Прочетете онлайн Да останеш човек или достойнството на живота от Лууле Виилма - RuLit - Страница 1

Остани човек, или достойнството на живота

Доктрина за оцеляване

Химическа и физическа природа на стреса

Генерирана духовна светлина

Генериран духовен мрак

И двата вида развитие са необходими.

Когато вземете книга за духовно развитие, винаги се питайте:

— Трябва ли ми? Слушайте себе си и ако вътрешният глас ви каже какво ви трябва, отворете книгата, но не преди това.

Измина повече от година от трагичното събитие. Отне много време, за да го разбера. Тези години обаче показаха, че методът Luule Viilma продължава да живее и да се развива. Много хора се присъединяват към броя на неговите последователи вече в отсъствието на неговия създател и учител. Това се потвърждава от постоянния интерес към книгите на Л. Виилма, както и от писма и обаждания до издателство U-Factoria.

Благодарение на книгите, издадени на български език, Лууле Виилма се превърна в учител и любим приятел за много, много българи, помагайки им да разберат живота и себе си. Тя е и духовен мост между Естония и България. Създаденото от нея учение носи Вяра, Надежда и Любов на всички, които имат нужда.

Сега, когато тя не е физически с нас, нейната любов и мъдра подкрепа са все още достъпни за онези, които четат книгите й, размишляват върху живота и използват знанията, които тя е дала на хората.

Лууле Виилма не е сред нас, но има недовършени ръкописи, чернови... Нейни последователи, ученици, приятели, съпруг, деца и внуци продължиха делото на Лууле и ето ви, скъпи читатели, новата книга на Учителя „Да останеш човек, или достойнството на живота“.

През целия си живот постоянно съм срещал хора, които мислят различно от мен. При всяко леко заболяване, нараняване, първата мисъл, която ги посещава, е помощлекари. Те прекрасно разбират и приемат идеята „помогни си сам“, но само на думи.

Ако желаният резултат не дойде веднага, тогава като цяло вярата в възстановяването, интересът да си помогнете бързо изчезва. Хората без вяра трябва дазнаят, че човек може да падне само бързо, но отнема време, за да се издигне.

Човек може да намери изход от задънената улица, ако успее да разбере себе си. Трудно е, ако човек е воден от желание, и лесно, ако е воден от нужда... Всеки може да се справи с това.

„Животът си е живот“,- казва човек, познал живота. Той не разделя сексуалната сфера от живота. Повечето хора все още са в плен на религиозен мироглед, поради което сексуалният им живот протича на тъмно и под завивките и е грехота да се говори за това. Простете, че написах директно "религиозен мироглед". Бих могъл да объркам, като използвам фрази като „догматичен светоглед“ или „идеи на страхлив човек“. Религиозните хора често ме досаждат с въпроса:„Как смееш да кажеш това?“Понякога им задавам контра въпрос:„Как смееш да мислиш това?“

Уплашен човек разделя живота на части, нарича ги добри или лоши и чете морал на „грешниците“, без да забелязва, че самият той греши срещу морала. Ето защо възниква объркване с понятия като „човек“ и „тяло“. Душата предлага едно, умните хора нареждат да направят нещо друго, а самите те действат противно на собствените си думи. Как да бъдем? Както тези, които дават заповеди, така и тези, които ги изпълняват, са еднакво грешни, така че не трябва да се смята, че някой е по-прав от другите.

Нотози, който мисли, че е по-добър от другите, смята себе си за право да твърди, че постъпва правилно.Атози, който се смята за по-лош от другите, е принуденда признаят, че грешат.И първите, и вторите лъжат себе си и другите с напразната надежда, че грехът няма да излезе наяве. А вие как постъпвате?

Животът е това, което живеем. Фактът, че животът трябва да продължи и че децата се раждат от майката, е известен дори на бебето. Но защо се смята за грях, понякога е трудно да се отговори. На дълбоко религиозен човек не трябва да се задава такъв въпрос, защото той няма да разбере защо доброволно си навличате Божия гняв върху себе си. В най-добрия случай той ще се моли за вас. В най-лошия случай той ще се превърне в наместник на Бог на земята и ще ви накаже за богохулство. Смята, че има право на това. Той смята греха за непростима грешка, но какво е грях, той дори не мисли за това в страха си от Бога.

Религията забранява задаването на въпроси, задължава да вярваме сляпо, но въпреки това питам:„Как би могъл Бог да ни даде само една възможност да продължим живота, и то такава, която носи нещастие?“ Не вярвам, защото сърцето ми подсказва, че не е истина. Ако някой иска да ме убеди, ще трябва да представи много сериозни доказателства. Под страх от смърт може би ще кажа, че вярвам, но в сърцето си ще остана на мнението си.

Вероятно разбирате, че Бог няма нищо общо с това. Хората, които искат да преодолеят страховете, тоест, които искат да станат смели, започнаха да потискат страховете и станаха външно по-смели от другите. Те усетиха силата си и решиха, че са богоизбрани и затова имат правото да властват над останалите. Те си присвоиха правото да принуждават по-глупавите да вярват сляпо в "Божието слово", което идва от самите тях и отразява собствените им фалшиви представи. Наивно вярвайки в своята избраност, те култивираха егото си, което причини страдание на тези, които в своята наивност им повярваха.В същото време те самите започнаха да вярват в своята избраност, без да осъзнават, че всеки човек е уникален. И до ден днешен не са разбрали, чесловото е материално и ако съдържа заповед, значи е бездушно оръжие за убийство Значението на словото е душата на словото, превръщайки го в живо слово, необходимо на човек за неговото развитие. Думата никога не се произнася, ако твърдението не носи смисъл – идея. Идеята винаги е налице, дори и да не мислите за нея. Идеята съществува като духа, в който живеем. Духът е Бог. Логично, ако тялото е грешно, тогава Бог също трябва да е грешен.

Властта се основава на мъдри догми, в резултат на което умните стават по-умни, а глупавите по-тъпи. Властите не обичат разумните хора, които разчитат на мирогледа си и мислят със собствената си глава, защото доверието на разумния човек не може да бъде злоупотребено. Силата на по-силния се занимава с всички, чийто дух е свободен. Най-висшата власт е властта над духа, тоест религията.За наш късмет, може да доминира само над дух, обвързан от страхове.За наше нещастие, напълно свободният дух е рядкост в нашето време, тъй като ние едва се учим да намираме единство в нашата троица.

Властта си е власт, била тя религиозна или атеистична, или с други думицърковна или светска.Ако властта е толкова развита, че вече не позволява някой да бъде физически разпънат на кръста, тогава се нарича демокрация и глупавите хора отново трябва да си блъскат мозъка за кого е майка и за кого е мащеха.

Светът е безграничен. Ограничеността на църквата принуди хората, обвързани с рамките, да търсят безграничното, да го намерят и да го нарекат с това име. Бог ни е дал на всички вътрешно чувство, или душа, която малко по малкоразкрива всички тайни, независимо дали властите искат или не. Всеки сам търси своята истина за живота, но ако всички започнат да търсят и намират заедно, ще се окаже, че всички търсят едно и също нещо. Въпреки че още не сме се научили да се държим заедно, затова властите успяват да ни управляват.