Принципът и ефектът на ускорението - Студиопедия
Принципът на ускорението е пряко свързан с теорията на мултипликатора. Същността му се състои в това, че увеличеният доход, получен в резултат на мултиплициращия ефект на първоначалната инвестиция, води до увеличаване на търсенето на потребителски стоки. Индустриите, които ги произвеждат, разширяват производството, което води до увеличаване на инвестиционното търсене на капиталови стоки (средства за производство), докато промените в търсенето на потребителски стоки предизвикват много по-силни промени в търсенето на капиталови стоки. Това се дължи на особеностите на възпроизводството на основния капитал, което изисква еднократни големи разходи, които се възстановяват постепенно за дълъг период и много по-високи от приходите от продукцията в този период.
По този начин,принципът на ускорение се разбира като процес, показващ зависимостта на нарастването на търсенето на инвестиции от нарастването на продажбите на потребителски стоки и доходите. За определяне на ефекта на ускорение се използва мярка за влиянието на промените в потребителското търсене върху инвестиционното търсене -коефициент на ускорение (илиакселератор ). Промяната в търсенето на инвестиционни стоки се разглежда като функция на промените в търсенето на потребителски стоки, а увеличението на новите (стимулирани, предизвикани) инвестиции се определя като произведение на увеличението на дохода с коефициента на ускорение:
(5.10)
къдетоI– ръст на стимулираните инвестиции;
α– коефициент на ускорение;
Y– стойност на дохода (търсене на потребителски стоки);
t– индекс на период от време.
Следователно ефектът на ускорението означава, че увеличаването на дохода води до многократно увеличение на инвестициите. Това означава, че акоАко търсенето на потребителски стоки нараства, тогава търсенето на дълготрайни активи (инвестиции) също ще нараства пропорционално на размера на ускорителя. Икономистите (P. Samuelson, E. Hansen) твърдят, че търсенето на инвестиции не зависи от нивото на потребителското търсене, а от скоростта на неговия растеж. Следователно може да се твърди, чеускоряващото въздействие на растежа на търсенето на потребителски стоки възниква само в случай на промяна в неговия темп на растеж, а не при абсолютна промяна.
Принципът на ускорението има двустранен ефект. Ако темпът на растеж на потребителските разходи намалее (въпреки че размерът на търсенето може да се увеличи), тогава търсенето на инвестиции ще намалее пропорционално на стойността на коефициента на ускорение. Ако търсенето не се промени, търсенето на инвестиции също не се променя (няма нови инвестиции).
Умножителят и ускорителят се обуславят взаимно. Моделирането на взаимодействието между процесите на умножение и ускорение е извършено в трудовете на P. Samuelson, R. Harrod, J. Hicks, E. Domar.
Моделът на взаимодействие мултипликатор-ускорител е представен отуравнението на националния доход на Хикс :
(5.11)
къдетоYе националният доход;
APS– дял на спестяванията в националния доход (средна склонност към спестяване);
α– коефициент на ускорение;
I– автономни инвестиции;
t– индекс на период от време.
Съществувамоделът на бизнес цикъла на Самюелсън-Хикс, в който колебанията в икономическата среда, както във формулата на Хикс, се обясняват с помощта на механизмите на ускорение и умножение. Базиран е на редица модели:
– ефект на ускорение;
– функция на потребление с времеви лаг;
е динамичен модел на държавните разходи, вкъдетоτе тяхната скорост на растеж).
От условието за равновесие на приходите и разходите в затворена икономикаY = C + I + Gполучаваме
(5.12)
Комбинацията от действията на мултипликатора и акселератора обяснява процеса на промяна на бизнес дейността. Според теорията на мултипликатора растежът на автономните инвестиции има мултиплициращ ефект върху дохода, който нараства в съответствие със стойността на мултипликатора. Ръстът на доходите води до увеличаване на темпа на растеж на търсенето на потребителски стоки и растеж на тяхното производство. Това налага придобиването на допълнителни средства за производство на тези блага, чиято стойност е във все по-голяма зависимост от нарастването на дохода. След това отново се активира мултипликационният механизъм. В същото време за определен период от време е възможно да се намери такава комбинация от фактори на умножаване и ускоряване, която да осигури непрекъснат икономически растеж.
Привържениците на теорията на мултипликатора-ускорителя вярват, че растежът на инвестициите и потребителското търсене зависи от държавните разходи, така че правителството може да реши проблема с безкризисното икономическо развитие. Това са принципите на взаимодействие между съвкупните стойности - потребление, спестявания, инвестиции, доходи, осигуряващи стабилен икономически растеж.
Абстрактни теми:
1. Хипотезата за жизнения цикъл като модел на поведение на потребителите
2. Влиянието на инфлацията върху мултиплициращия ефект
3. Графичен анализ в теорията на мултипликатора
4. Табличен модел на ускорителния ефект
Контролни тестове:
1 . Макроикономическото равновесие означава равенство:
а) между националния доход и националния продукт;
б) между произведени и използвани националнидоходи.
