Процентът на рефинансиране като инструмент на фискалната политика на държавата, Изводи към глава 1 - Процент

Процентът на рефинансиране като инструмент на държавната фискална политика

За населението процентът на рефинансиране е важен като основен регулатор на лихвения процент по банковите кредити. Колкото по-висок е процентът на рефинансиране в страната, толкова по-голяма е лихвата по заема, която гражданите ще трябва да плащат, когато вземат заем от банката, и съответно колкото по-нисък е процентът на рефинансиране, толкова по-ниска е лихвата по заема, дължима по заема. В България процентът на рефинансиране, освен функцията на регулатор на икономическата политика, е и фискална мярка, т.е. служи като еталон за изчисляване на данъци и глоби. http://www.realtypress.ru/article/article_276.html

депозитна инфлация депозитно банкиране

като

Фигура 2 - Процентът на рефинансиране като фискална мярка

Наказание за забавяне

Ако работодателят наруши установения срок за изплащане на заплати, отпуски, обезщетения при уволнение и други плащания, дължими на служителя, работодателят е длъжен да ги изплати с лихва (парично обезщетение) в размер не по-малко от една тристотна от текущия процент на рефинансиране на Централната банка на България от неизплатените навреме суми за всеки ден закъснение, считано от следващия ден след установения краен срок за плащане до деня на действителното плащане включително.

По този начин се оказва, че когато процентът на рефинансиране се намали, предприятието трябва да плати ДДС в размер, по-голям от този преди такова намаление. Но когато ставката се увеличи, няма допълнително данъчно приспадане. Тогава предприятие, което приема сметки и облигации като плащане за своите стоки или предоставя на клиентите си стокови кредити, трябва да вземе предвид възможните данъчни последици. http://www.buhgalteria.ru/article/6694

Ставка и печалба

От стойността на залогарефинансирането е засегнато и корпоративния подоходен данък. Много счетоводители трябва да усетят това въздействие, когато изчисляват разходите за данъчни цели. В края на краищата цената включва, наред с други неща, лихва върху дълговите задължения на предприятието.

Дълговите задължения, съгласно Данъчния кодекс на Руската федерация, са всякакви заеми, независимо от формата на тяхното изпълнение. Това могат да бъдат кредити, заеми, стокови и търговски заеми, както и банкови сметки, ценни книжа, издадени от предприятието (например менителници) и др. И размерът на лихвата върху тях, който може да бъде признат за целите на изчисляване на данъка върху дохода, също зависи пряко от процента на рефинансиране.

Съгласно чл. 269 ​​​​от Данъчния кодекс на Руската федерация, лихвите по дългови задължения могат да бъдат отчетени като разходи по два начина. Първо, в действителния им размер - вярно, при условие че процентът по едно задължение не се отклонява съществено от средната лихва по подобни задължения през един отчетен период. И второ, ако няма такива, пределният процент се определя въз основа на процента на рефинансиране, увеличен с 1,1 пъти (за задължения, деноминирани в рубли).

Същият метод може да се прилага по избор на данъкоплатеца - при условие че е залегнал в счетоводната политика. Процентът на рефинансиране в този случай се определя в зависимост от условията на конкретна сделка - ако споразумението не включва промяна в размера на лихвата по време на периода на валидност, тогава за изчисляване се използва процентът на рефинансиране, който е бил в сила към момента на набирането на средства. Но в други случаи процентът се взема към датата на начисляване на лихвата.

Така, ако процентът се увеличи, то след него ще се увеличи максималният размер на лихвата, а ако той намалее, разходите за целите наданъчно облагане. От практическа гледна точка, когато привлича заемни средства, предприятието трябва да предвиди възможна промяна в процента на рефинансиране, за да вземе предвид потенциалните промени в данъка върху дохода в действителната цена на заетите пари.

Размерът на процента на рефинансиране засяга не само данъчното облагане на организациите, но и размера на данъка върху доходите на физическите лица. Лаврушин OI, Пари, кредит, банки. от 28-45 г. Да предположим, че гражданин е взел заем от предприятието си при много изгодни условия - при 9% годишно. В същото време процентът на рефинансиране е 13% към момента на получаване на заема. В този случай кредитополучателят трябва да разбере, че спестяванията му от гледна точка на данъчното законодателство не са нищо друго освен материална полза. Размерът му се определя съгласно чл. 212 от Данъчния кодекс на България, както следва - към момента на получаване на доход (т.е., когато кредитополучателят плаща лихва по кредита), трябва да вземете текущия лихвен процент на рефинансиране и да намерите три четвърти от него. В нашия пример това ще бъде 9,75%. И всъщност гражданинът плаща лихва в размер на 9%. Според Данъчния кодекс разликата между тези стойности, а именно 0,75%, е материалната полза, с която гражданинът трябва да плати данък. Ако приемем, че сумата на заема е 1000 рубли, срокът, за който е взет заемът, е 1 година, процентът на рефинансиране не се е променил и кредитополучателят плаща лихва в края на срока, тогава може да се изчисли истинската цена на заема. Лихвите по него ще възлизат на 90 рубли, материалната полза - 7,5 рубли, данъкът върху него съответно 98 копейки. Така всъщност гражданинът ще плати за използването на средства не 90 рубли, а почти рубла повече.

Тарифа и застраховка

Размерът на процента на рефинансиране също влияе върху стойносттаданък, който ще трябва да се плати при получаване на застрахователни плащания, свързани с доброволно застраховане живот. Да предположим, че данъкоплатецът е платил самостоятелно застрахователни премии, условието на застрахователния договор е достигането на определена възраст от гражданин и това условие е настъпило. Клиентът получава определена сума пари от застрахователната компания. И тук е важно да знаете какви проценти на рефинансиране са били в сила по време на застрахователния период - това ще ви позволи да определите дохода на гражданина, който подлежи на данъчно облагане.

