Прочетете онлайн Аз познавам света
Жителите на Средиземно море основават цивилизация, която по-късно ще бъде наречена европейска. Но разширяването на културния център, възникнал на южните брегове на Средиземно море, протича доста бавно, постепенно, от век на век. Героичните пътувания, извършени от смели хора, изиграха много важна роля в това. Първите моряци често нямаха абсолютно никаква представа с какво ще трябва да се сблъскат и дали ще могат да се върнат у дома. В крайна сметка те дори не са имали компас, за да определят страните по света.
Не една, а две легенди събудиха у Питей, син на търговец от гръцката колония Масалия, мечтата да пътува на север. Масалия, разположена на мястото, където сега бучи прочутото френско пристанище Марсилия, чула слухове за калаените острови и Кехлибареното море. Питей провери и двете легенди и, връщайки се от пътуването си, донесе със себе си трета легенда: за страната Тула, където морето се втвърдява и слънцето не напуска небето.
Първата четвърт на 4 век пр.н.е Александър Велики се подготвя за похода си на Изток. По това време Картаген завзе всички морски пътища в свои ръце, затвори изхода от Средиземно море към Атлантическия океан за гърците: военните кораби на Картаген дежуриха при Херкулесовите стълбове (Гибралтарския проток), като не пропускаха никого през тях. Бащата на Питей, масалийски търговец, се опитал да пробие, но корабът му бил потопен от картагенците. Бащата умря, а Питей се хвърли във водата от потъващия кораб, доплува до брега и след дълги скитания се върна в Масалия. Там той веднага започва да подготвя своята експедиция. Вярваше в късмета. Нищо чудно, че е преминал курс на обучение при мъдрия Евдокс, астроном и математик, ученик на Платон, след като е изучил подробно науката за ориентиране по звездите и Слънцето в открито море. В края на краищата, най-вероятно дори преди него някой отиде отвъд Стълбовете на Херкулес идори достигнали високи географски ширини, иначе как Омир научи за полярната нощ, спомената от него в Одисеята: „Там мрачният мрак на нощта обгръща всички живи хора от незапомнени времена.“
Под прикритието на нощта Питей с два кораба успява да се промъкне незабелязано през пролива и да избяга в океанската шир. И след това - на север, без да губите от поглед брега, превръщайки се в удобни заливи и устия. Корабите плават покрай днешния бряг на Франция. Тук са живели келтите: рибари, фермери, овчари. Тогава келтските племена населяват по-голямата част от Европа. Островите Тин се наричали още Британия, което означава „боядисана страна“ (защото тогавашните британци обичали да поставят многоцветни шарки по лицата си). И на келтски те се наричаха "Каситериди", тоест "най-отдалечените острови". Скалата, съдържаща калай, и до днес се нарича "каситерит".
Два месеца и половина след напускането на Масалия, корабите на Питей достигат Британия. Натоварен с тенекия, един от корабите потегля обратно. На друг кораб Питеас посети Шетландските острови. Именно там той чул за мистериозната страна Туле и помолил моряците да го вземат със себе си.
Шест дни по-късно навлязоха в тесен, дълъг залив, който се врязваше в планинска земя. Очевидно това беше Скандинавският полуостров, крайбрежието на Норвегия, фиордът Трондхайм. Именно Норвегия Питей нарече страната на Туле. На разстояние един ден на север от Норвегия, морето се „навива“ (замръзва) и потъва в мрак през зимата. Там, както реши Питей, вече не беше възможно да се живее. Там минава границата на Ойкумене, обитаемата земя. Аристотел начерта тази граница на хиляда и половина километра на юг. Питей разшири границите на икумената.
От Британия Питей отиде на изток. Преминавайки покрай северните брегове на Европа, той достига река Амбър (Елба), която се влива в Амбър (Балтийско) море. очевидноопасявайки се, че ценният товар ще бъде конфискуван от картагенците при Херкулесовите стълбове, Питей тръгнал по суша и по този начин прекосил цяла Централна Европа. Шест месеца по-късно Питей се върнал в Масалия, където другарите му вече били доставили калай.
Беше между 330 и 300 г. пр.н.е.
Как Ератостен измерва Земята
Този човек съвсем основателно е наричан „бащата на географията“. Именно той, Ератостен от Кирена, гръцка колония в Либия, живял на границата на 3-ти и 2-ри век пр. н. е., пръв нарекъл географията география и освен това, и това може би най-важното нещо, той първи измерил обиколката на земното кълбо, много преди да се установи, че Земята е кръгла.
Ератостен изуми всички с широтата на своите интереси. Той обобщи всички натрупани дотогава знания за страните, обитавани от различни народи, и написа прекрасна книга „Географски бележки“. В него той описва цялата Ойкумене, обитаемата земя, отделно подчертавайки Европа, Азия и Либия (както се е наричала Африка). И което е особено важно: Ератостен разделя Ойкумен на пет климатични зони от двете страни на екватора. Резултатът беше гореща зона, две умерени и две студени.