Процесът на влизане на човек в група
Процесът на влизане на личността в установена група може да бъде разделен на няколко етапа.На първия етап от вътрешногруповия живот (този етап се нарича етападаптация), основните усилия на индивида са насочени към овладяване на нормите и правилата, запознаване със специфичните за групата ценности, овладяване на онези методи и средства за дейност, които членовете на тази група вече притежават. Човек има повече или по-малко изразена потребност да ʼʼбъде като всички останалиʼʼ, желанието да не се различава от другите, да се чувства пълноправен член на групата и да изпитва признание за принадлежността си към тази група.
На определен етап желанието да не се откроява сред другите членове на групата влиза в пряк конфликт с присъщото на всеки човек желание да подчертае своята индивидуалност. Успешната адаптация на човек в група, постигане на целта „да бъдеш като всички останали“, може да доведе до субективно преживяно чувство на разпадане на личността в групата, до чувство за загуба на собствената индивидуалност. В резултат на това човек има желание да ʼʼне бъде като всички останалиʼʼ, което в крайна сметка е психологическата същност на втория етап от влизането на човек в група, наречен етапиндивидуализация. На този етап човек не винаги представя на групата само аспекти от своята личност, които тази група е готова да разпознае и приеме. Тези страни може да не отговарят на това, което групата определя като ценно и важно, съответстващо на нормите, правилата и перспективите на техния живот. Доста често групата строго санкционира човек, който не е усвоил правилата на общежитието на етапа на адаптация, и принуждава ᴇᴦο да се върне в самото начало на своята вътрешногрупова ʼʼ кариераʼʼ, за да премине тестове по нов начин, позволявайки му да бъде смятан ʼʼ като всички останалиʼʼ,собствената си в групата В този случай е съвсем естествено да се говори занеадаптиранена индивида в групата, към която принадлежи.
Ако при многократни опити индивидът не може да намери „златна среда” между значимото за групата и особено ценното за себе си, той бива или изолиран, или подложен на негативно отношение от страна на групата и изтласкван от нея. В този случай протича процесът наразпаданена индивида в групата.
Ако човек е в състояние да приведе своята нужда от индивидуалност в съответствие с готовността на групата да приеме само онези аспекти от нея, които осигуряват развитие на групата и улесняват решаването на общогрупови житейски задачи, човекът успешно се интегрира в групата.
В същото време това не означава, че процесът на интеграция (както и адаптация) трябва да се свежда само до пасивното приспособяване на индивида към изискванията на общността, в чийто живот е включен. В по-голяма или по-малка степен, почти винаги, общността, изпитвайки влиянието на нова за себе си личност, трансформира своите нужди, променя се и се развива.
Адаптацията, индивидуализацията, интеграцията са самоценни фази на влизане на индивида в относително стабилна група