Прочетете Конспирация на безразличните - Ясенски Бруно - страница 1 - четете онлайн
Не се страхувайте от врагове - в най-лошия случай те могат да ви убият.
Не се страхувайте от приятели - в най-лошия случай те могат да ви предадат.
Страхувайте се от безразличните – те не убиват и не предават, но само с тяхното мълчаливо съгласие има предателство и убийство на земята.
В повечето страни тази вечер, според много стар обичай, хората се събираха в ресторанти и частни апартаменти, ядяха и пиеха много, поглеждайки часовника всяка минута. Точно в дванадесет, под общия звън и глъч, те вдигнаха наздравица за идващата Нова година. Повечето от тях: смятаха, че изминалата година е била изключително лоша и тежка, но новата със сигурност ще бъде по-добра. Така обаче си мислеха и преди година.
На следващата сутрин десетки милиони хора ставаха с главоболие, с оригване, гълтаха чай с лимон, минерална вода, сода, всякакви хапчета и отиваха на работа с мъгла в главата. Започна нова, по-добра година.
И така, когато голямата стрела наближи дванадесет, където вече я чакаше малката, тя беше, както обичаха да казват журналистите, "в центъра на вниманието на целия свят".
Само в един град големият часовник на градската кула показваше неизменно 8.26. Градът се нарича Сан та Рита и се намира в Централна Америка, в Република Хондурас. Часовникът на кулата му показваше 8:26, не защото това беше местното време, а защото преди две седмици в малкото градче Санта Рита имаше голямо земетресение, което разруши всяка къща. По неизвестни причини е оцеляла само часовниковата кула на града, която е спряла завинаги, отбелязвайки часа и минутата на бедствието, сполетяло града. Лишени от подслон, Сантарите, заедно с населението на други опустошени райони, избягаха в планините на Гватемала и посрещнаха Нова година на открито при светлината на огньове. НовГодината не предвещаваше нищо добро за тях.
В други страни обаче твърде много хора не са си поглеждали часовниците тази нощ.
В Полша, в басейна на Домбровски, валеше сняг. Пред портите на мина Баска се тълпяха жени цяла нощ до сутринта, много жени със забрадки. Странни неща се случваха в мината. По селата се шушукаше за това. Когато ръководството реши да затвори мината, миньорите казаха, че няма да напуснат доброволно - няма къде да отидат. Последната смяна от осемдесет души остана под земята. Стачкуващите свалиха подемната машина от въжетата и обявиха гладна стачка.
На следващия ден водата проби от мина Дорота до Васка. Вода заля лава "А". Осемдесет мъже, отстъпили до кръста във вода, се укрепиха в нанос 12. В наноса имаше силна миризма на газ.
На петия ден на стачкуващите остана само една лампа под земята и съвсем малко карбид. Горе, при спускането в мината, мълчаливо пазеше полицията. На искането на синдиката ръководството отговори, че мината не може да бъде спасена.
Тази нощ в град Саарбрюкен цари необичайно оживление. Всички "истински германци" посрещнаха новата година като годината на освобождението на Саар от френската окупация и включването му в единното тяло на прамайката на Германия. В бирените и винарските изби истинските патриоти, които изразиха готовност да вдигнат тост за райхсканцлера Хитлер, получиха безплатна чаша рейнско вино и бира в неограничени количества.
Работникът Карл Люкембургер многократно е казвал на приятелите си в разговори, че не харесва трудовото законодателство в Германия. Все пак той е елзасец и от две злини предпочита френската окупация пред националсоциалистическата.
На този ден работникът Карл Люкембургер беше особено доволен. След много проблеми той най-накрая получи френски паспорт. Сега не му пука за тези прасета! ТойФренски субект, а той не се интересува от тях.
За по-голяма сигурност той решил да отпразнува Нова година в семеен кръг, със съпругата си и двегодишната си дъщеря. Късно вечерта, натоварен с покупки, той се прибра у дома. Гирлянди от електрически крушки висяха като солиден таван над улиците. Градът, както в световна война, гъмжи от офицери от всички съюзнически армии, с единствената разлика, че холандците и шведите бяха добавени към британците и италианците. Тази нощ италианците окупираха хотел Месмер, британците се укрепиха в бар Екселсиор. На прага на бара хилав капитан от индийската армия в червен смокинг и зелени карирани панталони войнствено размахваше във въздуха двусантиметров снаряд, разбиващ коктейл. Работникът Lukeemburger плю и мина покрай него.
У дома, когато седна със семейството си на масата и започна да отпушва бутилка евтино, но честно вино, стъклото на прозореца издрънча, иззвъняха няколко изстрела. Карл Люкембургер е убит на място, съпругата и дъщеря му са откарани в най-близката болница в тежко състояние.
„Отечество-майко, цвят на века! На Рейн силата ти е силна!
В Съюза на съветските социалистически републики, в град Москва, по това време се провеждаше радиопредаване за зимуващите в Арктика.
"Здравейте! Здравейте! Москва говори! Москва говори! Радиостанция на името на Коминтерна ... Пред микрофона е председателят на Централния изпълнителен комитет на СССР Михаил Иванович Калинин.
„Другари работници от Арктика! Вие сте разпръснати в отдалечени, пусти места, в места със сурова природа, където появата на човек, особено през зимата, се смяташе за изключителен героизъм на индивид, изключителен героизъм на мъчениците на науката или където хората се появиха в резултат на катастрофата на полярна експедиция ... "
На полярната станция Маре Сале, близо до западнатакрайбрежието на полуостров Ямал, в топлата стая на станцията, хората със затаен дъх стояха в тълпа пред радиото.
Вчера вечерта хранителните складове на гарата бяха нападнати от полярни мишки - леминги. Гладните червени леминги, като плъхове без опашки, се втурнаха да погълнат храна, приготвена за зимата, преди бъдещата навигация. Нови необятни стада настъпваха от север.
През целия ден гарата беше в разгара си. Продуктите бяха повдигнати до навес, повдигнат високо над земята върху дървени стълбове. Навън бучеше виелица. През нощта лемингите нападнаха постовете.
Без да слушат предаването, хората се втурнаха към навесите, за да защитят ценните провизии.