Прочетете българската народна приказка Альоша Попович и змията, russkie-skazki-na-bukvu-a
На небето се роди млад-светъл месец; и го кръстиха младия Альоша Попович - хубаво малко име. Альоша започнаха да го хранят и поят; новите имат годишна, Альоша - седмична. Альоша тръгна по улицата, започна да си играе с малките: когото хване за ръка - дръжката, който за крака - крака; играта се обърка за него! Когото вземе по средата, ще го лиши от стомаха. И Альоша остаря; научил от баща си-майка да иска благословия: да отиде на разходка в открито поле.
Бащата казва: - Альоша Попович! Отивате на открито поле; имаме и по-силни от вас; взимаш сина на твоя верен слуга Маришка Паранова.
И добри хора седнаха на добри коне; как караха в открито поле - прахът светна като колона: видяха само добри хора! Добрите хора дойдоха при княза във Владимир; тук Альоша Попович отива направо в белокаменните стаи при княза на Владимир, полага кръста по писмен начин, покланя се по учен начин от четирите страни и княз Владимир върху човек. И князът Владимир среща добрите хора и ги поставя на дъбовата маса: да пият и да нахранят добре добрите хора и да питат новини; добри хора, научени да ядат печатни меденки, да пият силно вино.
Тогава княз Владимир попита добрите хора:
- Кои сте вие, добри хора? Дали силните богатири са далечни или случайни пътници - дисаги? Не знам нито името ти, нито произхода ти. Отговорът е Альоша Попович: - Аз съм син на стария катедрален свещеник Леонтий Попович, млад Альоша Попович, а в моите другари слугата Маришко Паранов е син. Как Альоша Попович яде и пие, научи как да отиде до тухлената пещ, да легне за обяд иМаришко седи на масата.
В това време и в това време дойде юнакът Змеевич и завладя цялото царство на княз Владимир. Тугарин Змеевич отива в покоите от бял камък при княз Владимир; с левия крак стъпи на прага, а с десния на дъбовата маса; той пие и яде, и прегръща принцесата, и играе с княз Владимир и кълне; туря чергата зад бузата си, а другата туря зад другата; слага цял лебед на езика си, бутна пай - изведнъж го глътна.
Альоша Попович лежи на тухлена пещ и говори такива речи на Тугарин Змеевич: - Баща ни имаше стар Леонтий-свещеник - имаше крава, имаше чревоугодник, отиде в пивоварни и изяде цели пивоварни кади с дебел; дойде крава, лакомник стигна до езерото, изпи всичката вода от езерото - взе я тук и я разкъса, а Тугарин щеше да ви разкъса всичките на масата така!
Тугарин се разгневи на Альоша Попович, хвърли върху него дамаски нож; Альоша Попович уклончиво го избягваше зад един дъбов стълб. Альоша казва това е думата: - Благодаря ти, Змеевич Тугарин-юнак, ти ми даде дамаски нож; Ще отворя белите ти гърди, ще покрия ясните ти очи, ще погледна ревностното ти сърце.
В това време синът на Маришко Паранов изскочи иззад масата иззад дъба на бързи крака и хвана Тугарин за петите, грабна го иззад масата и хвърли белия камък в стаята - и стъклата паднаха.
Както ще каже Альоша Попович от тухлената пещ:
- О, Маришко, сине на Маришко Паранов, ти си верен слуга, неизменен! Синът на Маришко Паранов отговаря: - Дай ми, Альоша Попович, нож дамаски; Ще разцепя белите гърди на Тугарин Змеевич, ще покрия ясните му очи, ще погледна ревността му на сърцето.
Альоша пази отговора от тухлената пещ:
- О, сине на Маришко Паранов! Не rudi ви стаибял камък, нека отиде в открито поле; няма къде да отиде; да отидем с него сутринта на открито поле. Рано сутринта синът на Маришко Паранов изгря заедно със слънцето, той поведе бързи коне да пият вода на бързата река. Тугарин Змеевич лети през небесата и пита за Альоша Попович в открито поле. И синът на Маришко Паранов дойде при Альоша Попович:
- Бог да ви съди, Альоша Попович! Ти не ми даде дамаски нож; Бих разпорил белите гърди на гадняра, бих замъглил бистрите му очи, бих гледал ревностното му сърце; сега какво ще вземеш от него, от Тугарин? Той лети в небето.
Альоша казва, че това е думата: - Не е моят заместител, всичко е предателство!
Альоша поведе добрия си кон, оседла го в черкаско седло, издърпа го с дванадесет копринени обиколки - не заради баса, заради крепостта, Альоша язди в открито поле. Альоша язди през чисто поле и вижда Тугарин Змеевич: той лети през небето. И Альоша Попович се молеше:
- Света Богородице! Накажи те черен облак; Не дай Боже, от черен облак, гъст дъжд да намокри хартиените чардаци на Тугарин.
Альоша имаше изгодна молитва: черен облак се надигна; от този страшен облак Бог даде чест дъжд, чест и силен, и навлажни хартиените чардаци на Тугарин; той падна на влажната земя и яздеше през откритото поле.
Повече от две планини се търкаляха, ту се събраха Тугарин и Альоша, удариха с тояги - тояги се счупиха на чиви, копия слепени - копия извиха с чивии, саби размахаха - саби сечеха. Точно тогава Альоша Попович падна от седлото като сноп овес; и тогава Тугарин Змеевич научи да бие Альоша Попович и дали Альоша уклоняваше, Альоша се измъкна под корема на коня, от друга страна той се изви изпод корема и удари Тугарин с дамаски нож под дясната пазва и избута Тугариндобър кон и научи Альоша Попович да вика на Тугарин:
- Благодаря, Тугарин Змеевич, за дамаския нож; Ще отворя белите ти гърди, ще покрия ясните ти очи, ще погледна ревностното ти сърце.
Альоша му отсече дивата глава и той занесе дивата глава на княза на Владимир; той язди и играе с малката си главичка, метне високо главичката си, вдига малката главичка с остро копие. Тук Владимир внезапно се паникьоса: - Lucky de Tugarin буйна глава на Альоша Попович! Сега той ще плени нашето християнско царство!
Отговорът е на сина на Маришко Паранов:
- Не те скърби, червено слънце Владимир столица, Киев! Ако мръсният Тугарин язди по земята, а не лети в небесата, той ще сложи буйната си глава върху моето дамаско копие; не тъгувай, княз Владимир: колко е часът - ще се побратимя с него! Тук синът на Маришко Паранов погледна през телескоп, разпозна Альоша Попович: - Виждам героичен трик, доблест.
Альоша силно върти коня си, играе с малката си главичка, метне високо главичката, вдига главичката с остро копие. Не язди мръсният Тугарин, а Альоша Попович, син на Леонтий, свещеник на старата катедрала; той носи главичката на мръсния Тугарин Змеевич.