Проблемни въпроси на борбата с корупцията на общинско ниво (на примера на Република Саха
Корякина Зинаида Ивановна, старши преподавател, катедра по наказателно право и процес, Юридически факултет, Североизточен федерален университет на името на M.K. Амосов, Якутск[email protected]
Проблемни въпроси на борбата с корупцията на общинско ниво (на примера на Република Саха (Якутия))
Анотация Статията е посветена на проблемните въпроси на борбата с корупцията на общинско ниво в България на примера на Република Саха (Якутия). Въпреки повишената актуалност на тази тема, активната антикорупционна политика на международно, федерално, регионално и местно ниво остава неблагоприятна за постигане на ефективни резултати, някои обстоятелства. По-специално, като: безразсъдно разширяване на правомощията на общинските власти, при слабо или недостатъчно функциониране на контролния механизъм, несъвършена регулаторна рамка, независимо набор от права и задължения на представителите на йерархичната структура на местните власти, оскъден набор от наказателни, превантивни мерки за противодействие, включително за игнориране на превантивни дейности. Ключови думи: корупция, местно самоуправление, община, власт, опозиция, длъжностно лице, право, контрол, отговорност.
Борбата с корупцията е един от приоритетите на държавната политика. Необходимостта от подобряване на тази дейност също се отбелязва ежегодно в посланията на президента на Руската федерация[1]. Формирането и развитието на антикорупционната дейност в съвременна България не е „самоцел, а нейният резултат трябва да бъде намаляване на негативното влияние на корупцията върхуобщество, насърчаване на формирането на честна и ефективна система на власт на всички нива на управление” [2, с. 44] Настоящата антикорупционна политика включва впечатляващ набор от регулации и мерки, чието ефективно прилагане трябва да докаже реалната сила и способност за предотвратяване на корупционно явление или неутрализиране на негативните последици от него. Освен това тази институция е отделена като отделна част във всяко публично законодателство на Руската федерация (за полицията, за основите на местното самоуправление, за обществената служба, за образованието и др.). Тази институция е релевантна и в доктриналното (научно) тълкуване[2 6].
Основните причини за това могат да бъдат наречени „липса на реален и ефективен контрол върху разходването на бюджетни средства, нарушаване на условията на конкуренцията, наличието на законодателен имунитет срещу наказателно преследване на определени субекти“ [10, с. 19]. Определена роля за това играе и съответното законодателство. По този начин законодателите, водени от идеята за икономическа и друга независимост на общинско ниво, разширявайки списъка от правомощия на общинските власти, не разработват ясно механизъм за осъществяване на контролни функции. Така например, съгласно българското законодателство за общите принципи и организация на местното самоуправление, всъщност е невъзможно да се освободи избран от населението ръководител на общината (това може да стане само със съгласието на 2/3 от депутатите в местния съвет) (чл. 74.1.). И това е само едно от условията. Освен това е невъзможно да му бъде наложено дисциплинарно наказание (да не се бърка с административно). Такъв свободен път не винаги може да бъде адекватно и рационално възприет от общинските ръководства, което води например до усещане за пълно всемогъщество и безнаказаност. Трябва също да се отбележи, че Федералният закон заАнтикорупционният кодекс съдържа неясни правила за отговорност. И какво точно, какви действия се признават за корупционно нарушение, какво не разкрива тяхната систематизация и класификация. Систематизацията на подобни нарушения следва да бъде обобщена по видове деяния (наказателни, административни, служебни, граждански, етични), като за всяко от тях са посочени ясни мерки за принудително действие за тяхното извършване. Освен това съвременното тълкуване на понятието корупционни нарушения отдавна е излязло от рамките на наказателноправната борба, докато в повечето случаи общините се страхуват единствено от наказателноправното наказание, т.к. останалото не е ясно регламентирано. Например, нарушенията на изискванията на законодателството за борба с корупцията могат да бъдат свързани с неспазване на превантивните изисквания от страна на отговорно длъжностно лице (изразено в приемането на неправилни регулаторни правни актове, непълно предоставяне или избягване на предоставяне на информация за доходите, използване на информация или други средства за неофициални цели (например в творчески или преподавателски), нарушаване на етичните правила, дезорганизация на работата на консултативни, контролни комисии и др.).
Освен това, за повишаване на отговорността за извършени корупционни престъпления, е необходимо да се засили дейността на комисиите за разрешаване на конфликт на интереси, практикуване на цялостни и периодични вътрешни проверки, като по този начин се създаде среда на нетърпимост към корупцията, особено при контрола върху целевото и ефективно използване на бюджетните средства, общинската собственост и реда за предоставяне на държавни и общински услуги. Според справедливото наблюдение на учените „превантивните мерки за борба с корупцията са много по-трудни от наказателните мерки, но в същото време са по-ефективни ипо-ефективно и при умело и последователно използване водят до желаните резултати” [12, с.22]. В тази връзка, според нас, в борбата с корупцията превантивните мерки при подбора на кадри трябва да бъдат приоритетни, тъй като трябва да се възпита и възпита отговорен служител. За целта е необходимо да се преподават основите на нетърпимостта към корупцията, стандартите за антикорупционно поведение на държавните и общинските служители възможно най-рано, като се започне от първия курс на обучение в професионалното образование.