ. Например трябва да разпитате свидетел, който е в чужбина. Какво трябва да направи прокурорът или съдията? Той трябва да изпрати молба там и по ваша молба някой френски или английски съдия ще разпита някого и ще изпрати протокол. Има взаимодействие. И ако приемем, че „не, ти какво си, според английското право не се знае как ще бъде разпитван и въобще английският съдия не се знае какви разбирания има в тази област“, тогава изобщо нищо не може да се направи и взаимодействието междуняма да има правни системи.
Принципът на равнопоставеност на субектите. В МЧП няма отношения на власт и подчинение. Това е безсилна връзка. Естествено, там всички субекти са равнопоставени, тоест всичко важи еднакво за всички и дори в случай, че държавата като властови субект влиза в невластни отношения, да речем, държавата сключва договор с юридическо лице, в този случай държавата няма никакви имунитети и има равни права с това юридическо лице. Тогава можете да го съдите, да поискате нещо, което е невъзможно при други обстоятелства.
Следващиятпринцип е правото на защита. Трябва да кажа, че правото на защита обикновено е конституционен принцип. В почти всяка държава можете да видите член в конституцията, който казва, че всеки има право на защита и това се отнася както за собствените граждани, така и за чужденците. И ние имаме абсолютно същото. Нашата конституция дори казва, че всеки има право да защитава своите законни права и интереси. Във всеки случай чужденецът може да се обърне към всеки орган, който имаме в държавата, за да се оплаче от някого, да поиска да не се нарушават неговите права, така че ако са нарушени, да бъдат възстановени. Това е всеобхватен принцип, който действа в недоминиращи международни отношения.
Понякога държавата не е толкова непризната, както съм давал примери. Случва се държавата да не установява отношения дълго време и да не бъде призната. Вижте колко време Съветският съюз, а след това и България не признаха Израел. Дълго време нямахме никакви отношения с Испания, за нас тя беше непризната държава (след идването на Франко на власт и до смъртта му ниеИспания не беше призната за държава, нямахме никакви дипломатически отношения с тази държава), но това не означава, че сме се отнасяли към испанците или израелците като към лица, които не са равни на българските поданици. И ако се появиха на територията на България, те бяха третирани точно както е предвидено в закона.
И накрая, има още един принцип, който на латински звучи катоlexfori,право на съда. Този принцип гласи, че всеки съд обикновено прилага своето собствено право, както материално, така и процесуално. Има изключения, когато съдът може да приложи нормите на чуждото право, но при наличие на споразумение, когато споразумението предвижда това. И основно защото съдът винаги се ползва от правото си. Същото важи и за процесуалните правила. Всеки съд работи по свои процесуални правила и не само съдът, но и всеки друг орган работи по свой собствен процес. Изключение може да се направи само ако има международен договор.