Прочетете Jerusalem Poker онлайн от Едуард Уитмор - RuLit - Страница 77
Доносник от подземния свят каза, че основното забавление на хърватския селянин е да се напие със сливовица до зверско състояние. Но въпреки че сливовата ракия му замъгляваше мозъка, той все пак упорито искаше три хиляди български лева - иначе нямаше да позволи на агента да погледне ръкописа.
Агентът добави, че информаторът от подземния свят, въпреки че бил пиян като селянин - и между другото биел същата сливовица - проявил същата магарешка упоритост и поискал три хиляди български лева - иначе нямало да покаже мястото, където се е укривал селянинът на Брач, и агентът нямало да може да разговаря лично с него.
В заключение агентът препоръчал да бъдат изплатени и двете суми, а шефът му във Варна не възразил. Нубар беше помолен, както обикновено, за разрешение да продължи.
Нубар изсумтя. Какво може да бъде общото в един стар ръкопис, ако може би е истински Bombast? Всъщност колкото по-дълго Нубар мислеше за доклада, толкова повече подозрения се прокрадваха в душата му.
Защо например тази информация не дойде от Адриатика през белградския отдел? Администрацията във Варна трябва да се грижи за Черноморския басейн - тогава защо започват операция от другата страна на Балкана?
Между другото, агентът добър ли е в стенографията? българин ли е Говори ли добре хърватски?
На пръв поглед тук има много несъответствия и противоречия.
Защо например е необходим информатор от подземния свят на малкия остров Брач? Какво изобщо прави той там?
Защо един селянин, откраднал ръкопис, бяга от остров Крък в Брач? Че внезапно се е заинтересувал от трудове от шестнадесети век, написани на латински за френската болест? Откъде един пиян хърватски селянин ще разбере какво е френската болест? Или самият селянин е болен и болестта вече е в негоетапът, на който настъпва умственото объркване?
Но туристът, защо е взел толкова ценен документ със себе си на почивка на малкия остров Крък?
Или, казано по друг начин, откъде поверителен източник в България ще разбере за слуховете за Брач? И как би могъл един безработен хърватски селянин, първо, да си позволи лукса да се скита из остров Крък, и второ, да се напие с вносна сливовица? Трето, остана неизяснен фактът, че сливовицата, която сякаш се пиеше от всички без изключение в тази история, се оказа българска.
Освен това, защо всички в тази история искат да плащат в български лева, въпреки че и двата острова са на Югославия? Защо добрите югославски динари не ги устройваха?
Нубар се изправи на стола си, готов с молив и ясно осъзнаващ ролята си в историята. Великият лекар скри изследванията си с воал от тайна, така че недостойните да се страхуват от трудности, но Нубар възнамеряваше да стане достоен за гений и нямаше да бъде заблуден толкова лесно. Може ли да се вярва на някой на остров Крък? Какво всъщност се опитват да постигнат неговите хора в Черно море, като искат разрешение да "действат" в Адриатика?
Krk-Brac.Накратко, къде е истината?
Нубар записа много въпроси, на които трябваше да се отговори, преди операцията Krk-Brac да може да бъде финансирана. След като ги обобщи, той се почувства много по-добре. Той стана от масата и отиде до прозореца, за да подиша чист въздух.
В далечината се простираше Адриатика. Нубар погледна надолу към долините, където селяните обработваха земите на Валенщайн. Няколкостотин фута по-надолу работници разчистваха рова на замъка, за да го напълнят отново с вода, малко повече от век след като дядо му изчезна в светата земя и замъкът се разпадна.
Това беше идеятаНубар и София ентусиазирано я подкрепиха, но той не предложи да почете паметта на дядо си. Сега, когато беше на двадесет и една години и беше пълнолетен, той можеше да предприеме всякаква реконструкция в замъка и се нуждаеше от успокояващата защита на рова, за да се изолира от външния свят за хигиенни цели.
Облегна се на перваза на прозореца и забеляза, че един от камъните в стената се е разхлабил. Левият клепач на Нубар потрепна силно от вълнение. Той извади камък от стената и се наведе през прозореца, като се прицели в един селянин, работещ в ров.
Надолу, залюлей се по-силно, надолу, надолу. Камъкът не ударил селянина по главата, както се надявал, а ударил рамото. Но това беше достатъчно, за да го събори от крака. Отдолу се чу рев на болка, последван от рев на ярост. Последното нещо, което Нубар видя, беше натъртен работник да излиза от канавката, заплашвайки работниците отгоре с кирка.
Нубар се засмя и дръпна глава назад през прозореца.