Видове културна асиметрия Върху материала на френския и българския език
1.1. Екстраполация на идеята за асиметрия в лингвистиката 13
1.1.1. Статична асиметрия 16
1.1.2. Динамична асиметрия 21
1.1.3. Междуезикова (хомоложна) асиметрия 23
1.2. Проблемът за връзката между език и култура 26
1.2.1. Съотношение между понятията „език” и „култура” в лингвокултурологичната парадигма 35
1.2.2. Културно значима информация, съдържаща се в езикови знаци 39
1.3. Символът като средство за съхранение и предаване на културна информация 42
1.4. Културема като средство за отразяване на семиотичната картина на света 51
1.5. Техника за откриване на културна асиметрия на сравнявани езици 58
Глава II. Анализ на културната асиметрия във френския и българския език
2.1. Асиметрия култура-реалност: 70
2.1.1. Асиметрия култура-реалност на полето "административно-териториално устройство" 75
2.1.2. Асиметрия култура-реалност на полето "обществен живот" 77
2.1.3. Асиметрия на културните реалности на област "изкуство и култура" 80
2.1.4. Асиметрия на културата-реалности от полето "всекидневието и ежедневието на обществото" 86
2.1.5. Асиметрия на културните реалности на направление „география и метеорология” ..90
2.1.6. Асиметрия на културата-реалности на полето "религия" 91
2.2. Асиметрия на денотативни култури 94
2.3. Асиметрия на значимите култури 108
2.4. Асиметрия на конотативните култури 117
2.4.1. Асиметрия на фигуративните култури 126
2.4.1.1. Преносими стойности 128
2.4.1.2.. Метафори и сравнения 130
2.4.1.3. Фразеологичниединици, поговорки, поговорки 133
2.4.2. Асиметрия на символните култури 135
2.4.2.1. Асиметрия на символно-обективните култури 140
2.4.2.2. Асиметрия на символно-поведенческите култури 142
Наред с традиционния характер на проблемите, свързани с връзката между култура и език, в местната и чуждестранна лингвистика от последните десетилетия на ХХ век се наблюдава повишен интерес към изследвания от лингвокултурологичен характер. Търсенето на нова парадигма, фокусирана върху дълбокото разбиране на езика като антропологичен феномен, се обяснява с осъзнаването, от една страна, на кризата на иманентно-семиологичния подход към изучаването на езика, при който езикът се разглежда „сам по себе си“, а от друга страна, изостряне на интереса към собствените културни феномени, които се проявяват в обществения живот на различни народи. Тази тенденция се дължи на факта, че цялата съвременна наука по един или друг начин се стреми да се обърне към човека, да разбере същността му не само като физиологичен феномен, но и като продукт на социалния живот.
Появата на нова, антропологична изследователска парадигма в лингвистиката се доказва от трудовете на Н.Д. Арутюнова, Т.М. Николаева, Н.И. и SM. Толстих, В.Н. Топорова, В.Н. Телия, В.Г. Гака, Ю.С. Степанова, Е.С. Яковлева, които са насочени към изучаването на „езика на културата“, и по-специално на културния и национален мироглед, езиковите стереотипи и реконструкцията на езиковото съзнание на хората, техния културен и антропологичен портрет в огледалото на езика. Очевидно всички работи, извършени в контекста на лингвокултурологията, включително това изследване, са обединени от желанието да се намери достъп до културата чрез езика и да се идентифицира, от една страна, ролята на езика в създаването на култура, а от друга страна, участието на културата във формиранетоезик.
Уместността на това изследване се обяснява със следните причини: 1) лингвокултурологията е един от най-активно развиващите се клонове на лингвистиката; въпреки това много проблеми в тази област на знанието са противоречиви, по-специално проблемите с идентифицирането и класифицирането на езикови и речеви единици, съдържащи културно значима информация; 2) семиотичното моделиране на лингвокултурната специфика на езиковите знаци - разкриване на особеностите на тяхната семантика и прагматика - все още не е било, по наши данни, обект на специално изследване; 3) отчитането на спецификата на различните типове лингвокултурно съдържание във френските и българските езикови и речеви единици е фундаментално важно за успешната интеркултурна комуникация.
Въз основа на гореизложеното работата се основава на следната хипотеза: при сравняване на езиковите знаци на два езика е възможно да се установят прилики и разлики в обема, съдържанието и начините за изразяване на културно значима информация в единици на езика и речта.
