Проблемът със съвестта

Композиция по текст:

Даниил Александрович Гранин (р. 1918 г.) е български писател и общественик. В статията си той описва проблема със съвестта. Този проблем е актуален днес, тъй като съвестта в човека е знак за добро образование. А безсрамниците обикновено показват лошото си поведение и възпитание.

Даниил Александрович пише: „Церемонията приключи, когато внезапно, избутвайки всички настрани, Леонид Борисов се промъкна към ковчега.“ Д. Гранин разказва: „С течение на времето започвам да разбирам, че понякога само съвестта може да достигне до човек - вътрешният му глас, той е много по-ефективен от безкрайните призиви, искания на учители, възпитатели, дори родители.“ Писателят казва: „Актът на съвестта не обезценява, не води до разочарование“.

Авторът вярва, че съвестта е вътрешният съдия на човек, изразявайки способността му да оценява собственото си поведение, тя е тази, която кара човек да погледне на действията си отстрани и да направи правилното заключение.

Съгласен съм с Даниил Александрович Гранин. Наистина не за първи път чуваме, че съвестта е вътрешният съдник на човека!

Първо, нека си спомним работата на Ф. М. Достоевски "Престъпление и наказание". В тази творба Разколников, главният герой на романа, в търсене на справедливост пресича границата на човешкото съществуване. След като уби стария лихвар, той дълго страдаше, но осъзна, че човек няма право да лишава други хора от живот, независимо каква е причината. И съвестта, която се събуди в него, го подтикна да признае това престъпление.

Второ, един ден сестра ми се прибра от училище и видя, че съм счупил любимата ваза на майка ми. Тя реши да ми помогне, като каза на родителите си, че е тя. Нослед известно време не можех да живея спокойно. Чувствах се виновен към нея. И реших да кажа цялата истина на родителите си. След това се почувствах много по-добре на сърцето!

Така искам да завърша. Съвестта е едно от важните човешки качества, защото в повечето случаи тя е тази, която поставя човек на правия път на истината.

Текст от Даниил Александрович Гранин: