Проблеми на предаването на англоезичните лексикални единици със средствата на българския език
Автор: Нечаева Елена Александровна, асистент в катедрата по чужди езици и лингвистика, Ивановски държавен химикотехнологичен университет, Иваново, България
PR с право се нарича феноменът на новото хилядолетие. Водещото място на PR дейностите в съвременния живот на обществото поражда спешна необходимост от анализ на специфичните особености на трансфера на термини от лексикалната система на английския език към лексикалната система на българския език. Нашето проучване ще ни позволи да намерим най-оптималния от няколкото съществуващи варианта за превод.
Проучването показа, че термините от областта на PR най-често се предават чрез калциране.Говореща хартия – образуване на нова дума чрез буквален превод на съответната чуждоезикова единица. Терминологичните калки могат да бъдат приписани наособен вид заемки. Важна характеристика на трасирането е връзката в национален и международен план. Например: Прес пакет - информационен комплект за пресата; промоция - промоция; връзки с обществеността - връзки с обществеността, връзки с обществеността; кризисен мениджмънт – антикризисен мениджмънт; im legend – легенда на изображението; позиция - позициониране; масмедия - масмедия; кризисна реакция - кризисна реакция.
Проблемите натранскрипцията и транслитерацията на английски PR термини на български са от особен интерес за нас. Сложността на анализа на тези начини за пренос на термини се дължи, от една страна, на различията във фонетичните системи на тези езици, а от друга страна, на различните графични системи, използвани от тях. За да се установи как съвременната българска PR терминология се справя със задачата да предаде английски термини, специално внимание наанализ, който посветихме на транскрипцията и транслитерацията. Основният принцип на транскрипция на сегментни единици е задължителното едно към едно съответствие между използвания знак и транскрибирания звук.
Тъй като звуковата система на езика е първична, а писмената е вторична, считаме за логично при заемането на лексикални единици да се ръководим от принципа за постигане на фонетична близост с оригинала. С други думи, при прехвърляне на значението на дума, на първо място, задачата е да се предаде възможно най-точно с помощта на приемащия език (т.е. целевия език) звукът на оригиналната дума. В същото време целта, към която системата за транскрипция трябва да се стреми, е не толкова да предаде възможно най-близко звука на чужда дума чрез буквите на приемащия език, а да спазва принципа на едно към едно съответствие между фонемите на оригинала и техните графични съответствия в приемащия език.
Стандартното произношение беше проверено с помощта на речника за произношение на Longman от J. Wells (2007).
Когато езиците използват различни графични системи (например английски и български), тогава буквите (или графичните единици) на тези езици могат да бъдат поставени в някакво съответствие помежду си и в съответствие с тези съответствия се получава междуезиково прехвърляне на термина, след което се използватранслитерация. Повечето букви от латинската и кирилицата могат да бъдат въведени в съответствие помежду си, като се вземат предвид звуците, които обикновено представляват. Транслитерацията се отличава със своята гъвкавост; ориентация не към определен език, а към определена графична система.
Например: creative /krɪ'eɪtɪv/ - творчески (на английски creative); gratis /'greɪtɪs/ - безплатно; propaganda /'prɒpə'gændə/ - пропаганда.
Относно прилагането на принципатранслитерацията се доказва от използването на подобна по очертания гласна в лексикалната единица gratis, въпреки че в съответствие с правилата на английската фонетика в този случай тя обозначава гласна /'græ tɪs/, която изобщо не е сходна по звучене. Типичният английски дифтонг /eɪ/ (/krɪ'eɪtɪv/) в думата creative според правилата за транслитерация се заменя с българските монофтонги /e/ и /a/ в думата creative.
Анализът на примерите показа, че транслитерацията има както предимства, така и недостатъци. Предимствата са очевидни - писмената версия на термина не е изкривена, формата на думата има универсална, независима от езика идентификация. Недостатъкът на транслитерацията е, че с такъв трансфер, дори в по-голяма степен, отколкото с използването на варваризми, езикът на заемане налага произношение на PR-термина според собствените си правила. Транслитерацията има голямо практическо значение: необходима е замеждународна писмена унификация на географски имена, собствени имена и др. Все още обаче няма единна общоприета система за транслитерация на българската азбука, което на практика води довариантно оформление на топоними, собствени имена, тясно специализирани термини и др. и възпрепятства комуникацията между професионалистите. Трябва да се отбележи, че при предаване на чужди лексикални единици със средствата на родния език както лингвистът, така и преводачът винаги са длъжни да вземат предвид лингвокултурния аспект, тъй като както транскрипцията, така и транслитерацията на чужда дума може да звучи грубо, вулгарно, неприемливо за носителите на българския език.
Внимателното изследване на събрания материал ни позволи да открием случаи напълно съвпадение на резултатите от двата описани по-горе подхода:транскрипция и транслитерация. Установихме, че българинътбуквалният аналог на английския термин в случая се оказва най-адекватното отражение на звученето на оригинала. Разбира се, има малко такива случаи: ако някои английски буквосъчетания от съгласни или гласни могат да бъдат предадени повече или по-малко успешно от българския език (например англ.ng– бълг.ng ; англ.ck - бълг.к ; англ.ar - бълг.а ), т.е. звуци, които не могат да бъдат адекватно преведени на български. Примери за пълно съвпадение на транскрипция и транслитерация са относително прости и кратки в правописа: spot /sp ɒt/ - място, лоби /'l ɒb ɪ/ - лоби, сегмент /'segmənt/ - сегмент (с ударение), шоу /ʃə ʋ/ - шоу, лобист /'l ɒb ɪst / - лобист, шоумени /'ʃə ʋ m ən/ - шоумен.
