Приобщаващо образование, Социална мрежа от педагози

Градска изследователска конференция на ученици

Автор: Толкунова Алина Сергеевна

ученик от 10 "Б" клас

Останина Наталия Александровна

1. Принципи на приобщаващото образование. 4

2. Въвеждане на приобщаващото образование в България. 6

3. Проблеми на приобщаващото образование. 8

4. „Готови ли сме за въвеждането на приобщаващо образование” Резултати от проучването на примера на МБОУ „Средно училище № 7” …………………………………………………………………… 11

„Ние изключихме тази част от хората от обществото,

и трябва да ги върнем обратно в обществото, т.к

че могат да ни научат на нещо"

Жан Вание "От дълбините"

Приобщаващо образование (фр. inclusif - включително, лат. включвам - заключавам, включвам) - процесът на развитие на общото образование, което предполага наличието на образование за всички, по отношение на адаптирането към различните нужди на всички деца, което осигурява достъп до образование за деца със специални потребности.

Актуалността на темата се състои в това, че приобщаващото образование в момента е иновативен процес, който дава възможност за обучение, възпитание и развитие на всички деца без изключение, независимо от техните индивидуални особености, образователни постижения, роден език, култура, умствени и физически способности.

Приобщаващото образование се основава на идеология, която изключва всякаква дискриминация на децата и гарантира равно третиране на всички хора, но създава специални условия за децата със специални образователни потребности. Съвместното (приобщаващо) образование е признато от цялата световна общност за най-хуманното и най-ефективното. Посоката към развитие на приобщаващото образование също се превръща в една от основните в българската образователна система.политика.

Да се ​​проучи организацията на приобщаващото образование.

  • Научете принципите на приобщаващото образование.
  • Идентифицирайте проблемите на приобщаващото образование.
  • Да разкрие мнението на ученици и родители за обучението на деца с увреждания в класната стая.
  • Да се ​​установи готовността на училищните учители да обучават деца с увреждания.

Предмет на изследване: организация на приобщаващото обучение в средно училище.

Обект на изследване: готовността на участниците в образователния процес за реализиране на приобщаващо образование.

При написването на работата са използвани следните методи на изследване: анализ на литература и интернет източници, въпросници, интервюта.

  1. Принципи на приобщаващото образование

Приобщаващото образование е такъв процес на обучение и възпитание, при който всички деца, независимо от техните физически, умствени, интелектуални и други характеристики, са включени в общообразователната система и учат по местоживеене заедно със своите връстници без увреждания в същите общообразователни училища, които отчитат техните специални образователни потребности и осигуряват необходимата специална подкрепа.

Приобщаващото образование се стреми да разработи методология, ориентирана към детето, като признава, че всички деца са личности с различни потребности от обучение. Приобщаващото образование се стреми да разработи подход към преподаването и ученето, който е по-гъвкав, за да отговори на различните потребности от обучение. Ако преподаването и ученето станат по-ефективни в резултат на промените, които въвежда приобщаващото образование, тогава всички деца (не само децата със специални нужди) ще имат полза.

Принципи на приобщаващото образование:

  1. Стойността на човекзависи от неговите способности и постижения.
  2. Всеки човек е способен да чувства и да мисли.
  3. Всеки има право да общува и да бъде чут.
  4. Всички хора се нуждаят един от друг.
  5. Истинското образование може да се осъществи само в контекста на реални взаимоотношения.
  6. Всички хора се нуждаят от подкрепата и приятелството на своите връстници.
  7. За всички обучаеми напредъкът може да се дължи повече на това какво могат да направят, отколкото на това, което не могат.
  8. Разнообразието подобрява всички аспекти на човешкия живот.

Приобщаващото образование е широко разпространено в редица страни, като Саламанка, Испания, Англия и САЩ.

  • Всяко дете има основно право на образование и трябва да може да придобива и поддържа приемливо ниво на знания.
  • Всяко дете има уникални характеристики, интереси, способности и потребности от обучение.

Образователните системи трябва да бъдат проектирани и образователните програми да бъдат изпълнени, за да вземат предвид голямото разнообразие от тези характеристики и потребности.

Лицата със специални образователни потребности трябва да имат достъп до редовни училища. Обикновените училища трябва да създават условия за тях, основани на педагогически методи, насочени предимно към децата, за да отговорят на тези потребности.

Изследователите в Англия възприемат приобщаващото образование, според материалите от международната конференция „Приобщаващото образование: Перспективи за развитие в България“, както следва:

Приобщаването изисква преструктуриране на културата на училището, неговите правила и вътрешни норми и практики, за да се приеме напълно разнообразието на учениците, с техните лични характеристики и потребности. Разнообразие и несходство на децата едно с другосе разглежда не като проблем, който трябва да бъде решен, а като най-важният ресурс, който може да се използва в образователния процес.

