Прочетете онлайн Затворено училище
„Убит с нож в гърба, но не и с нож... острилка или друг остър предмет.
— Отвертка — категорично уточни Вера.
„Дори няма да питам дали е просто или зло“, засмя се Володя.
- И с право. В случая това няма значение.
Има ли значение кой го е убил? - Володя се изправи, съзнанието на Вера започна да го дразни.
По това време Кирил Воронцов преподавал урок по математика в средно училище. Той застана на дъската и заговори на Лила Скворцова, хубаво момиче с внимателни кафяви очи:
- Интелигентната, но мързелива г-жа Скворцова под контрола си не благоволи да напише решението.
– Ако отговорът е верен, кой се нуждае от решение? – предизвикателно отговори Лили, гледайки го намръщено.
„В математиката ходът на решението е по-важен от резултата“, инструктира Воронцов поучително. „Можете да познаете отговора, можете да го отпишете...“ каза той с намек. – А решението е планът на вашите действия, ходът на вашите мисли. Движението е всичко, крайната цел е нищо! – каза той на класа, но веднага се улови: – Но във вашия случай и за мен е важен отговорът.
Денис, замислено разрошил косата си, седна на бюрото си и, без да слуша учителя, нарисува герб на лист хартия, под изображението на вълк на герба той написа възможните значения на този символ: „плячка“, „зъби“, „стадо“, „опашка“ ...
„Денис, след училище ще работиш с Лили“, каза Воронцов, забелязвайки как той усърдно пише нещо.
След уроците Лиля и Денис отидоха в библиотеката. Денис веднага седна на компютъра, без да обръща внимание на Лили, и въведе в търсачката „хералдически символи“, като постави лист хартия с герба пред себе си. Лиля започна да пише бързо в бележника си и скоро го подаде на Денис:
- Какво всичко? – попита раздразнено Денис.отвлечен от важната си работа. Поглеждайки към подадената му тетрадка, той се учуди:
- Точно така ... след 15 минути! Ти си като гений, нали? Денис накрая погледна Лили с интерес и съчувствие.
„Просто имам нестандартно мислене“, сви рамене Лили. „Мисля, че донякъде си приличаме. Вие също не сте като всички останали.
- Хайде - намръщи се Денис - аз съм най-обикновен. Мога да решавам само задачи от учебника. И за нормална гатанка няма достатъчно мозък.
- За това ли говориш? Лили кимна към листа с герба. „Мисля, че знам решението.
Лиля бутна листа към себе си и започна съсредоточено да изучава рисунката върху него. Денис наблюдаваше изражението й със скрита надежда.
В библиотеката по това време се сбогуваха със Соня. Снимката й стоеше на подиум в черна рамка, всичките й съученици и учители, дошли да се сбогуват с нея, бяха в траур. След едноминутно мълчание свещенотъжният Морозов произнесе думите на сбогом:
- Днес се сбогуваме със Соня Гордеева. Соня беше мило, умно, чувствително момиче. Това ще остане завинаги в паметта ни. Помним и скърбим. Той се приближи до леля Соня, подаде й ръката с тъжно изражение, а останалите учители го последваха, за да изразят съболезнованията си.
Момчетата, гледащи отстрани, се спогледаха тревожно. След като изчака учителите да напуснат библиотеката, Даша първа се приближи до леля Соня, пълна дама, която от време на време мокреше сълзите си с носна кърпа, и тъжно каза:
Моля, приемете нашите съболезнования от целия клас. Ние много обичахме Соня - и, тайно пъхвайки бележка в ръката й от други ученици, Даша прошепна: - Това е много важно. Моля, не го показвайте на никого.
Когато библиотеката беше празна, леля Соня разгъна бележката и прочете:тревожно преглеждайки редовете, написани с чистия почерк на Даша: „Соня не се е самоубила. Имаме доказателство. Очакваме ви в 12 ч. в гората до параклиса.
Коридорът на кабинета беше почти празен. От време на време някой от учениците минаваше по него, без да обръща внимание на Никита, застанал сам на перваза на прозореца. Когато Даша мина покрай него, потънала в мислите си, той я извика, питайки я дали иска да се запише за избираем курс при него.