Други примери се отнасят за случаи, в коитотранскрипцията и транслитерацията се допълват взаимно като начин за превод на английски термин на български. Намерени са примери, когато част от българския аналог на английския PR термин е базиран на звученето на оригинала, а част – на буквени съответствия, което ясно се вижда при съпоставяне на буквения и звуков състав на следните думи: sales argument /seɪlz 'ɑ:gju:mənt/ – аргумент за продажби, консултиране / kən'sʌltɪŋ/ - консултиране.
Както показа нашето изследване, българското буквосъчетание -ng- (като част от два примера: консултиране, позициониране и др.) отразява възприетото в българския език предаване на английската графика на окончанието -ng- (консултиране, позициониране), използвано при писане за предаване на звука /ŋ/. Виждаме, че българските графеми в термина консултиране и в термина аргумент предават английски букви в термина консултиране, в термина аргумент.
И така, поглед отблизопроцесите на транскрипция и транслитерация ни позволяват да заключим, че тези методи на асимилация не винаги са недвусмислени, поне когато прехвърляме PR термини от един език на друг език. Открихме случаи на пълно съвпадение на резултатите от прилагането на тези принципно различни действия в процеса на превод, както и случаи на съвместно използване на транскрипция и транслитерация. Ние вярваме, че подобно прехвърляне от една езикова система в друга може да се счита за най-адекватно, при условие че PR термините са „разпознати“ на различни езици и е възможна възможността за обратното им прехвърляне без грешки.
Установихме, че достатъчен процент от термините на PR-дискурса се предават чрездобавяне на някои български флексии към основата на заета английска дума. Например: badge /bædʒ/ - значка, значка; lobbying /'lɒbɪŋ / – лобиране, спонсорство /'spɒn(t)səʃɪp/ – спонсорство, говорители /'spəʋks 'pɜ:s(ə)nz/ – говореше за човек, виртуална реалност /'vɜ:tʃuəl rɪ'ælətɪ/ – виртуалност.
Към английските основи се добавят български флексии: умалителна българска наставка -к- в думата баджик, баджик ; българското окончание на съществителните от среден род -о- в термина спонсорствоо ; Български суфикси: -ова-, -н- в термина лобизъмован ие; -s-, -t-, -in- в понятието спонсорств о; българското окончание на съществителните множествено число -ы- в понятието лицеы. Нашето изследване показа, че заемките, предадени чрез транскрипция и транслитерация на английски думи, лесно се включват в граматичната парадигма на българския език.
Освен различни видове транскрипция и транслитерация или техни комбинации, в практиката на заемане и пренасяне на лексеми наблюдаваме иедин принцип е принципът на етимологично съответствие илитранспониране, което не е адекватно описано в лингвистиката.Транспониране - използването на една езикова форма във функцията на друга форма - неин контрачлен в парадигматичната поредица. В широк смисъл транспонирането е пренасяне на всяка езикова форма. Транспонирането се основава на семантично или функционално сравнение на езикови единици: това е връзка и процес, в който се разграничават 3 елемента: оригиналната форма (транспониран), средството за транспониране (транспозитор), резултатът (транспозит). Транспозерът е знак за връзка между определеното и определящото. Въз основа на нашия експериментален материал беше установено, че както в английския, така и в българския език има лексикални единици, които са били заети от общ изходен език и в крайна сметка са придобили напълно стабилна форма във всеки от езиците, адаптирана към графичните, фонетичните и орфографските норми на езика реципиент. Като правило това са гръцко-латински заеми от 16-18 век: има общантичен фонд, от който европейските езици са заимствали лексикални единици в продължение на няколко века. При необходимост английската дума се заменя с българска: публика /'ɔ:d ɪən(t)s/ – публика, дискурс /'dɪskɔs/ – дискурс, норма / nɔ:m/ – норма, политика /'pɒlətɪks/ – политика, олигархия /'ɒlɪgɑ:kɪ/ – олигархия.
По време на транспонирането задачата за прехвърляне на формата на английския термин, писмено или звуково, не е поставена, както се вижда от използването на български окончания -a-, -iya-, присъщи на съществителните от женски род, единствено число, както се вижда от следните примери: нормаa, политикa, олигархia, одиторia (срв. англ. норма, политика, публика) и значителенотклонение от нормата на английското произношение на думите (по отношение на стреса).
Обясняваме използването на варваризми в българския PR дискурс и с факта, че българската PR терминология е все още в етап на формиране и следователно заети думи от английски език могат да се използват в текстовете на български език каточужди включения за по-точно предаване на значението. Според нас използването на варваризми в PR дискурса е още едно доказателство за наличието на празнини в езика реципиент и невъзможността да се намерят начини за запълване на тези празнини. Отбелязваме, че PR-термините - варваризми, които запазват английската графика, съществуват не само в българския, но и в други чужди езици. Нашата експериментална извадка показа, че няма толкова много варваризми в PR текстовете, което доказва желанието на носителите на езика да транслитерират PR термините по-често или да ги записват с практическа транскрипция.
Повечето съвременни учени са озадачени от проблема за намиране на преводна еквивалентност. Изучаването на PR-термини на чужд и роден език, разбира се, включва изучаване на характеристиките на прехвърлянето на термини от лексикалната система на един език към лексикалната система на друг език. Както показа нашето изследване, изучаването на PR термините в тази перспектива е много важен етап, който може да преодолее редица трудности, възникващи в професионалната комуникация.