Процедурата за освобождаване от облагане с ДДС на размера на лихвата, получена от заложна къща в хода на
Лихвите за ползване на заем, получен от заложна къща при извършване на заемни операции в брой, не се облагат с данък върху добавената стойност.
Съгласно ал. 1 т. 1 чл. 146 от Данъчния кодекс на България (наричан по-нататък Кодекса) обект на облагане с данък върху добавената стойност са сделките за продажба на стоки (строителни работи, услуги, вещни права) в България. В същото време списъкът на сделките, които не подлежат на облагане (освободени от облагане), е установен от чл. 149 от кодекса.
Така че, съгласно пар. 15 т. 3 чл. 149 от Кодекса сделките с парични заеми, включително лихвите по тях, са освободени от данък върху добавената стойност.
На основание чл. 7 от закона, съгласно условията на договора за заем, заложната къща (заемодател) прехвърля на възвръщаема и възмездна основа за срок не повече от една година заем на гражданин (физическо лице) - заемополучател, а заемателят, който е и залогодател, прехвърля на заложната къща имуществото, което е предмет на залог. В същото време чл. 8 от закона установява, че размерът на задълженията на кредитополучателя към заложната къща включва размера на предоставения заем и лихвата за ползване на заема, изчислена за периода на действителното му използване в съответствие с лихвения процент по заема, установен в договора за заем.
Що се отнася до въпроса за процедурата за изготвяне на фактури от заложна къща, тогава въз основа на параграф 5 от чл. 168 от Кодекса, при продажба на стоки (строителни работи, услуги), чиято продажба не подлежи на данъчно облагане (освободени от данъчно облагане), се изготвят документи за сетълмент, първични счетоводни документи и се издават фактури без разпределяне на съответните данъчни суми. ПриВ същото време върху посочените документи се прави съответен надпис или се поставя печат „Без данък (ДДС)“.
Съгласно параграф 7 на чл. 168 от Кодекса от организации и индивидуални предприемачи, извършващи и предоставящи платени услуги директно на обществеността, изискванията, установени от Кодекса за изготвяне на документи за сетълмент и издаване на фактури, се считат за изпълнени, ако продавачът издаде на купувача касова бележка или друг документ от установената форма.