Приветливост - стаи за срещи на персонала и трансфери на рецепцията
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА БЪЛГАРИЯ
За утвърждаване на вътрешния правилник
XX. Характеристики на настаняване и условия на задържане
осъдени в лечебни заведения
130. Лечебно-профилактични институции на пенитенциарната система, които предоставят болнична медицинска помощ на осъдени, изпълняват функциите на поправителни институции по отношение на осъдените в тях.
132. Дългосрочни свиждания на осъдените, които се лекуват в лечебни заведения, не се предвиждат, те могат да бъдат заменени с краткосрочни свиждания или пренасрочени за периода след изписване от болницата.
133. Броят на свижданията на осъдените се определя съгласно нормативите, установени с Наказателния кодекс на Република България за съответните видове поправителни институции.
134. При тежко заболяване на осъдения, което застрашава живота му, началникът на заведението осигурява възможност за посещение на близки роднини на осъдения. Такова посещение не се зачита към следващата дата.
135. Ако осъдените се преместват в лечебни заведения от наказателни килии или килийни помещения на колонии с общ строг режим, EPKT, както и от изолация в колонии със специален режим или от затвори със строг режим във връзка със симулирането на заболяването, времето на престоя им в лечебното заведение по време на изтърпяване на наказанието не се зачита.
136. На осъдените, намиращи се на лечение в лечебни заведения, могат да бъдат наложени всички наказания, предвидени в наказателното законодателство, ако незабавното им изпълнение не води до заплаха за живота и здравето на осъдения.
137.Настанените в наказателни килии и преместени в помещения от килиен тип продължават да получават необходимото лечение.
138. Осъдени, които злонамерено нарушават установения ред за изтърпяване на наказанията, могат да бъдат изписани от лечебно заведение и върнати в предишното си място за лишаване от свобода, ако няма медицински противопоказания.
140. Продължителните свиждания се осигуряват по нормативите, установени за съответния вид режим на ПУ. Ако осъдените имат медицински противопоказания, дългите свиждания могат да бъдат отложени до отпадане на това противопоказание.
127. Продължителните посещения на осъдените, които са в лечебно-профилактични институции, се осигуряват въз основа на лекарско мнение.
А СЕГА БИХ ИСКАЛ ДА РАЗБЕРА СМИСЪЛА И ПРЕДОСТАВЯТ ЛИ СЕ ДЪЛГИ ДАТИ НА ОСЪДЕНИТЕ В ЛЕЧЕБНО-ПРОФИЛАКТИЧНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ? И НА КОЙ СЕ ДАВА ПРАВОТО ДА РЕШАВА ДАЛИ ЕДНА МАЙКА, СЪПРУГА, ДЕТЕ МОЖЕ ДА посети свой близък, който е в тежко състояние, може би за последен път в живота си, защото болести като рак могат да отнемат живота на човек за броени дни, въпреки че преди 2-3 дни осъденият се е чувствал задоволително. И помнете себе си, когато сме болни, как обичаме грижите и вниманието на близките. В края на краищата осъдените са изолирани от обществото поради тяхната опасност, така че защо наказанието има двойно значение, след като знаете, че вашият любим човек може да умре всеки момент и не можете да прекарате последните минути или дни от живота си с него, е не по-малко наказание и мъчение за възрастни майки, любящи съпруги, чакащи деца. Чл. 90
част 4. Особено внимание в части 2 и 3 на чл. 90 СИК се дават на болни осъдени,
инвалиди от I и II група, бременни жени и жени с деца
в домове за деца на поправителни институции. Тези лица имат право да получават
допълнителни колети, трансфери и колети в количество и асортимент,
определени в съответствие с медицинското заключение. Пратки с лекарства
средства и медицински консумативи не са включени в количеството
колети или колети, установени с чл. 121, 123, 125, 131 и 133 от СИК. При
влизане в поправителния дом, лекарства веднага
се изпращат в лечебното заведение за лечение на осъдения, за когото
Пристигайки около 8 часа сутринта, установих, че близо до чакалнята вече се суетят роднини, които чакат инспектора на стаята за свиждане, за да. Мислех да подам заявление до лицето, което отговаря за колонията (който и да е от по-високите чинове на офицерите, ръководещи някой от отделите на институцията, тоест преки заместници, които имат право да решават в момента, в който началникът на колонията отсъства от мястото или по време на „дежурство“), но каква беше изненадата ми, когато разбрах.
Хората-роднини в тази институция подписват молби за преместване САМО ОТ ПОН.-ПЕТ. А в събота и неделя, точно в онези дни, когато всички работещи хора могат да си позволят време да преминат през тази процедура, отговорният служител на колонията не разглежда молби и не ги подписва!
Дойде и моят ред, погледнах с интерес една жена на 45 години, която хвърлила властен и ироничен поглед към мен каза - Че? Да, точно това каза инспекторът от стаята за свиждане на ФКУ ИК-9, събирайки ПРЕДВАРИТЕЛНО ПОДПИСАНИ показания от роднини. Като видя, че й подавам паспорт и молба за преместване с опис. Инспекторказа- Подпис гл. Аз- Не трябва ли да вземеш молбите за подпис, като провериш самата възможност за получаване на трансфера за този осъден? Тя- Има ли началник на колонията днес? Аз- Доколкото разбрах, има служител, който отговаря за колонията? Тя- Какво? В този момент всички роднини, на които преди мен също беше отказан прием на прехвърлянето и самия подпис на молбата, внимателно наблюдаваха разговора, който плавно премина в подигравателен отказ да приеме прехвърлянето, определено от осъдения по закон. След като помолих инспекторката да не ми говори на повишени тонове, речта й плавно премина в писък, а междусловието - И какво? - осезаемо по-често се повтаряше в казаното.Моля, представете се, дайте фамилията си - казах аз и започнах бавно да разкопчавам ципа на чантата си, за да взема удостоверение за правозащитник. Защо иначе е това?! Няма да! – отвърна инспекторът.
Трябваше да й видите очите, когато на правозащитничката се появиха дори неразвити корички.
„Кажи ми как мога да стигна до лицето, което отговаря за колонията“, помолих аз. Инспекторката се изчерви, поклати глава, сякаш търсеше подкрепа от тези, които току-що беше изпратила, по същия начин като мен, и заекна - Какво съм аз? Какво обидих? Никого не съм обидил.
За да не забавя процедурата по назначаване, за тези, които знаеха ноу-хауто на PKU IK-9 за предоставянето му през уикенда, помолих да се обади на главния инспектор, за да изясни законосъобразността на отказа да подпише заявлението за преместване и отказа да го приеме в събота.
Група късметлии изчезнаха с инспектора на вратата на контролно-пропускателния пункт, колко дълго чакахме, час или два, но никой не излезе, тогава моят спътник се приближи до служителя на контролно-пропускателния пункт и попита как можете да видите лицето, което отговаря за колонията, тогава разбрахме каква тежка работасе извършват от служители на такива институции, тъй като те не са свикнали да седят в офиса си и работят с желание да се превъзпитат и лекуват, те може просто да не бъдат намерени в откритите пространства извън забранената зона на PKU IK-9, Соликамск, Пермска територия.
Най-лошото е, че служителката изобщо не се интересуваше, че идвам от друг град, исках да направя прехвърляне на хранителни стоки (което означава, поради отказа, парите, които похарчих по пътя, за продукти, които можеха да се влошат, поради факта, че те бяха топли в колата, за дълго време) тя беше доволна да се почувства като господарка на ситуацията, чувствайки собствената си, макар и малка, но сила.