в) между потребителските разходи и спестяванията;
г) между инвестиции и потребителски разходи;
д) между спестяване и инвестиране.
2. Според кейнсианския подход потреблението и спестяванията се влияят най-много от:
а) текущ разполагаем доход; б) лихвен процент;
в) количеството пари в обръщение; г) възрастовата структура на населението.
3. Функциите на потребление и спестяване, според Дж. Кейнс, са склонни към:
а) намалява с увеличаване на дохода б) нарастват с нарастване на доходите;
в) намаляват с намаляване на дохода; г) нарастват с намаляване на дохода;
д) поддържайте същото ниво при всяко ниво на доход.
4. Ако размерът на дохода се увеличи, тогава:
а) както потреблението, така и спестяванията нарастват, а делът на потреблението нараства;
б) както потреблението, така и спестяванията растат, а делът на спестяванията нараства;
в) потребителските разходи нарастват, а спестяванията намаляват;
г) потребителските разходи намаляват, а спестяванията нарастват.
5. Пределната склонност към потребление е:
а) минималният размер на потребителските разходи за поддържане на стандарт на живот;
б) увеличаване на потребителските разходи на единица ръст на дохода;
в) отношението на размера на потреблението към размера на дохода;
г) максимално възможното потребление при даден доход.
6. Автономното потребление е стойност, която:
а) винаги по-голямо от 0; б) е равно на автономните спестявания;
в) не зависи от динамиката на доходите на потребителите;
г) зависи от динамиката на доходите на потребителите.
7. Средната склонност към спестяване се изчислява като:
а) разликата между доход и потребление; б) коефициент на потреблениеза спестяване;
в) отношението на спестяванията към доходите;
г) отношението на увеличението на спестяванията към увеличението на дохода.
8. С развитието на обществото и нарастването на доходите на населението, склонността към спестяване:
а) намалява б) остава непроменена; в) нараства.
9. Коя от предложените мерки ще бъде най-ефективна за стимулиране на спестяванията?:
в) по-ниски данъци върху дохода; г) увеличение на лихвения процент.
10. Кое от следните се отнася до понятието „инвестиция“ в макроикономиката?:
а) покупка на ценни книжа; б) доходи, които не са насочени към спестявания;
в) препродажба на средства за производство; г) увеличаване на производството на нови средства за производство.
11. Автономната инвестиция е стойност, свързана с:
а) с автономно потребление; б) с динамиката на доходите на предприемачите;
в) с динамиката на потребителското търсене; г) с развитието на научно-техническия прогрес.
12. Стойността на кой от елементите на БНП се влияе най-силно от промяна в нивото на лихвения процент?:
а) потребителски разходи; б) инвестиции; в) държавни разходи; г) износ.
13. Според класическия подход размерът на спестяванията се влияе най-много от:
а) количеството пари в обръщение; б) лихвен процент;
в) текущ разполагаем доход; г) обем на потреблението.
14. Между кои количества има обратна зависимост?:
а) инвестиции и БВП (БНП); б) спестявания и доходи; в) потребление и доход; г) инвестиции и лихвен процент; д) спестявания и лихвени проценти.
15. Изместване в кривата на инвестиционното търсене (промяна в инвестиционните разходи) се причинява от:
а) промени в пределната склонност към потребление;
б) технологични промени в производството;
V)промени в производствените разходи;
г) промени в размера на спестяванията.
16. На всяко ниво на разполагаемия доход, сумата от стойностите на пределната склонност към спестяване и потребление:
а) равно на 0; б) е равно на 1; в) повече от 1; г) е в рамките на 0…1; д) по-малко от 0.
17. Пределните и средните склонности към потребление и спестяване могат да приемат следните стойности:
а) повече от 1; б) по-малко от 0; в) 0; г) от 0 до 1; д) 1.
18. На всяко ниво на разполагаем доход, сумата от стойностите на средната склонност към спестяване и потребление:
а) е равно на 1; б) повече от 1; в) равно на 0; г) е в рамките на 0…1.
19. Икономическият смисъл на мултипликатора е, че:
а) увеличаването на спестяванията води до увеличаване на инвестициите;
б) увеличаването на инвестициите в една индустрия води до увеличаване на доходите и заетостта в други отрасли;
в) нарастването на националния доход води до увеличаване на инвестициите;
г) увеличаването на доходите и заетостта в една индустрия води до увеличаване на инвестициите в други отрасли.
20. Инвестиционният мултипликатор (Кейнс) е равен на съотношението:
а) увеличаването на инвестициите към нарастването на националния доход;
б) нарастването на националния доход към нарастването на инвестициите;
в) пределна склонност към потребление и пределна склонност към спестяване;
г) единици към пределната склонност към спестяване;
д) единици към пределната склонност към потребление.
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката:
Деактивирайте adBlock! и обновете страницата (F5)наистина е необходимо