Прочетете Безсмъртен от Алфонс Доде онлайн - RuLit - Страница 49
„Относно статия, която се появи на 22 май в парижкия вестник и подписана от Албер Пети, г-н Алфонс Доде, считайки се за обиден, се обърна към приятелите си, господата Пол Арен и Морис Гуве, с молба те от негово име да поискат удовлетворение от г-н Делпи с оръжие в ръце.
Г-н Делпи призова свидетелите си г-н. Шарл Лоран и Гастон Жоливе. Тези господа, от името на г-н Делпи, се съгласиха на необходимото удовлетворение.
Срещата се проведе вчера във Везина.
За оръжия бяха избрани мечове.
При първия удар г-н Делпи беше намушкан с меч, който мина през предмишницата му; свидетели и лекари след срещата обявиха, че е невъзможно битката да продължи.
Париж, 26 май 1883 г
От името на г-н Доде - Гуве, Пол Арен.
От името на г-н Делпи – Ш. Лоран, Гастон Жоливе“.
Такъв е протоколът на този двубой – единствената последица от всички изкушения, които Академията привлече към Доде. Въпреки това на следващата година драматургът Дусе, историкът Боасие и критикът Брюнетиер отново започнаха да канят Доде да се номинира. Но точно по това време Академията прави нов гаф, като официално отказва да изпрати свои представители на откриването на статуята на Жорж Санд в Люксембургските градини – под претекст, че писателката не е от Безсмъртните. Доде високо почиташе забележителния романист и, възмутен от действията на Академията, публикува писмо в Le Figaro:
„Не съм, не съм и никога няма да издигна кандидатурата си за Академията.
Сред всички тези перипетии на Доде му хрумва идеята за роман, който да отразява отношението му към Академията, като дори се появява заглавието на бъдещата книга – „Безсмъртен“.
Доде, както и по-късно в Порт Тараскон, основава сюжета си на истински събития. Известенгеометр, член на Академията на науките Мишел Шал изучава историята на математиката; неговата страст към историческите изследвания беше използвана от измамника Рен-Люк, който продаде на учения на части „колекция“ от фалшиви автографи на много знаменитости от 16-17 век, като го измами с общо двеста хиляди франка. Шал се възползва от „новите документи“ с псевдопатриотична цел: възнамерява да припише на Паскал много от откритията, направени от Нютон. Фалшификацията беше разкрита, делото, което Шал започна, нашумя много. В интервю Доде каза: „Историята с автографите се връща към сензационния случай, който се случи с Мишел Шал през 1868 г., и го възпроизвежда толкова точно, че дори фалшивото писмо до Ротру, споменато в Immortal, е същото писмо, което Мишел Шал дари на Академията и чийто оригинал все още е в нейните архиви.“
Само няколко критици отдадоха почит на романа, но сред тях бяха такива като Анатол Франс, който в статията си във вестник "Тан" нарече книгата на Доде "остроумна и трагична, жива, енергична, изискана, очарователна, пълна със сила и благодат".
На български романът излиза почти едновременно с френското издание. През 1888 г. е издаден от две списания: "Болгарская мысль" (NN 5-7) и "Северный вестник" (NN 6-8), а сп. "Болгарский вестник" го публикува в три броя на своите приложения (кн. VI-VIII, под заглавие "Един от безсмъртните"). През същата година се появяват пет книжни издания: преводът на М.Н.издателства на С. Добродеев и В. В. Комаров. В бъдеще романът е включен в двете предреволюционни събрани произведения на А. Доде и е преиздаван многократно. В този том на BVL текстът е отпечатан според Събраните съчинения на А. Доде, под редакцията на Н. М. Любимов, т. 7, М., издателство "Правда", 1965 г.