Прочетете Операция "Муджахид" онлайн от Лев Николаевич Пучков - RuLit - Страница 1
Лев Пучков Операция Муджахидини
Някои от събитията, описани в книгата, са измислени. Съзнателно са променени имената на редица населени места, институции и организации. Много фамилни имена, открити в текста, също са променени.
Първа глава СЕРГЕЙ КОЧЕРГИН 28 май 2003 г., Моздок
Топло. Птичките чуруликат. Билките ароматизират с такава сила, че точно тук, на място, е подходящо да отворите стая за инхалации за другари с нестабилна психика. Като цяло е лято. Краят на май е чудесен сезон за жителите на Кавказ. За всички жители, без изключение. За някои е удобно да се отдръпват от зеленото, да влачат мини към пистите и да устройват засади. За другите е удобно да правят набези и засади на тези засади - без риск да хванете пневмония през нощта на неподвижно лежане. Накратко, добро време, в известен смисъл, много продуктивно.
Игловиден слънчев лъч проби гъстата зеленина и като боен лазер се заби право в клепача на Петрушин.
— Снайперист — казах аз. - Право в окото.
„Всяко дете у нас удря катерица в окото“, каза Вася Крюков. И никой не ги нарича снайперист. Просто трябва да се направи, за да не се повреди кожата. И тогава той взе цевта в ръцете си, удари нашите момчета няколко пъти, той веднага беше напълнен, а в доклада - "унищожиха снайпериста".
„В това време просто се валяйте в сеновала“, Петрушин, спрял да дъвче стръка трева, избегна настойчивия лъч и затвори замечтано очи. - С някаква месеста доячка Маша.
„И да имаш дупе като моите четирима“, веднага добави практичният Вася. - Такива. Ами - така. Накратко, удряш шамар вечерта, сутринта се събуди - и още трепери.
Тези, които вече ни познават, вероятно ще се смеят сега. И последния път всичко започна от засада. Но това не е наша вина, просто така се случва: перифразирайки добре познатата поговорка„този, който търси, винаги ще намери“ (прочетете - приключение на задника), можем да кажем с увереност - „който седи дълго време, определено ще седне нещо“. Като онзи тестис от учебник Hen Ryaba с неразбираемо качество.
А на мен например в случая никак не ми е смешно. По-скоро тъжно. Тъжно е, защото седим в засада не край вражеското село Ведено или някое подобно място, а в околностите на Моздок, южния форпост на България. Това е нашата земя. Триста метра вдясно от нашата позиция, федерална магистрала е шумна, цивилни спокойно се движат по нея и в двете посоки. Моздок е фронтов град, врата към Кавказ, в него има безброй войски. Изглежда, че сочите с пръст някого на улицата, викате: „дух!“, В миг на око те ще разтворят каймата. Но в действителност не е съвсем така. Всичко е по-сложно и драматично.
„По принцип в сеновала няма чешма“, продължи да развива темата селското момче Вася. - Сено - боде. Тревата не е сено. Първо изсушете. Ако го сложиш суров, ще изгори.
- Как ще изгори, ако е влажно? — изненада се Петрушин.
- Ами така се казва - "ще изгори", обясни Вася. - Извисява се, изчезва, става черно. Разбъркваш - димът отива. Сякаш гори отвътре. Следователно тревата трябва да се изсуши. И сухо - бодливо. Опитах. И парцал да хвърлиш, сламката пак пробива. Момичето пищи, убожда се отдолу. Да, себе си. Хм-хм.
Тук Вася плахо сведе поглед и прекъсна нишката на увлекателния разказ.
- Какво - "себе си"? Петрушин беше сериозно заинтересован. - Като - няма ударение, нежно?
- Не, акцентът е дреболия.
- А какво не е дреболия?
- Ами то. Хм. - Вася се почеса по носа и смутено призна: - Ами, например перушина, или репей ще се забие там. Хм. Накратко – случва се дори да се развикате на фелдшера.
