Прочетете Непобедимия Олаф онлайн страница 95
Да, приятелю Хеймлет, да, словенски Гардарики, - Олаф се изправи от пъна си и, гордо изправяйки рамене, започна пламенно да излъчва към притихналите слушатели, - самият Велики Один изпрати кораба си до тези брегове, за да смажа със собствената си ръка мръсния червей, който беше забравил заветите на предците и законите, спуснати ни от небето, изписани върху руническия камък. Такива като него пренасят подла зараза от южните земи по нашите земи. Винаги съм бил готин с глупавите хора, покланящи се на глупави богове. Те вече са наказани от факта, че никога няма да могат да се бият достатъчно в златните зали на Валхала! Но християните са като предателя Локи - плетат сладки саги за любов и щастие, но самите те са зли и коварни, като мразовити йотуни. Те дори се осмеляват да кажат, че Балдр се е върнал, без да чака Рагнарок, и, представете си, не в северната земя, любима на асите, а някъде на потния юг в някаква страна на Юдея, където хората дори не могат да защитят светлия син на Фригга и той уж е бил разпнат на кръст, Ха! ха! Не може да се вярва на нито една дума на тези мошеници, възможно ли е да се повярва, че синът на Великия Один толкова лесно е позволил на обикновените смъртни да се обеси на парче дънер, като мокър парцал. Да, с цялата си доброта той просто щеше да отвинти главите на тези нагли хора. И като цяло мисля, че първо, ако пророчеството на велва внезапно се промени и Ragnarok, за съжаление, беше отменен, тогава те биха ми дали знак. И второ, ако това се случи и добрият Балдер бъде освободен от чертите на Хел, аз съм сигурен, че след като е слязъл от Асгард, той ще отиде преди всичко в скъпата стара Урманландия, при чичо Олаф за чаша добър ейл, а няма да отиде до края на света, в тази далечна Юдея. Ето защо, добри къдри Гардарик, - обърна се Олаф към омагьосаните слушатели, - трябва да ви е ясно, че историята, измисленаХристияни, е фалшив и прошепнат от самия Локи. Освен това тези мъже в поли говорят за любов, когато са малко, а когато са силни, ги принуждават да се поклонят на своя бог с огън и меч. И вие, трудолюбиви Къдрици, трябва да запомните, че въпреки че не виждате Валхала като ушите си, а в залите на Фрейр или Ньорд, е напълно възможно да бъдете приети, освен ако езиците на Локи не ви отведат в подземието на Хел.
Олаф, задъхан от пламенната реч, спря, като си пое дъх. Думите в главата му изчезнаха така спонтанно, както се появиха. И той уморено се свлече на един пън.
- Дай го тук - той грабна полупразната колба от ръцете на датчанина, към която той, слушайки възторжената реч на Торкланд, не забравяше да отпива редовно.
Хората наоколо започнаха да бърборят полугласно, обсъждайки речта на свирепия варяг, която беше разбираема в най-добрия случай наполовина.
— И така, Олаф, Старк Слепия ли е този, който те ядоса толкова? – попита го Хамлет.
Не, изобщо не съм ядосан на стария Старк. Искам да го убия само за да спася душата му от тъжната съдба да изследва дълбините на ада. Искам да умре като мъж, с оръжие в ръце и може би Едноокия ще се смили над прегрешилия и ще му позволи да седне на масата му. Толкова много го искам.
Олаф беше леко трогнат и дори Хамлет беше изненадан да го види.
— Старк Слепия — продължи междувременно Олаф — беше добър човек, не беше глупак да се бие, пиеше, вярно, малко, но нищо, имаше достатъчно, а на другарите му оставаше още. Единственият недостатък е, че не виждаше нищо от протегнатата си ръка, така че се случваше в битка да нарани своята, но никой не се обиди от него за това, знаеха, че не е от зло. Виру щеше да плати на роднините си, да седнем заедно, да направим празник за починалия, всичко беше наред. И ето как-онзи път, когато ограбвахме манастир във франкската земя, Старк Слепият успя да се свърже с един от техните магьосници-шарлатани на име Свети и на име Августин. Откакто започна всичко това. И как не се досетих веднага да смажа този червей. Щях да пусна червата му и един добър човек нямаше да се загуби - Олаф раздразнено почука по ствола на бор, близо до който говореха приятелите му.