Проблемът за социалното развитие реалистичен подход с
ПЕНЗЕНСКИ ДЪРЖАВЕН ПЕДАГОГИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ на името на В. Г. БЕЛИНСКИ ХУМАНИТАРИ № 27 2012 г.
PENZENSKOGO GOSUDARSTVENNOGO PEDAGOGICHESKOGO UNIVERSITETA imeni V. G. BELINSKOGO HUMANITIES
ПРОБЛЕМЪТ ЗА СОЦИАЛНОТО РАЗВИТИЕ: РЕАЛИСТИЧНИЯТ ПОДХОД НА С. Л. ФРАНК
Скороходова Т. Г. - Проблемът на социалното развитие: реалистичен подход от С. Л. Франк // Изв. penz. гос. учител. унив. им.и В.Г. Белински. 2012. № 27. С. 125-130. - Статията предлага реконструкция на теоретичните представи на С. Л. Франк за социалното развитие въз основа на неговите трудове от периода 1900-1920 г. Благодарение на реалистичния подход към социалния живот и разбирането на социалните проблеми, както и на общата персонологична позиция, философът представя оригиналния „идеален тип“ на социалното развитие, в основата на което е човешкото развитие.
Ключови думи: социален реализъм, проблем на социалното развитие, хуманизъм, цели и средства за решаване на социални проблеми, свобода и творчество като ценности.
- личен опит от участие в политическите движения на своето време. Франк, преминал през периода на участие в студентските революционни кръжоци в края на XIX в., арестуване, изгонване зад граница и разочарование от революционната идеология, в известната книга „Крахът на идолите” предлага „изповед за един вид типичен житейски път на съвременната българска душа изобщо” [8, с. 234].
Франк се отличава със специална гъвкавост на мисленето, фокусирана не само върху цялостен анализ на проблемите, но и върху търсенето на техните творчески решения. В неговото мислене няма догматизъм, няма дихотомични противопоставяния, връщащи се към аристотелевия закон за изключената среда – и произтичащите от тях еднозначни оценки. Така в статията „Отвъд дясното и лявото“ (1927) той директно предлага да се изоставят бинарните класификации иизползват тройката, която е показана от материала на Гражданската война в България; но произходът на тази идея се формира по-рано [8, с. 151, 240].
Философските разсъждения на Франк се основават на неговата вкорененост в българската култура на XIX век, преди всичко в наследството на Ф. М. Достоевски, Л. Н. Толстой и Вл. С. Соловьова. Специално ще отбележа, че религиозният опит на Франк (усещането за сакралното
Свободата, според Франк, е целта и условието за развитието на индивида, а философът я свързва с правата, които не са нищо повече от видове свобода – съвест, мисъл, слово, идейно и практическо общуване, самоопределение и развитие. Но в „Крахът на идолите“ той оспорва – като един от „идолите“ – „призрака на пълната съвършена лична свобода“ – свободата от всичко в света в духа на Ницше; истинска свобода
- в откриването на смисъла на това, за което човек е свободен,
но Франк обосновава този негов аспект, като ясно изхожда от обратното, а именно от българските реалности, и от автокрацията, и от „пролетарската” диктатура: „Всеки ред, който убива свободата, е незаконен и беззаконен” [8, с. 86-87]. Съответно индивидът стои над държавата - и тук Франк се оказва противник на диктатурата и - по-широко - на тоталитаризма, както и на социоцентрично отношение към човека, защото "животът на духа трябва да бъде свободен и неприкосновен, мисълта и съвестта не могат да бъдат под властта на хората" [8, с. 87, с. 172]. В тази свобода хората са равни и равни като личности, но свободата не може да съществува без отговорност – както на индивида за собствената му съдба, така и на обществото – за съдбата и благоденствието на хората [8, с. 222-223, с. 90].
Разглеждайки творчеството като създаване на богатство – както материално, така и духовно, което е идентично със създаването на култура, културното творчество [8, с. 131], Франк се оказватвърд противник на омразата, разрушението, войната и насилието; тъй като само зад творчеството стои любовта [8, с. 126-127].
Ценностите на свободата, отговорността и творчеството, избрани от Франк, определят неговото философско и нормативно отношение към социалните проблеми, обосновавайки ролята на ценностите в изграждането на човешкото поведение и невъзможността на практиката (и нейното обяснение) в изолация от Истината.