Обект на изследване в този случай е културната информация, съдържаща се в езиковите и речеви единици. Като предмет на анализ се разглеждат видовете различия в културнозначимата информация, фиксирани в семантиката и прагматиката на френската и българската културими – сложни междустепенни езикови и речеви единици, чийто съдържателен план е единството на езиково значение и културен смисъл, а форма – единство на знак и езиково значение (по В. В. Воробьов).
Целта на изследването е да се установят видовете асиметрия на културно значими единици на езиковата и речевата системи (на материал от българския и френския език).
Разглеждането на специфични прояви на асиметрията на културемите при съпоставяне на езиковите и речеви единици на френския и българския език наложи решениенабор от специфични задачи, а именно:
1) да се идентифицират характеристиките на асиметрията на културно значимата информация, съдържаща се в предметно-концептуалното ядро на езиковите единици (т.е. в денотативни и сигнификативни значения);
2) да се определят характеристиките на асиметрията на културно значимата информация, съдържаща се в конотативния аспект на семантиката на езиковите единици;
3) да се анализира асиметрията на културите в сферата на предметната символика, обозначена с езикови единици;
4) да се разкрие асиметрията на културите в сферата на поведенческата символика, обозначена с речеви единици.
През последните години лингвокултурологичните трудове предлагат различни подходи за идентифициране на националната и културната специфика на езика: изследване на фразеологични единици, метафори, клишета, стереотипи на езиковото съзнание, дълбоката семантика на думата чрез нейния концептуален анализ, изследване на вътрешната форма на думата и др. Като част от тези изследвания са разработени много понятия и термини: лингвокултурна среда, национална специфика на речевата комуникация, лексикален фон, лингвоепистема, национална концепция, национален символ, лакуна и др.
Културемата принадлежи към две семиотични системи: език и реч, тъй като културната информация, от една страна, е въплътена в знаците на езика, а от друга страна, в знаците на речта. В допълнение, културните и символните системи играят определена роля по отношение на фиксирането, съхраняването и предаването на културна информация. Следователно културемата може да действа под формата на културен символ, за предаването на който се използват езикови знаци или елементи на речево поведение. Така за нас областите на откриване на културно значима информация, съдържаща се в културема, са различни видове значения на езикови и речеви единици: денотативно значение, сигнификативнозначение, конотативно значение (включително, по-специално, в допълнение към компонентите на фигуративността и оценката, символичен компонент).
Като изследователски методи в рамките на общия сравнителен метод в това изследване са използвани методът на дефиниционния анализ, интроспективният метод, както и методът на сравнителния анализ на лексико-семантичните и лексико-фразеологичните полета на двата езика. Асиметрията на културемите се изучава от нас въз основа на теорията за асиметрията на езиковия знак. Подобен подход към разглеждането на фактите на езика и културата е заявен в трудовете на В. Г. Гак [Гак 1977] и В. А. Кунин [Кунин 1988]. Трябва да се отбележи, че асиметрията на културно значимата информация, съдържаща се в различни езици, досега е открита или на едно от нивата на лексикалната система на езика, например фразеология (A.V. Kunin), или акцентът е върху разликата в културно значимата информация, съдържаща се в номинациите.
Научната новост на работата се състои в дефинирането, описанието и обяснението на видовете асиметрия в съдържанието на френската и българската култура (1) денотативна и конотативна асиметрия; 2) предметна и поведенческа асиметрия) по отношение на лексикалната и фразеологичната семантика на сравняваните езици.
Практическата стойност на работата се състои в това, че нейните материали могат да се използват в университетски курсове по обща и приложна лингвистика, лексикология, теория и практика на превода, специални курсове по лингвокултурология и прагмалингвистика, при писане на курсови и дипломни работи; както и в лексикографската практика и в обучението по френски и български език като чужд.
Материалът на изследването беше данните от непрекъсната извадка от обяснителни, синонимни, преводни, асоциативни, фразеологични речници, речници на епитети и тезаурусис общ обем около 5000 култури на френския и българския език.
