Признаване на трудов договор за недействителен
Въпрос-отговор по темата
Специалистът по персонала, имащ достъп до личните досиета на служителите, изтегли трудовия си договор, сключен през 2013 г., от личното досие и го замени с нов трудов договор от 2014 г., който предвижда специални условия - изплащане на обезщетение при уволнение в размер на 5 (пет) средни месечни заплати (по всички причини). В същото време в регистъра на трудовите договори, който се води в рамките на служебните й задължения от същата служителка, има запис за регистрация само на договора от 2013г. През 2015 г. съставила и две допълнителни споразумения към трудовия договор от 2013 г. и не казала на никого, че вече има нов трудов договор, сключен през 2014 г., вероятно в съучастие с бившия директор на фирмата при уволнение. През 2015 г., по разпореждане на новия директор, отдел „Човешки ресурси“ извърши ревизия на всички трудови договори със служители, за да установи договори със специални условия за обезщетение при уволнение, като тогава нов договор с посочената служителка нямаше и никой освен нея не знаеше за това. Служителката е много конфликтна, получавала е много оплаквания от служители за грубост и грубост. Предложено й е да подаде оставка по съгласие на страните, но тя е отказала. Освен това, във връзка с продължаващите мерки за намаляване на числеността и персонала в компанията, позицията на специалист в отдела за персонал попада под съкращението, след което този служител представи на ръководството нов трудов договор за изплащане на обезщетението, установено в договора. Въпрос. Възможно ли е да се анулира нов трудов договор в съда, като се има предвид злоупотребата със служебните правомощия от страна на служителя? Има ли подобни съдебни дела в полза на работодателя?
Основания за признаваненяма трудов договор. Формално нормите на Кодекса на труда България не са нарушени при сключване на трудов договор. Кодексът на труда на България не предвижда основания за признаване на трудов договор за незаконен или недействителен по аналогия с Гражданския кодекс на Руската федерация.
Трудовият договор може да бъде признат за несключен, ако директорът не е бил упълномощен да сключва трудов договор или ако лицето не е започнало да изпълнява трудови задължения като заместник (член 61, член 67.1 от Кодекса на труда на Руската федерация).
Ако трудовият договор е законно подписан от директора и служителя, тогава трудовият договор се счита за валиден. За да се признае противното е необходимо да се докаже сговор на страните (служителя и директора) и злоупотреба от страна на директора (той не е бил упълномощен да сключва трудов договор с такива условия). В същото време липсата на съставяне на дневник за движението на трудовите договори, както и на други документи за персонала, не може да служи като основание за признаване на трудовия договор за незаконно сключен.
В такава ситуация има смисъл да се възстановят щети под формата на увеличени плащания от бившия директор (вижте Как да възстановите щети от директор и други лица, които са част от управителните органи на юридическо лице).
Няма съдебна практика по подобни случаи.
Обосновката на тази позиция е дадена по-долу в материалите на Система Юрист.
„Признавайки за недействителна клауза 7.5 от трудовия договор с ищеца, съдът в решението си, в нарушение на изискванията на част 4 от член 198 от Гражданския процесуален кодекс на България, не посочи нормите на закона, от които се ръководи в този случай.
Междувременно признаването на клауза 7.5 от трудовия договор, която установява условието за плащане на Shulman B.L. обезщетение в случай на предсрочно прекратяване на трудовия договор с него съгласно член 278 от Кодекса на труда на Руската федерация, няма материалноправна обосновка, тъй като нормите на трудовото законодателство не предвиждат възможност за признаване на трудов договор (както изцяло, така и отчасти) за недействителен поради спецификата на предмета и метода на регулиране на трудовите отношения. Общите разпоредби на гражданското право относно недействителността на сделките (членове 166-167 от Гражданския кодекс на Руската федерация) не са приложими към трудовите отношения, тъй като трудовият договор не е сделка, в смисъла, даден на това понятие от член 153 от Гражданския кодекс на България, труд (член 5 от Кодекса на труда на Руската федерация), а не граждански права и задължения (член 2 от Гражданския кодекс на Руската федерация), не е възможно да се приложат последиците за недействителността на гражданскоправните сделки към отношенията по трудов договор (член 16 7 от Гражданския кодекс на Руската федерация) и връщане на страните в първоначалното им положение, съществувало преди сключването на трудовия договор, със задължението всяка страна да върне една на друга всичко, получено по договора *.
Така дори и по искането за прилагане на последиците от недействителността както на нищожна, така и на унищожаема сделка е изтекъл давностният срок, установен с чл.181 от Гражданския кодекс на България, за чието пропускане е обявено от Шулман Б.Л.
Удовлетворявайки изискванията на ZAO "" за анулиране на допълнителни споразумения към трудовия договор и незаконни заповеди за промяна на заплатата на ищеца, съдът се позовава на факта, че годишното увеличение на заплатата на ищеца, което е съставено от тези документи, не е съгласувано от Съвета на директорите на ZAO "", следователно изпълнителният директор Г. не е имал правомощия да подписва допълнителни споразумения от името на ZAO "", а Шулман Б.Л. не е бил упълномощен да подписва заповеди.
Този извод също е направен от съда при съществено нарушение на материалния закон.
По силата на членове 56 и 57 от Кодекса на труда на Република България условията, включени в трудовия договор по споразумение на страните, са задължителни както за работника, така и за работодателя.
В съответствие с член 134 от Кодекса на труда на България осигуряването на повишаване на нивото на реалното съдържание на заплатите включва индексиране на заплатите във връзка с повишаването на потребителските цени на стоките и услугите.
Въз основа на тази норма на трудовото законодателство Shulman B.L. и CJSC " " в клауза 4.1 от трудовия договор се договориха за годишната индексация на размера на месечната заплата на ищеца в съответствие с нивото на инфлация в България. По този начин сключването на допълнителни споразумения и подписването на съответните заповеди е извършено като формализиране на годишното увеличение на размера на трудовото възнаграждение на ищеца, договорено при сключването на трудовия договор с ищеца.
В същото време увеличението на заплатата на ищеца е извършено едновременно с увеличението на заплатата на други служители на CJSC "" като част от планираната индексация на заплатата на банковите служители въз основа на информация за нивото на заплатите на пазара на финансови услуги, предоставена от службата за персонал на банката. Тези обстоятелства се потвърждават от наличните по делото доказателства и по време на действие на трудовия договор с Шулман Б.Л. ЗАО "" не е оспорено.
Както следва от материалите по делото, общото събрание на акционерите и Съветът на директорите на Банката, при одобряването на годишните отчети на Банката през 2007-2009 г., са били запознати с годишното увеличение на заплатата на ищеца, но не са проявили инициатива за изключване на това условие от трудовия договор.
Заключавайки, че ответникът няма задължение за плащане на неизползван отпуск, съдът посочи, че изчисляването на суматаобезщетението следва да се извърши на базата на първоначално установеното в трудовия договор служебно възнаграждение на ищеца, без да се вземат предвид последващи увеличения с допълнителни споразумения и заповеди.
Изчисляването на възнаграждението за ваканция, прието от съдилищата, изготвено от CJSC "", се основава погрешно на съдебното решение, тъй като не е съставено от действително натрупаната парична сума в полза на ищеца, а от размера на официалната му заплата, предвидена в клауза 4.1 от трудовия договор, без да се взема предвид последващото му действително увеличение.
Така съдебните решения по настоящото дело са отхвърлили иска на Shulman B.L. и насрещният иск на CJSC "" е удовлетворен, подлежат на отмяна, като издадени със съществени нарушения на материалния закон."