Въпреки универсалната сложност на прилагането на развитието в живота, то няма алтернатива; свързани с този момент разсъжденията на Франк за напредъка
Следователно всестранното развитие на човека е сърцевината на общественото развитие за Франк и като цел подтиква философа неизменно да избира първите алтернативи в дихотомиите „съзидание – унищожение“, „ненасилие – насилие“, „реформа – революция“, тъй като те изразяват приоритетите на вътрешната трансформация на човека и обществото пред външната деструкция, абсолютните ценности на доброто и културата – пред моментните „идоли“ и варварството. . От ранните до зрелите творби на Франк остава неизменна неговата убеденост в неизкоренимостта на културното творчество в обществото [8, с. 84-85, с. 123, с. 138; 7, S. 888]. „Културното творчество означава усъвършенстване на човешката природа и като такова само по себе си е най-висшата и самодостатъчна цел на човешкия живот“ [8, стр. 113].
Средствата за постигане на тази цел философът извежда от етичните ценности. За първи път Франк задава въпроса за средствата в "Политика и идеи" - какво трябва да се направи, как да се действа и какви начини за постигане на задачите трябва да се признаят за приемливи и целесъобразни [8, с. 91], а връзката на отговорите с живата реалност и - абсолютната истина и висшите цели на живота е очевидна за него. От това израства християнският реализъм на Франк, който предлага „да се оценяват различнисредства и начини за истинската им пригодност и доколкото е необходимо и своевременно да се грижи за тяхното подобряване” [8, с. 171]. И той предлага подобни средства: „Трябва да научим хората да живеят по различен начин, трябва да ги превъзпитаме интелектуално и морално, необходимо е елементи и форми на отношения, които могат да служат като модел за по-нататъшно развитие, да бъдат естествено формирани в най-стария ред“ [8, с. 94], а именно икономическо самоуправление, солидарност и колективна отговорност, духовна и културна еволюция [8, с. 95; 7, стр. 888-889].
Франк осъзнава, че утопията заплашва развитието на обществото - и самото общество, тъй като представлява митотворчество, което вече е довело обществото до колапс [3]. Бедствията, които сполетяха обществото поради опитите за реализиране на една утопия, Франк обяснява с раздвоението между вяра и живот, в резултат на което „най-добрите сили на българския дух започнаха да отиват на страдание и
страданието, върху пасивността и бездействието на бляновете. И паралелно с това духовно непросветена, нравствено необуздана стана цялата активна, жизненотворческа енергия на народната воля. » [7, с. 887].
създаването на интересите на партията [8, с. 139]. Нарушаването на справедливостта и закона, невъзможността за обективно отношение към опонент/политически опонент са последствията от прилагането на подобен подход в политиката. Франк предлага да се осъзнае самата възможност за избор между най-добрия и най-лошия политически ред, да се признае императивът на необходимостта от неговата правна природа, която предвижда необходимостта от „известно принудително потискане на престъпни действия, принудителна самозащита от врагове“ заедно със способността да се убеди врагът, в когото е по-добре да се види неразумен съюзник, а не враг [8, стр. 171; 7, S. 881]. Но философът разбира, че всички аспектиразвитието е възможно само с развито съзнание и правно съзнание на хората, следователно той говори за „зависимостта на материалния и морален прогрес от вътрешната духовна годност на човека, от неговото културно възпитание в личния и обществения живот“ [7, стр. 879].
- по-широко - към подобряване на реалността. Следователно развитието на обществото зависи от отговорното решаване на тези проблеми, което съчетава зачитането на свободата и правата на индивида с обмислено взаимодействие, сътрудничество и солидарност на индивидите и групите в обществото с цел повишаване на благосъстоянието и щастието и намаляване на страданието.
1. Бердяев Н. А. Философия на творчеството, културата и изкуството. В 2 т. М.: Изкуство, 1994.
2. Зернов Н. М. Българското религиозно възраждане на ХХ век / Превод от английски Н. М. Зернова. Париж: YMCA-Press, 1991. 368 p.
3. Кантор В. К. Българската революция, или вярата в идолите (размишления върху книгата на С. Л. Франк „Крушението на идолите“) // Философия на знанието. Към годишнината на Людмила Александровна Микешина. М.: Росспен, 2010. С. 339-361.
4. Pomerants G.S. Изход от транс. М., Росспан, 2010. 583 с.
5. Рашковски Е. Б. Съзнателна свобода. Материали за историята на мисълта и културата на XVIII-XX век. М.: Нов хронограф, 2005. 253 с.
6. Рашковски Е. Б. Какво е развитие? (Бележки на историк) // Световна икономика и международни отношения. 2010. № 12. С. 74-86.
7. Франк С. Л. De profundis // Манифест на българския идеализъм. М., 2009. С. 871-889.
8. Франк С. Л. Произведения. Мн.: Жътва, М.: АСТ, 2000. 800 с.
9. Яковенко И. Г. Политическа субектност на масите. Културен аспект на политическия живот в България. Москва: Нов хронограф, 2009. 178 с.