Теоретичната основа на работата беше изследване в областта на:
- етнографска лингвистика и етнография (Humboldt, 1964; Sapir, 1993; Whorf, 1960; Bromley, 1973, 1983; Zvegintsev, 1965, 1973; Himes, 1975; Calame-Griaule, 1965);
- културологична лингвистика (Хойер, 1965; Верещагин, Костомаров, 1980, 1990; Вежбицкая, 1996, 1999; Гак, 1977, 1999; Кубрякова, 1986; Телия, 1986; Карасик, 1996; Воробьов, 1997; Головановская, 1 997; Маслова, 1997; Воркачев, 2002);
- национална и културна специфика на речевото поведение (Леонтиев, 1977; Пименов, 1977; Фирсова, 1991; Горелов, 1991; Формановская, 1989);
- културни и семиотични изследвания на символите (Керлот, 1994; Шевалие, 1992; Галан, 1992; Клоков, 1998; Лосев, 1976; Пестова, 1988; Степанов, 1997; Лотман, 1999).
Методологията на изследването, определена от теоретичната основа, се основава на няколко от следните разпоредби:
1. Културата е семиотична система, която, от една страна, концентрира определено количество полезна за обществото информация, а от друга страна, се явява като инструмент за получаване на тази информация. Културата определя значението на езиковите знаци, които определят поведението на носителите на определена култура.
2. Връзката на културата с езика като семиотичен код се състои в използването от културата на парадигматичната и синтагматичната структура на езиковата система, която съхранява концептуалните и оценъчни представи на обществото за света. Връзката на културата с езика като речева система се открива във фактите на реалното въплъщение на културната информация чрез речевата комуникация между членовете на културната общност.
3. Откриване на културна информация,съдържащи се в езиковите единици се постига чрез специални процедури на езиков анализ. Езиковите и културните изследвания включват междуезиково сравнение.
4. Пазители на културно значима информация са не само единици на езиковата система, но и единици на речевата система.
В защита се представят следните разпоредби:
1. Формата на съществуване на културема е вербална и невербална (поведенческа) субстанция. Същността на една културема не зависи от това дали тя е вербално равна на една лексема, една крайна конструкция или целия текст. В речевата практика културемата се проявява в поведенчески форми на речева комуникация.
2. Лексикалните и фразеологичните единици могат да включват културно значима информация, която се състои от денотативни или конотативни компоненти на тяхното значение, докато денотативно изразената информация се отнася до сравняваните реалности, а значимо изразената информация се отнася до сравняваните понятия.
3. Културно значимото значение на собствените имена се характеризира с асиметрията на символиката на тези имена в сравняваните култури, разликата се наблюдава както в тълкуването на значенията на обикновените антропоними, така и в разбирането на асоциациите зад имената на измислени герои.
4. Културно значимата информация в сравняваните поведенчески форми на вербална комуникация се характеризира с постепенна асиметрия - пълно и частично несъответствие между значенията на поведенческите култури.
Апробация на работата. Резултатите от дисертационните изследвания са докладвани на научно-практически конференции на преподаватели и научни семинари на катедрата по романска филология на Волгоградския държавен университет (1999-2001), на Общобългарската научно-методическа конференция „Лингвокултурологияконтакти на различни народи" (Пенза, 2000 г.), на 5-та регионална конференция на младите изследователи на Волгоградска област (2000 г.). Основните положения, разпоредби и резултати от изследването са представени в пет публикации.
Работна структура. Дисертацията се състои от увод, две глави, заключение и списък на цитираната литература.
Във въведението се дава обосновката за избора на тема, формулират се целите и задачите на изследването и се очертават общите теоретични положения.
Първата глава също дефинира културема, централната концепция на това изследване, като знак на езикова или речева система, която носи културно значима информация; посочен е метод за извличане на културно значима информация, съдържаща се в културема - сравнение с лексикални единици на друг език, в резултат на което се разкриват факти на хомологична асиметрия, т.е. разлики в обема и / или съдържанието на културно значима информация; дадени са функционални характеристики на културите.
Втората глава „Анализ на асиметрията на културите във френския и българския език” е посветена на идентифицирането и описанието на различните типове култури на френския език в сравнение с българския: асиметрии на култури-реалии, асиметрии на денотативни, сигнификативни, конотативни, образни и символни (символно-обективни и символно-поведенчески) култури в езика и речта.
Заключението съдържа основните изводи, получени в хода на изследването. Списъкът на използваната литература е приложен в раздел „Библиография”.