По този начин приобщаването е процес на развитие на най-достъпното образование за всеки в достъпни училища и образователни институции, формиране на процеси на учене с поставяне на адекватни цели за всички ученици, процес на премахване на различни бариери за най-голяма подкрепа на всеки ученик и максимално разкриване на неговия потенциал.

  1. Прилагане на приобщаващото образование в България

В редица страни по света, като се започне около 70-те години на миналия век, беше разработен и приложен пакет от разпоредби, за да помогне за разширяване на образователните възможности за деца с увреждания и деца с увреждания. В съвременната образователна политика в САЩ и Европа са разработени няколко подхода, сред които: разширяване на достъпа до образование

Интеграцията означава привеждане на нуждите на децата с умствени и физически увреждания в съответствие с образователна система, която остава до голяма степен непроменена, не е адаптирана за тях; учениците с увреждания посещават масово училище, но не е задължително да са в същите класове като всички останали деца.

„Включване“ или „включване“ е най-подходящият термин, който се тълкува по следния начин: това е реформа на училищата и преустройство на класните стаи, така че да отговарят на нуждите и изискванията на всички деца без изключение.

Положенията за приобщаващото образование са залегнали в български държавни документи (Националната доктрина за образованието в България до 2025 г., Концепцията за модернизиране на българското образование за периода до 2010 г. и др.).

През 2008 г. България подписа Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Член двадесет и четвърти от Конвенцията гласи, че за дареализирайки правото на образование, участващите държави трябва да осигурят приобщаващо образование на всички нива и учене през целия живот.

  1. Проблеми на приобщаващото образование

Нека разгледаме основните проблеми, които възникват с въвеждането на приобщаващото образование.

  • Психологически проблеми на учителите.

Повечето учители и директори на масови училища не познават достатъчно проблемите на уврежданията и не са готови да включат децата с увреждания в учебния процес в класната стая. Опитът от въвеждането на приобщаващото образование показва, че учителите и другите специалисти не започват веднага да отговарят на професионалните роли, които се изискват за тази форма на обучение. На първо място, те се страхуват: "Мога ли да го направя?" Страхуват се да не се провалят, страхуват се от отговорност, страхуват се да поемат рискове. Страхът и несигурността са свързани и с това, че специалистите се страхуват, че няма да контролират напълно случващото се, че ще трябва да потърсят помощ от ученици, родители или учители, като по този начин признават, че нямат отговори на абсолютно всички въпроси. Съветът, който се дава в такива случаи, е прост: трябва да си вършите работата, независимо от всичко. Тези учители, които вече имат опит в работата по принципите на приобщаващото образование, са разработили следните начини за включване:

  • приемат ученици с увреждания „като всяко друго дете в класа“,
  • включвайте ги в едни и същи дейности, но поставяйте различни задачи,
  • включване на учениците в колективни форми на обучение и групово решаване на проблеми,
  • използват други стратегии за колективно участие - игри, съвместни проекти, лаборатория, проектно изследване и др.
  • Проблеми, които възникват при "обикновените" деца и техните родители.

Родителите на типично развиващи се деца понякога изразяват загриженост, че присъствието в класната стая на деца, които се нуждаят от специална подкрепа, може да забави развитието на собственото им дете. Опитът обаче показва обратното. Успеваемостта на децата, които се развиват по типичен начин, не пада и често оценките им се оказват дори по-високи в условията на приобщаващо образование, отколкото в обичайния масов училищен клас.

Наблюденията на американски експерти показват, че тези, които преди училище са посещавали детски градини с деца с увреждания, са се отнасяли към тях по-спокойно и с повече разбиране дори от учителите, които първи са започнали да работят с тях.

  • Проблеми, които възникват при децата с увреждания и децата с увреждания и техните родители.

  • Проблемът с организирането на среда "без бариери".

Сериозен проблем е и предубеденото отношение към приобщаващото образование в съвременното общество. В тази връзка е необходимо да се извърши значителна работа в тази посока с широкото участие на медиите, учителите и обществеността.

През последните няколко години се наблюдава промяна в ситуацията с въвеждането на приобщаващото образование към по-добро. Министерството на образованието на България започна изграждането на мрежа от основни институции за деца със специални потребности в регионите на страната. Също така се препоръчва на правителството на България да обмисли развитието на законодателната рамка във връзка със спазването на правата на децата с увреждания. А приемането на нови образователни стандарти трябва да позволи на децата да получат право на образование „без бариери“.