Прочетете онлайн Великият мениджър или майстор на влиянието автор Цветков Ернест Анатолиевич - RuLit -
Става въпрос за вашата сила.
Какво исках? Защо съм тук?
Кой ще бъда?
Това, което направих? Защо съм тук?
Какво ще създам?
Какво съм създал? Защо съм тук?
Кой съм аз? Какво правя?
Бъдете честни, искрени и открити със себе си.
Просто Бъди и твоето събуждане ще дойде преди да заспиш.
Той завърши и след оглушителната му тирада залата буквално потъна в тишина. Никой не помръдна. Всички седяха неподвижни. Няколко пъти отчетливо се чуха звуци от погълната слюнка.
Треньорът мълчаливо обиколи сцената няколко пъти, напрегнато гледайки върховете на излъсканите си до лак ботуши. После внезапно спря и с тих, проницателен глас каза:
- Добре дошли в училището за визионери. Тъй като сте дошли тук, това означава, че искате да станете визионер. Няма значение как сте попаднали тук, случайно или умишлено, макар че по-правилно би било да кажете не „случайно или умишлено“, а „несъзнателно или съзнателно“. Защото случайни неща няма. Всичко е определено. А това, което наричате инцидент, е вашият несъзнателен импулс, превърнал се в събитие. Повтарям още веднъж, повиших интонацията и в края на фразата Тренерът вече извика: НЯМА СЛУЧАЙНОСТ. ИМА НЕИЗВЕСТНОТО. ТОВА, КОЕТО НАРИЧАТЕ СЪБИТИЕ, Е ВАШИЯТ НЕОСЪЗНАТ ИМПУЛС, ПРЕВЪРНАТ В СЪБИТИЕ.
Публиката запази почтително мълчание.
- Кого питам? - извика треньорът. - Разбираш ли ме?
— Да — казаха няколко сподавени гласа. Останалите крадешком се надничаха.
- Щом си дошъл тук - възпламени се треньорът - да си сложиш задника на един стол и да седнеш, значи си попаднал на грешното място. Или тренираш и аз го виждам, чувам го, усещам го, или трябва да напуснеш игралното поле. Питам пак и ако итози път няма да чуя ясен отговор, тогава спирам процеса и можете да се считате за свободен. Разбираш ли?!
- да Залата изрева в един глас. Арчибалд усети как лицето му светна и силен вик излезе от дълбините на гърлото му.
„Сега разбирам, че си разбрал“, каза Треньорът добродушно. - Е, да продължим. Както казах, ако сте тук, значи искате да станете визионер, сега трябва да разберем и дефинираме какво или кой е визионер.
Визионер е този, който вижда. Но визията му е различна от обичайната. Става дума за ясна визия. За вникването в същността, интуитивното разбиране.
Визионер е този, който е постигнал визията за началото и края на всички неща и който може да предаде тази визия. И това, което се предава, е откровение. Пример за това е опитът на велики визионери – пророци, шамани, Данте, Юнг.
Визионерът е ловец, който дебне по пътя на мистерията и същевременно следва Пътя на знанието. Ето какво е визионер. И тъй като си тук, искаш да бъдеш визионер. Очевидно е. Но за да станеш визионер, трябва да си визионер. Това също е очевидно, но последното ще ви се стори мрачно и странно. Това обаче е така:
НЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА СТАНЕТЕ ТОВА, КОЕТО ВЕЧЕ СТЕ.
ВИЕ МОЖЕТЕ САМО ДА СТАНЕТЕ ТОВА, КОЕТО ВЕЧЕ СТЕ.
СТАВАШ ТОВА, КОЕТО СИ.
- Какво означава? - високо попита възрастна дама с момичешки очи, същата, която каза „Шшт“ на Арчибалд.
- От къде знаеш? - равнодушно отвърна треньорът и, изглежда, дори се прозя тихичко. - Кой друг има въпроси?
- Нищо не разбираме.
- Който каза, че? — изрева гръмотевично треньорът.
— Аз — прошепна смутено бърборене.
Клекнал мъж се изправи, прикривайки устата си с провиснали мустаци.
