Прочетете Младоженецът на булката - Соловьов Всеволод Сергеевич - Страница 1
Всеволод Сергеевич Соловьов
Ранната зимна вечер вече беше настъпила отдавна и в стаята на царицата бяха запалени огньове във всички стаи и проходи. Майката на княгиня Ирина Михайловна [1] княгиня Мария Ивановна Хованская седеше в спалнята си. Току-що беше дошла от кралицата след дълъг и много важен разговор и сега се замисли. На нейното грозно и отдавна избледняло лице, осветено обаче от големи и мили сини очи, се четеше необичайно смущение.
Беше спокойна, разумна жена към всичко. Това, което ставаше около нея в този огромен човешки мравуняк, който носеше името на кралската стая, тя винаги се отнасяше без вълнение и рядко вземаше нещо присърце. Но днешният разговор с царица Евдокия Лукяновна беше необичаен. Имаше за какво да се замисля и за какво да се смущавам.
Принцесата на моменти дори започваше да шепне нещо почти на глас, клатеше глава в недоумение и разперваше ръце. Ниската дъбова врата на спалнята изскърца.
- Кой е там? — попита Мария Ивановна, като се събуди.
- Аз съм, мамо-принцесо... Ще ми позволиш ли да вляза за малко, или нямаш време? – чух познат глас.
- Влизай, нищо, влизай, Настася Максимовна! - каза принцесата.
Вратата се отвори и влезе дребна, набита, още нестара жена. Това беше едно от леглата на кралицата, което въпреки не особено важния си ранг и добре познатата артистичност се радваше на голямо значение и влияние в кулата.
- Какво ще кажеш, мамо?... Седни! - принцесата посочи до себе си ниска пейка, покрита с мек ватиран дюшек.
- Благодаря ви, принцесо, няма време да седнете - къде е, има много работа с тези безполезни малки хора, не можете да се справите от сутрин до сутрин ... Просто паднах за една дума ...
- Каквотака, Настася Максимовна, нещо не е наред с кулата?
- Да, всичко е Машутка, тоест няма, няма начин с нея ... Нямам урина с това момиче! — каза Настася Максимовна с такова възмущение, каквото дори не можеше да се очаква от нейната фигура, която лъхаше добродушие.
- Какво друго е направила твоята Машутка? Да не е счупила или развалила нещо на принцесата? – попита принцесата с нещастна усмивка.
- Какъв удар! Това би ме накарало да се тревожа! Не е моя работа да й броя парчетата... Сто пъти по-лошо, принцесо. В края на краищата вие сте от кралицата ... затворихте се с нея ... за какъв бизнес, очевидно, сте говорили ... Така че влизам в спалнята на Царицин, сега това е моето облекло, но когато влязох, виждам: завесите сякаш се движат. Котката, мисля, се качи - добре, няма дори час, но императрицата ще изплаши през нощта! С тиха стъпка се приближавам до завесата и ето, не е котка, а нещастна Машутка се е скрила. Издърпах го за ухото. Какво си ти, казват, боклук, казвам, как си попаднал тук, какво, казвам, подслушваш императрицата? Да, не е достатъчно да те убият за такива дела, казвам! А тя: гледа ме с безсрамните си очи и поне премигна. От вас зависи, казва той, убийте ме, Настася Максимовна, но аз дори не мислех да подслушвам и нищо не чух. Как се втурна тук, казва тя, самата аз не знам - тя разпозна вратите. Виждам, казва тя, спалнята на императрицата, дъхът ми беше спрян от страх, а след това вратата изскърца и аз бях зад завесата ... Виждате ли, какво сте измислили. А тя няма да мигне.Държа я за ухото, стискам я, а тя цялата в мен, какъв идол... Е, сама прецени, принцесо, добре, какво да правим сега с тази отвара?!
„Или може би момичето не лъже“, каза тя, „дяволът седи в нея, така е, тя скача като коза, върти се като топ ... Може би със сигурност се е втурнала напразноспалнята и за страха, как си влязъл, зад завесата и се скрил ... тук няма уловка ...
Настася Максимовна почервеня цялата.
- Ами ... и ти, принцесо, заедно с принцесата я покривай! — възкликна тя и вдигна ръце.
- Не го покривам, но защо ... не я убийте, сирачето! Е, накажете я както знаете...
