Прочетете книгата Berendeev Forest, автор Sribny Igor онлайн страница 19 на сайта
СЪДЪРЖАНИЕ.
СЪДЪРЖАНИЕ
те се напукват, ако тръгнат - каза момчето. И видях пет! Да, удари едно! Така че остават четири от тях.
- Ще си отидат! — каза Степан уверено. - Анти са били харабарчи - татарски разузнавачи. Те изследват пътеките в степта, търсят водопои и места за лагери. Те ще следват следите ви, за да открият къде сте отишли. Освен това, ако убиете някой от тях, те са длъжни да си отмъстят. Те ще!
Междувременно излязохме на поляната и Степан веднага пристъпи под навеса, избирайки оръжието, което висеше на стената му. Той свали дългия си лък и като го огъна под коляното си, опъна стегната тетива, изплетена от конски жили. Той хвърли през рамо саадък със стрели. В пояса си сложи брадва и кована кама, останала от Берендеевите. Виждайки, че Никита влачи тежкия си меч от дървената къща, той извика строго:
- Напускай! Не можеш да размахваш меча си в гората! Вземете лък и кама. Крадешком ще ги вземем от засадата.
Настена стоеше на верандата с ръка на устата си. Очите й, широко отворени, посиняха от ужас и страх за своя годеник, който се готвеше за смъртта толкова спокойно и умело, че тя се почувства неспокойна.
Степан пристъпи към момичето и прегръщайки крехките й рамене, прошепна в ухото й:
Като взеха конете зад рамката и ги завързаха за дърветата, Степан и Никита пристъпиха под арките на вековните дъбове и борове, заобикалящи поляната, и веднага изчезнаха в гъстата горска корона ...
Настя ги кръстоса отзад и, влизайки в дървената къща, свали недостатъчно сварената зелева супа от печката.
Наметнало ватирано яке на раменете си, момичето с мъка отметна тежкия си капак и слезе по дъсчените стълби в прохладата на мазето. Лиада лежеше плътно в жлебовете, покривайки Настя от дневна светлина. Настя запали свещ и седна в ъгъла, приготвяйки се за дълго чакане...
Степан тръгна по следите на Буян,слушайки внимателно звуците на гората. Никитка се придвижи на десет крачки след него...
Гората се изпълни с птичи прелести, шумолене на листа във въздуха, някъде в далечината ръмжеше мечка...
Изведнъж Степан се изправи, сякаш прикован на място, рязко повдигна дясната страна. Момчето също спря, ослуша се. На стотина сажена оттук изкрещя сойка, а след нея затракаха свраки. Степан пристъпи напред, излезе на малка поляна и кимна на Никита.
„Тук ще ги отведем“, каза той шепнешком. - Щом стигнат до поляната, веднага бием! Аз ударих второто, ти удари първото, щом моето падне. Другата двойка най-вероятно ще се скрие ... Ти седи, не подавай глава, аз сам ще ги намеря. Само гледай някой да не се промъкне към мен отзад. Разбра ли, синко?
Никита кимна мълчаливо. Беше уплашен, много уплашен ... Но той не го показа, опитвайки се да преодолее себе си и да не се опозори пред старшия си другар. Степан застана зад дебел дъб и приготви лък, сочейки на младежа дърво отляво и пътя, отъпкан от Буян.
Скоро се чу пращене на клони под краката на конете, оредът тихо издрънча.
Клекнала степка с криволичещи крака излезе на поляната, водейки коня. Вървеше бавно, наведен ниско към земята, сякаш надушваше нещо. Зад него се появи ездач на нисък, космат кон. Изправен в стремена, изтъкани от конски косми, той гледаше упорито пътеката, пробита в храстите от Буян, сякаш очакваше засада. Леко премествайки клона, който покриваше татарина със стрела, Степан дръпна тетивата и изстреля стрелата. С глух удар стрелата влезе в гърдите на степника, събори тялото му върху крупата на коня, а стегнатите стремена не му позволиха да падне на земята. В същия момент, свистейки във въздуха, стрела, изстреляна от Никита, прониза врата на този, който скочи, беше от звука на удар с крактатарски. Известно време всичко беше тихо... Само конят на убития степчанин спокойно вървеше по тревата. И конят на втория се изправи, хапейки зеленината.
Степан постави нова стрела на ушите на лъка и чакаше. И скоро на поляната излезе кон, определено не татарски: величествен, висок, в скъпа сбруя. Татаринът, гордо седнал на него, беше млад и красив с мъжествена степна красота. Късо подстригана брада рисуваше чистото му лице, а на главата му имаше шишарка, украсена със злато, която очевидно принадлежеше на някой български княз по-рано ... Виждайки телата на братята си, той рязко се изправи в стремената си, хващайки дръжката на сабята си с ръка, но стрелата на Степан го събори на земята. Без забавяне Степан хвърли лъка си и, като изтръгна брадва от колана си, се втурна в храстите, откъдето се появи четвърти конник. Скочи отстрани, Степан сграбчи татарина за широкия колан, като в същото време удари коня с приклада на брадвата. Конят се втурна от болка и Степан лесно измъкна татарина от седлото, слагайки го на земята със сила. Степан, зашеметен от удара, не се съпротивлява и Степан бързо завързва ръцете му с въже.
- Бяха петима, нали? — извика тихо той на Никита.
- Точно така, чичо Степан! - отговорило момчето. - Свърших един по време на преследването, бяха четири!
Степан настани татарина с гръб към едно дърво и попита:
Татаринът ококори изненадано очи и поклати отрицателно глава.
- Сунг Ким? Степан повтори въпроса си на татарски.
Степняк кимна с глава и изсъска през зъби: "Чочко" ...
- Вон, как... - провлачи Степан. „Значи името ти е прасе?“ Добро име ... И ме наричайте Степан!
Татаринът ядосано скръцна със зъби...
- Siz neshow[9] ? — попита Степан.
- Мунг [10] ! – гордо поклати глава степ. – Bir aigyr е малък[11]! Карангуй[12] !
- Kaerden syz [13]? - Степан погледна напрегнато в очите на степта.
- Хорезм - татаринът изплю гъста слюнка под краката на Степан и
се обърна, показвайки, че няма да каже нищо повече.
- Както искаш! - Степан рязко изправи степния жител на крака и, водейки го до коня на Мурза, завърза въжето, с което бяха вързани ръцете на татарина, към задната част на седлото.
Татарските коне не се отказаха, оголиха зъби, ритаха и трябваше да бъдат убити, за да не отидат в татарския лагер, превръщайки се в вестители на смъртта на харабарча и причината за търсенето им ...
- И как изведнъж татарите ще намерят конете на падналите си? – попита Никита.
- Животните в гората ще ги изядат и костите ще бъдат разкъсани! Степан отговори. - Няма да останат тук дълго! Но телата на татарите трябва да бъдат премахнати.
Те откриха дълбоко дере, което се спускаше от билото в дере и изхвърлиха телата на татарите там, като отнесоха оръжия и броня. Телата са били захвърляни с клони, скриващи се от очите.
Степан, който беше доста уморен от битката (нараняването на главата, което наскоро беше преживял), се качи на седлото и горските отидоха в скита, водейки пленения татарин зад себе си.
В скита Степан завърза пленника с гръб към подпората на бараката, хвърли ръце около опората и се обърна към Никита, каза:
- А сега карай, синко, с пълна скорост до Михайловское. Кажи на Микула, нека те заведе при болярина Ондрей и му разкажи всичко, както е било. Кажете - един татарин от Хорезм е с нас. Той ще говори и ще знае идеите на Ордата .... А за да намерим нашия приятел Хасан, е необходимо.