- Накратко казано -саморазправа“, заключи Петрушин. - Ясно е. Тук, като - романтика, лигавене, всичко това. И изведнъж - репей! Да, вероятно е досадно.
- Ужас, колко неприятно! Вася кимна компетентно с глава. - Ужас. Затова е по-добре - на тревата. Ето как се лъжем сега - хубаво нещо! Топъл ден, комарите не бръмчат, птичките пеят, всякакви буги скачат.
- Да, хеморагични акари - реших да наруша тази идилия. Или енцефалит. Кое е по-лошо е спорно. В Сибир - енцефалит, тук имаме - хеморагичен. И в двата случая вероятността от смърт е висока. Оцелелите често изпитват парализа и лудост.
- Какво имаш предвид? — разтревожи се Петрушин.
„Сега имаме най-благоприятния период“, обясних аз. — Пролет, началото на лятото. Противно на общоприетото схващане, кърлежите не стоят в засада по дърветата и не скачат върху плячката си. Всеки човек, запознат с основите на акарологията, ще ви каже, че тези много вредни акари живеят само в тревата.
„Не знам за тази твоя акара, но ние имаме много кърлежи“, махна небрежно Вася. „Особено в началото на лятото. Море! Прибираш се от гората, трябва да се съблечеш гол и да се огледаш. И отзад нека погледне някой от мъжете. Е, където не можете да видите. Колко пъти са ме пили - нищо! Жив, а не като глупак.
- Вие сте просто голям късметлия - засмях се - общопризнатият майстор на военното разузнаване Вася в ежедневието е изненадващо наивен и прост, като сибирски филц. - Ако кърлежът се е забил - това е необратим процес. Инфекцията вече е навлязла в кръвта. Тоест, ако факелът е заразен. По принцип, ако повърхностният епител е ухапан, кърлежът вече не може да бъде отстранен. Остава само да се изчака проявата на симптомите в края на инкубационния период. Хеморагична треска - по-рано, енцефалит - по-късно,след около месец.
- Точно! — спомни си Петрушин. - В нашето училище един тип стана глупак точно месец след като го ухапа кърлежът. Лекарят каза: "енцефалит, пренасян от кърлежи". Както си спомням сега.
Тук Вася се усмихна щастливо и, като хвана диагнозата, която хареса, изрецитира:
- Кърлежов енцефалит - не боли веднага! Тихо скочете и хапете, след месец - инвалид!
— И ти не си на курорт тук — Петрушин, внезапно кисел, избута другаря си без колан настрани и се огледа тревожно, сякаш очакваше да види поне взвод настръхнали кърлежи, които се готвят за атака. Тогава той се обърна към мен и ме упрекна, че съм вреден:
„И вие, професоре, можехте да мълчите. Сега ще мисля за това през цялото време. Между другото от половин час ме сърби дупето - все едно някой ме е ухапал.
- Хайде, напий се - предложи оживено Вася. "Забравих как изглежда задника ти."
- Хайде и двамата! — измърмори ядосано Петрушин. — Спри да се луташ, имаме работа за вършене.
Да, да се заемем с работата. Тук сме в капан.
Няма да давам мотиви за предаване, това е по-скоро в компетенциите на Петрушин. Но фактът - отмина. Веднага хванаха някои хора, но този Алихан го удариха. Той е от най-ниския ешелон на изпълнителите, специализацията му е организацията на превоза на експлозиви. Тоест дори не убиец или всъщност диверсант, а просто „технически персонал“.
Като цяло трябваше да се задоволим само с неговата снимка на лицето от три ъгъла, открита в архивите на полицията, и подробна ориентация. Резонно е да се предположи, че местната диаспора има добър информатор в опълченската среда. Толкова добре, че има достъп до класифицирана информация.
Алихан ни беше представен от ръководителя на нашия отбор полковник Иванов. ЧудесенДругарю полковник! Изведнъж той забелязва това, което другите не виждат направо. Или не искат да видят.