Прочетете Мъртвите души онлайн от Николай Василиевич Гогол - RuLit - Страница 49
А Чичиков междувременно продължава и продължава. ]
Както безброй църкви, манастири с куполи, куполи и кръстове са разпръснати над светата благочестива Рус, така и безброй племена, поколения, народи са разпръснати, тълпени, пъстри и бързащи по лицето на земята. [А. разпръснати и ослепителни по лицето на земята; b. разпръснати, пъстри, потъпкани и бързащи по лицето на земята] И всеки народ, носещ в себе си залог за сила, пълен с творческите способности на душата, своята ярка особеност и други Божии дарове, всеки по особен начин се отличава със собственото си слово, което, изразявайки всеки предмет, отразява в израза своята част [изразявайки някакъв предмет, изразявайки го отразена част] от собствения си характер. Словото на англичаните ще отвърне със сърдечно знание и мъдро познаване на живота, краткотрайното слово на французите ще блести и ще се разпръсне като лек денди, германецът ще измисли [сложно измисли] своята недостъпна за всеки, умно тънка дума, но няма дума, която да е толкова дръзка, умна, така рязко да избяга и заедно да кипи и да трепти така живо, като удачно казано българското слово. [„Колко безброй
Българско слово”, приписван от Гогол на новия край на главата.[
] Началото на главата не е запазено. От тук до автограф „The Gates Were Alone“. ] вместо капител, потъмнял върху снежната си белота, [a. потъмнял върху него] като шапка или черна птица. Хмелът, задушавайки се под ниските върхове на храстите от бъз, планинска пепел и леска, които се простираха близо до [оградата], и след това тичаха по върха на цялата палисада, накрая изтичаха нагоре и се усукаха наполовина около [тази] бяла колона от живописно счупена бреза. Стигнал до средата му, той се спусна оттам и започна да се придържа към зелените върхове на по-ниските дървета, [а. по-ниски дървета] или увиснали във въздуха, вързани с халкитънките, упорити къдрици, които лесно се люлеят от въздуха. [Столетни] Двевековни липи образуваха на върха една непрекъсната зелено-облачна маса, виновникът за вечната сянка, пронизваща се между дебелите корени на алеите, се показаха за кратко и на крачки на места, където се разлистваха разлистените удебеления на клоните им, техните тъмносиви, кухи стволове, извити с ширина на три души, и неосветени [a. зелено-облачна маса, която заемаше цялата среда на градината, пазачът и виновникът за вечната сянка [долу в алеите] в дебелите корени на техните алеи, на места показваше понякога тъмни парчета от техните сиви коси, усукани [дебели] широки в обиколка до трима души, и кухи стволове, неосветени] от слънцето, някъде долу, обрасли със зеленина, а по него имаше от време на време червена кръв петна, места, които свидетелстваха, че някога е била убита цялата с малки тухли или посипана с пясък. Долу, от гъстата тъмнина между пъновете, корените и стволовете, превърнали се в алеята [a. липите, които заобикаляха алеята, побелели клони на храсти, вероятно изсъхнали от страшната пустош, щръкнаха с гъста четина. Някъде отстрани, заради пъновете му, се подаде клон на клен. Някъде встрани клон на клен протегна зелените си разперени лапи и слънцето, плъзнало се в малка искра от бог знае къде и се покатерило под някое листо, изведнъж го превърна в прозрачен и огнен, светещ чудно в този гъст мрак. В други краища на градината, надничащи от зеленината на дърветата, където някакво дървено покритие [a. По-нататък: беседки, полусрутени] на стара беседка, където полусрутените парапети на почернял мост. Няколко високи трепетлики, неравностойни на другите, издигнаха огромните си гарвани гнезда към треперещите върхове. Някои от тях бяха с откопчани, но не съвсем отлепени клони, увиснали с изсъхнали листа. Всичко беше с една думанякак пустинно-добър, [a. някак ужасно очарователно] как да не се измисля нито природата, нито изкуството, а както става само когато изкуството и природата са обединени, когато през натрупания, често безполезен труд на човека, природата ще мине с последното си длето, ще олекотява тежки маси, ще разруши грубо осезаема правилност и просешки пролуки, през които наднича нескрит, гол план, и ще даде своята чудна топлина на създаденото в студа на премерената чистота стройност и спретнатост. [А. създаденото в премерената студенина на чистотата и изрядността]