Проблемна връзка с деветгодишно дете
Здравейте, казвам се Тимур, аз съм на 41, неженен, рядко контактувах с деца, изобщо не се сблъсках с това, затова моля за съвет. Аз съм в проблемна ситуация и бих искал да намеря изход от нея, т.к уморен от конфронтацията, която, колкото и невероятна да изглежда, беше инициирана от деветгодишно момче.
Това момче, да го наречем Д., се появи на работа при мен преди около два месеца. Той не се намесва в работата, а по-скоро помага, идва там при момичето секретарка, както разбирам, те са запознати с него и тя изобщо няма нищо против да дойде. Отношенията ни с Д. не се получиха от самото начало. Поведението му ми се стори предизвикателно и досадно, колегите ми, напротив, не забелязаха нищо подобно. Сам по себе си Д. е нещо като малко старче, всезнайко дете, по-късно разбра, че дори няма приятели и познати от връстниците си, общува предимно с хора над тридесет и нещо, но няма други тенденции в контактите му - всеки е от различен пол, възрастта е различна.
Случи се така, че секретарката (Л.) е наша обща приятелка, така че се пресичаме не само на работа, но чрез нея разбрах, че живее с леля си, без родители (въпреки че не можете да разберете от него, че му липсват или поне съчувства), какво се е случило с родителите му, дали са живи, не знам, семейството е проспериращо, дори прекалено, нищо не липсва, с лелята също конфликти. В резултат на това разговарях с Л. и разбрах, че момчето се държи така само в мое присъствие, в мое отсъствие, напротив, може да се каже, че той най-много ми симпатизира, идеализира, според него може да си помислите, че аз съм неговият обект за следване. Но само докато не съм наоколо. Щом се появя на хоризонта, пак става непоносимо.Фактори, които особено ми лазят по нервите:
* С мен той се опитва да бъде по-свят от папата, поема работата, която не може да овладее.
* Реагира изключително бурно на отказ, с изказвания от рода на: „Имаме свободна страна.“; „А ти се опитваш да ме спреш“ и т.н.
* Наистина е невъзможно да го спрете, той действа безразсъдно, не разбира, че един ден може да се сблъска с проблеми, да си навреди, леля му игнорира подобно поведение, повтаря, че е достатъчно голям, за да решава сам.
* Общува с възрастните наравно, което само по себе си не е лошо, но в отговор на коментари влиза в словесни престрелки.
* Опитите ми да говоря сърдечно с него бяха пресечени от негова страна, той просто се изсмя и си тръгна.
Възможно ли е да се неутрализира конфликтът? И как да си обясним тази ситуация и поведението на детето?
Питащ: Тимур Възраст: 41