Ако сумата на полученото плащане не надвишава размера на застрахователните премии, увеличени със средния годишен процент на рефинансиране, тогава не е необходимо да се плаща нищо. Но ако такова превишение се случи, тогава ще трябва да се плати данък върху получената разлика.

Ценни книжа и депозити

Случва се физически лица да продават и купуват ценни книжа. И ако в този случай говорим за ценни книжа, циркулиращи на пазара, и данъкоплатецът привлича средства за извършване на съответната сделка, тогава плащанията за тяхното използване могат да бъдат взети предвид при определяне на дохода за данъчни цели, но само в размер на текущата ставка на рефинансиране. Оказва се, че ако средствата са събрани за по-висок процент, тогава разликата между него и процента на рефинансиране ще трябва да плати данък.

Размерът на посочения процент е важен и за тези, които държат депозити в банки. Ако лихвите по депозита надвишават лихвата по рефинансиране, която е в сила за периода, за който са начислени, тогава ще трябва да заплатите и данък върху разликата. И колкото по-висок е процентът на депозита, толкова по-висок ще бъде данъкът.

Отделно, струва си да се разгледа друго приложение на процента на рефинансиране, а именно начисляването на неустойки, лихви и други санкции, тъй като тяхното изчисляване до голяма степен се основава наразмер.

По този начин санкциите за забавено плащане на данък представляват една тристотна от лихвения процент на рефинансиране за всеки ден забавяне на такова плащане. Ако процентът се промени по време на периода на забавяне, санкциите трябва да се изчисляват отделно за всеки период на валидност на една или друга от неговите стойности. Освен това, това е важно не само за тези, които не обичат да плащат на държавата навреме, но и за предприятията, които подават коригирани данъчни декларации и плащат допълнителни данъци във връзка с това, тъй като само в случай на плащане на неустойка предприятието се освобождава от отговорност за забавяне.

Лихва за разсрочване

Ако държавата е предоставила на дадено предприятие отсрочка за данъци, тогава тази организация ще трябва да плати лихва, изчислена на базата на половината от процента на рефинансиране.

Вярно е, че те не се начисляват, ако невъзможността за плащане на данък е настъпила в резултат на природно бедствие, катастрофа и други форсмажорни обстоятелства, както и ако дружеството е забавено финансиране от бюджета или плащане на държавна поръчка.

Вие също ще трябва да плащате лихва, ако получите инвестиционен данъчен кредит. Последното се предоставя въз основа на споразумение, чийто срок на действие е от една до пет години. Може да се предоставя както за данък общ доход, така и за регионални и местни данъци.

Основанията, на които може да се получи такъв заем са описани в чл. 67 от Данъчния кодекс на Руската федерация. Но лихвите по него се определят в размер на не по-малко от половината и не повече от три четвърти от процента на рефинансиране.

Като се има предвид срокът, за който се отпуска заемът, можем да кажем, че промяната в процента на рефинансиране може значително да промени условията на инвестиционния данъчен кредит.

По този начин, въпрекиФактът, че много експерти смятат лихвения процент на рефинансиране в България само за някакъв индикатор за състоянието на паричната система, за данъкоплатците неговите промени играят важна практическа роля.

И това се отнася не само за юридически, но и за физически лица. Там.

Изводи към глава 1

Процент на рефинансиране [процент на рефинансиране, сконтов процент] -- лихвеният процент, при който Централната банка на страната отпуска заеми на търговските банки. Той определя всички други лихви в икономиката, влияе върху отношението на населението към спестяванията и инвестициите. Варира в зависимост от темпа на инфлация. В България в първите години на реформата тя беше изключително висока за световните стандарти, което се обясняваше с високата инфлация. Едва в края на 1993 г. тя става реално положителна (т.е. повече от процента на инфлацията). Процентът на рефинансиране действа като мощен регулатор на икономическата активност: високият процент затруднява получаването на заеми и по този начин възпрепятства инвестициите в производството на стоки и услуги; когато е необходимо да се ускори развитието на икономиката, процентът на рефинансиране се намалява, за да се повиши привлекателността и достъпността на заемите.

За населението процентът на рефинансиране е важен като основен регулатор на лихвения процент по банковите кредити. Колкото по-висок е процентът на рефинансиране в страната, толкова по-голяма е лихвата по заема, която гражданите ще трябва да плащат, когато вземат заем от банката, и съответно колкото по-нисък е процентът на рефинансиране, толкова по-ниска е лихвата по заема, дължима по заема. В България процентът на рефинансиране, освен функцията на регулатор на икономическата политика, е и фискална мярка, т.е. служи като еталон за изчисляване на данъци и глоби. Корпоративният подоходен данък също зависи от процента на рефинансиране.

Ако процентътсе увеличи, то след него максималният размер на лихвата ще се увеличи, а ако той намалее, ще намалеят и разходите за данъчни цели. Размерът на процента на рефинансиране също влияе върху размера на данъка, който ще трябва да се плати при получаване на застрахователни плащания, свързани с доброволно животозастраховане.

Размерът на процента на рефинансиране засяга не само данъчното облагане на организациите, но и размера на данъка върху доходите на физическите лица.

Въпреки факта, че много експерти смятат лихвения процент на рефинансиране в България само за някакъв индикатор за състоянието на паричната система, неговите промени играят важна практическа роля за данъкоплатците. И това се отнася не само за юридически, но и за физически лица.