- Повтори това, което искашказа, - Треньорът натисна.
- Казах, че последното заключение не ни е ясно.
– Ами тук присъстващите.
- Сигурен ли си в това?
- Не ме интересува какво мислиш. Ти си сигурен?
- Защо говориш тогава?
- Замисли ли се. Е, какво от това? Беше ли за това, което си помислихте?
- За какво беше? Какво беше последното ми изречение?
„Ти“, треньорът бързо го поправи, „всички тук се обръщат един към друг с „ти“.
- Попитахте: "Кой друг има въпроси"?
- Имате ли някакви въпроси?
- Тогава седни. И оттук нататък, когато говорите, говорете само от себе си, не поемайте отговорност за другите. Не познаваш мнението на другите. Този път. И не са ви дали власт да говорите от тяхно име. Това е две. Кой има въпроси?
Защо трябва да стана това, което вече съм? – попита младооката дама.
- Глоба. Благодаря ти. Още въпроси?
Слаб мъж се изправи, с брада и разпусната коса, загатващи месиански вид, мъж:
- Това не е ли от операта, която казва какво ще се добави на този, който има, и ще се отнеме на този, който няма?
- Сигурно си много умен. Но не знам какви опери имаш в главата си. Но добре, благодаря! Още въпроси? Не? ДОБРЕ. Елате на сцената, обърна се треньорът към жената с омагьосани очи. Оправяйки роклята си и докосвайки косата си, тя тръгна към сцената с рязка стъпка на ток. Озарените й очи излъчваха объркана радост, а може би и радостно недоумение.
„Обърни се с лице към публиката“, нареди кратко треньорът.
Кокетно повдигайки вежди, дамата се обърна, усмихвайки себе си и публиката.
- Толкова добър! – каза със задоволство треньорът.
- Сега ми кажи колко е две по две?
- Четири, -Дамата веднага реагира.
- Страхотен! Сега ми кажи кой си.
- Аз? В какъв смисъл?
- А сега сравнете, обърна се треньорът към публиката - първият и вторият й отговор. Има ли разлика?
— Точно така — обърна се той отново към нея. - Защо не отговорихте на втория въпрос толкова бързо и ясно, колкото на първия?
- Второто е по-сложно, защото не става дума за аритметика, а за личност.
- Учили ли сте някъде?
- Разбира се, в училище, после в университета.
- И все пак имаше трудни теми и въпроси, нали?
- Но ако сте знаели материала, тогава сте отговорили на всеки, най-трудния въпрос, лесно и уверено, нали?
- И всъщност целият въпрос беше дали знаеш или не знаеш, а не дали получиш труден въпрос или не. нали
- Значи, проблемът не е дали е трудно или лесно, а дали го знам или не, дали мога или не мога. Съгласен?
- Е, сега ми обясни защо на първия въпрос отговори веднага, а на втория изобщо не отговори.
- Чакам - продължи да натиска треньорът.
- Не знам - усмивката замръзна, вкаменена. Очите на момичето бяха мокри.
- Да, не знаеш. Не знаете отговора на втория въпрос. Затова тя не отговори. И ако знаех, нямаше да се двоумя и нямаше да нося разни глупости. Тежко ти е, защото не знаеш. И няма какво да се умува.
„Но това е сериозен въпрос, трябва да помислите върху него“, сълза се прокрадна в гласа му.
- А кога мисли човек? Обръщам се към всички!
- . Когато нещо трябва да се реши.
- . намери някакъв отговор.
- . за да не се забъркваш в някоя глупост.
- . да подобрите позицията си.
- Така е, така е - кимна треньорът и ако обобщим, какво ще стане?А? Какъв е изводът?
„Мисля, че когато не знаят нещо“, предположи плахо участникът с провиснали мустаци.
- Точно! — възкликна триумфално треньорът. - Човек мисли, когато не знае нещо. Така той всъщност мисли. В резултат на своите размисли той стига до определено заключение, тоест до смисъл, и вече няма нужда да се озадачава над този проблем. Трябва ли да мислиш? Дресьорът почти се надвеси над горкия човек, който щял да избухне в сълзи. - ДА?!