Прочетете Доменико от Чейс Джеймс Хадли онлайн страница 6 на сайта
СЪДЪРЖАНИЕ.
СЪДЪРЖАНИЕ
Въпреки това, докато работите на плажа, ще докладвате директно на Соло.
Ярка червено-жълта табела мигаше отпред:
„ЗАКУСКИ. ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ ЧАСА НА ДЕН.”
- Пристигнахме! — възкликна Ранди. „Най-доброто кафене от тази страна на Paradise City.
— Хайде да спрем — каза Хари. „Тогава ти ще караш, а аз ще хапна.
- Съгласен. Да събудим ли момичето?
Хари зави на паркинга и се пъхна между две ремаркета.
„Нека не губим време.“ Той отвори вратата и излезе от кабината. Поглеждайки нагоре към магистралата, той забеляза бързо приближаващите фарове на кола, която ги следваше.
След като поръча кафе, Хари погледна през прозореца. На паркинга влязъл бял Мерцедес-180. Хари помисли, че това е колата, която го следва и пристъпи към вратата, за да я огледа по-добре, но мерцедесът вече беше потеглил. Хари успя да види широкополата шапка на мъжа зад волана, когато мощният двигател измърка и мерцедесът изчезна в мрака.
- Е, как е кафето? — попита Ранди.
Хари отпи от чашата си и кимна. След армейската водка всяко кафе миришеше на ориенталски тамян. Той купи две кутии цигари и няколко минути по-късно двамата седяха в кабината на мустанга.
Ранди запали двигателя и Хари извади найлонов плик от чекмеджето. Както каза Ранди, Джоел Блах е наел кола от агенция Hertz във Веро Бийч. Той отново провери скоростомера. Точно така, двеста и четиридесет мили. Защо момичето каза, че е прекарало осемнадесет часа зад волана? Защо е измамила напълно непознати? Само за да го сложа зад волана? Каква е причината за такова странно поведение? Тя не искаше да бъде видяна на магистралата? Колата крадена ли е? Последното изглеждаше малко вероятно на Хари, защото момичетовсе още се вози с тях.
Вие ли сте Шерлок Холмс? — попита Ранди, като погледна съсредоточеното лице на Хари.
Той сви рамене и върна документите в плик.
Не обичам гатанки.
Така че попитайте момичето, когато се събуди. Защо да си набивате мозъка, когато тя може да ви каже всичко.
Хари разопакова пакета на Морели и се зае с пилето. След като се нахрани, той се настани удобно и заспа.
Хари се размърда, прозя се и отвори очи. Мустангът препускаше сред палмите към розовото небе.
— Току-що минахме покрай Форт Лодърдейл — каза Ранди. Ще бъдем в Маями след двадесет минути.
Хари потърка надрасканата си брадичка. Въпреки трите години в армията, той така и не свикна да спи с дрехите си. И още повече да се събуди в пет часа сутринта. И сега би дал много за чаша силно кафе.
Да спрем на първото кафене. Събудете момичето и попитайте къде ще ни остави.
„Съжалявам, че оставям колата“, въздъхна Ранди. - Вече има кафене.
Спря и спря до малка дървена къща с блестящ неонов надпис на покрива. В прозорците имаше светлини.
- Аз ще донеса кафе, а ти събуди момичето - Хари излезе от колата и отиде до къщата.
Сънен черен мъж, седнал на гишето, посрещна Хари без особен ентусиазъм.
— Остават две чаши кафе — попита Хари. - Черно и повече захар.
- Ще вземеш ли бухтите?
Хари искаше да откаже, но си помисли, че момичето може да обича сладкиши и кимна.
Да, четири, моля.
Негърът наля кафе в парафинирани чаши и сложи рулцата в хартиен плик.
— Един долар и трийсет цента — каза той.
Хари плати, взе чашите и чантата и излезе от кафенето. Отивам до колата и виждамБледото, потно лице на Ранди знаеше, че нещо се е случило. Без да попита нищо, Хари се качи в пилотската кабина. Мустангът веднага излетя.
- Какъв е проблема? – попита Хари с безизразен глас. "И забави." Това не е състезание за вас. Забави!
Ранди трепереше целият, но спокойният глас на Хари го накара да се свести. Стрелката на скоростомера се завъртя наляво и спря близо до цифрата 65.
— Тя е мъртва — промърмори Ранди. „Има кръв по одеялото, а тя лежи като пън.
Вътрешностите на Хари изстинаха.
– Къде караш? — попита той, опитвайки се да не повишава тон. - Отбийте до бордюра. Искам да видя.
Не можем да спираме на магистралата! Ранди изпищя. - Всеки момент ще се появят патрулни коли. Не искам да ме хванат с труп. Ще си помислят, че сме я убили.
Лицето на Хари се вдърви. Той не мислеше за това. Да… Ако ченгетата ги спрат и ги намерят… Той потисна надигащия се страх.
Сигурен ли си, че е мъртва?
„Да“, отговори Ранди. Почуках, но от микробуса не се чу звук. След това завъртях копчето и вратата се отвори. Той преглътна шумно. Тя лежеше на леглото, покрита с одеяло през главата. Извиках я, след това се наведох и я хванах за ръката. И всичко стана ясно. Ръката беше студена като лед.
Отпред се появи голям билборд с надпис: „ПЛАЖ. БЕЗОПАСНО КЪПАНЕ.
„Обърни се“, нареди Хари, като се обърна и въздъхна с облекчение, когато не видя нито една кола зад себе си.
Ранди намали и зави по тесен селски път. Яздиха мълчаливо половин миля и накрая се озоваха на широка ивица златен пясък, отвъд която се плискаше морето.
— Хайде да спрем — измърмори Хари. „Ако някой ни види, ще си помисли, че сме прекарали нощта тук и сме спали във фургона.
Ранди изключи двигателя, треперейки като лист.във вятъра.
- Стегни се! — сопна се Хари. Той подаде чаша кафе на Ранди: „Ето, пийни.
— Не мога — изстена Ранди. - Толкова ми е писнало.
Ранди се втренчи в восъчната чаша с отвращение. Изгубил търпение, Хари излезе от пилотската кабина.
- Остани в колата. Ще отида да видя какво има.
Той заобиколи микробуса и се огледа. Само няколко чайки се рееха над безлюдния плаж. Хари извади носна кърпичка, постави я на дръжката, завъртя я и я дръпна към себе си. Вратата се отвори със замах.
Тежка миризма удари носа ми. Някой лежеше на долното легло под завивките. Върху сивия плат имаше петно от засъхнала кръв. Хари се качи във фургона и дръпна завивките. В него се взираха стъклените очи на мъж около петдесетте, със загоряло лице, малък, извит нос и тънки устни. Хари огледа микробуса. Няма и следа от момичето шофьор.
Тя е мъртва, нали? — прошепна Ранди. Приближи се до вратата, без да смее да погледне вътре.
Хари скочи на пясъка и извади цигарите си. Докато запалваше цигара, той забеляза липсата на треперене в ръцете си. За три години той беше свикнал с гледката на смъртта.
— Няма я, има мъж — отвърна Хари и дръпна дълбоко. Той имаше предчувствие за нещо нередно от момента, в който хвана момичето в лъжа. Трябваше веднага да я изведе на чиста вода.
Остана ли някъде, докато спах?
— Не — отвърна Ранди. - Избягала ли е?
Да, тя избяга. Този човек отдавна е мъртъв. Най-малко четиридесет и осем часа. Тя се измъкна от