- Защо да я наказвам, здраво я хванах за ухото, но само нямам сили с нея, тя излезе извън контрол; като какво, сега на принцесата, а тя е планина зад нея ... Но само ако я покрия при такова подслушване, мога ли да мълча пред вас? Да ти докладвам ли или не?
- Разбира се, как да не кажа ... Е, ще попитам Машутка и ще разпитам наоколо ... ще видим ...
"Само не й вярвай, принцесо, не вярвай на нито една нейна дума ... тя излъга цялата и няма косъм от срам в нея!"
„Къде е тя сега?“
- Къде, ако не при принцесата.
- Така че ще отида.
Принцесата си помисли: „Е, ако наистина Машутка е чула и го е предала на Иринушка. Пази Боже!" Разтревожена от тази мисъл, принцесата майка стана от пейката и бързо напусна спалнята.
Княгиня Мария Ивановна се приближи до стаята на принцесата възможно най-тихо, опита се да отвори вратата възможно най-безшумно и да надникне, за да не се забележи веднага появата й. Въпреки това обаче тя не видяла и не чула нищо подозрително. Княгиня Ирина седеше на голяма рамка за бродиране и на светлината на две дебели восъчни свещи очевидно беше усърдно заета с ръкоделие. До нея, в почтителна и скромна поза, стоеше стройно около петнадесетгодишно момиче. Като видя принцесата да влиза, това момиче сведе очи още повече и нейното малко бледо, макар и хубаво лице придоби много жалък израз. Принцесата отиде право при момичето:
- Защо си тук?Какво правиш?
Тя я погледна с големи тъмносиви очи, в които се четеше не само плах, но и истински страх. Но принцесата отговори вместо нея:
- Аз, мамо, я извиках, преподавам ръкоделие. Аз работя, а тя гледа, осиновява.
- Няма какво да се каже, тя ще научи много, добра ръкоделие! Да, и ти, принцесо, каква майсторка! Ако едно момиче наистина иска да се занимава с ръкоделие, нека се учи от майсторките. Съвсем разглезихте Машутка, от всички страни чувам само оплаквания за нея.
Момичето отново сведе очи и застина като съвършено олицетворение на скромност и страх. Междувременно принцесата продължи:
- Е, не за ръкоделие сега! Но кажи ми, Машутка, така ли беше половин час онзи път в спалнята на императрицата?
Момичето вдигна поглед към принцесата, но отново ги свали и замълча.
- Е, имаш език, отговаряй, ако питат.
Момичето едва чуто отговори:
- А! Беше. Как смееш?… Как се озова там?!
„Не знам…“ момичето по-скоро въздъхна, отколкото каза.
- Не знам как! Как смееш да ми отговаряш така? Кой знае? - извика принцесата.
Но тогава принцесата се притекла на помощ на своя любим.
- Мамо, не я плаши - каза тя със сладък, галещ глас, стана от мястото си и като се приближи до принцесата, я прегърна. „Тя ми призна вината си ... Е, какво да отговори, ако наистина не знае как е избягала ?! И до ден днешен ми се случва, играеш, тичаш, сякаш летиш на крила, сякаш някой те носи, а вратите сякаш сами се отварят пред теб. Е, тук избягах, уплашен. Не я екзекутирайте, не й се карайте, тя няма да го направи нарочно и няма да го прави в бъдеще ...
Като каза това, принцесата притисна нежната си гореща бузаотпусната, покрита с бяло буза на принцесата.
- Застъпник, скъпа! – каза тя с полутъжна усмивка и тихо се отдръпна. - А защо беше на вратата зад завесата? - обърна се тя към момичето. Тя вече не стоеше сведени очи, а гледаше право в очите на княгинята, гледаше с втренчен, смутен поглед, в който нищо не можеше да се различи и който толкова дразнеше Настасия Максимовна.
Защо зад завеса? - каза тя, гласът й вече трепереше от страх. - Не само зад завесата, но и под леглото, където можете да се скриете от Настася Максимовна, защото тя ми е като ухо! — довърши тя, като вдигна ръка към червеното си и дори някак подуто ухо.
Майката на принцеса Ирина Михайловна ... - Според обичая от онова време, при раждането на бебе в кралското семейство, за него беше избрана медицинска сестра, а майките и чичовците бяха назначени да наблюдават възпитанието на детето през първите години от живота. Романова, Ирина Михайловна (1627–1679), принцеса, най-голямата дъщеря на цар Михаил Федорович.