Прочетете От януари до март една стъпка (SI) - Бърза Алиса - страница 48
- Какви са тези например? — изненада се баронът.
- Ами, например - започна Леда, - защо има толкова празни къщи наоколо? Във вашия град има много малко хора, както забелязах. А градът, в който се намира замъкът Аластра, е пренаселен. Защо така?
- Значи не знаеш? Карл беше изненадан. - На какво те научи Аластър?
„Почти нищо“, Леда беше смутена. - Дори не знам името на града, в който живея.
„Но това просто не е изненадващо“, усмихна й се благосклонно баронът. - Вашият град беше лишен от името си преди много години. Не всички градове трябва да имат име. Градът ни се казва Брег. А твоята някога се казваше Райдоми. Но това беше доста отдавна.
Защо загуби името си? — попита предпазливо Леда, пред която вече бяха поставени приборите за хранене. — Може би няма да ти е трудно да ми кажеш? Вие сте толкова образован човек, мисля, че ще ми кажете това много по-добре от всяка гувернантка.
— Е — каза поласкан баронът. - С удоволствие. И тогава ще видиш, че няма нищо учудващо в описаните от теб неща. И така, знаете ли легендата за сътворението на света?
— Разбира се — кимна Линда. - Нашите предци са заселени на тази земя от велик истински творец, творец.
— Точно така — кимна баронът. - Хората били плодовити и се размножавали и скоро имали нужда от владетел. Тогава няколко от тях искаха да управляват, хората се разделиха на племена и се бореха за власт дълго време. Но един ден се появи Удгр - добър цар. Въпреки че го наричаха благ, в началото той беше най-завоевателят. Той завладява цялата населена земя, поробвайки или унищожавайки племената. Той не искаше да получава почит, искаше да управлява всичко. И Udgr успя. Казват, че вече на 50 години той е владетел на целия ни свят. И той имаше пет сина. Арстан, Инорич,Тентерд, Рор и Фредогест.
Леда повдигна изненадано вежди. Тя знаеше имената на четирите велики кралства. Кралството им се наричаше Арст, а името на краля беше Арщайн. Съседните кралства се наричали Роре – казвали, че са във война. Терт и Фред бяха по-далечни страни.
- Но. как така? Леда беше изненадана.
— Да — усмихна й се баронът. - Царят разделил страната си между синовете си и ги оставил да управляват. В продължение на още няколко поколения петима царе поставят най-големия си син на трона и разделят своята част от земята между останалите. Така че имаше барони, графове и херцози. И така, преди около триста години нашето кралство Арст тръгна на война срещу Инор. Прадядото на нашия крал отвоюва от крал Хенри Инориха тези земи, които сега са южната част на страната ни. Неговата столица - вашият град - беше позорно лишен от име, но кралят реши да не убива представител на древен род. Те сключиха съюз и Хенри започна да управлява част от земите си като херцог.
„И тогава бащата на мъжа ти съсипа херцогството“, изсумтя Карл. - И, ако не се лъжа, Аластър трябваше да продаде част от земите си за дълговете на баща си.
— Точно така — кимна баронът. „Вашият град обаче, някога столица на кралството, все още е по-гъсто населен. А Аластър, ако не ме лъже паметта, прави бизнес добре и неговият окръг е проспериращ, за разлика от много други. Радвай се обаче, момиче, че Вадгрим пръв въобще пощади прадядото на мъжа ти. Иначе нямаше да си тук в момента. Въпреки това. това беше доста изтощителна война. Затова и къщите са празни. Триста години вече са минали, а страната не може да стъпи на краката си след тази катастрофа. И няма да стане, ако нашият млад крал Вадгрим II не успокои владетеля на Роре.
Част 4. Гарван, куче и котка. Глава 15
ДА СЕЛеда се върна озадачена в хана. Виелицата утихна, отстъпи място на блажен мир. Малкото жители на малък град, давещи се в снега, излязоха от къщите си, за да разчистят някак си улиците. Карл каза на Леда да изчака известно време в каретата, докато уреди въпроса с конете, но момичето остана отвън. Облегнала се на борда на каретата, тя премисли получената информация.
Алистър никога не й беше разказвал за себе си, но сега тя се заинтересува. Как стана така, че той беше приятел с царя - все пак според нейните разбирания трябваше да са кръвни врагове? Как стана така, че той трябваше да продаде част от земята, превръщайки се от херцог в граф? Какъв беше баща му? Коя беше майка му? Тя беше омъжена за този мъж от половин месец, но не знаеше абсолютно нищо за него.
„Може би, ако попитах, щях да го разбера по-добре“, помисли си тя. - Например бих разбрал защо винаги е толкова груб и мрачен. В края на краищата всичките ни мъки произлизат от нашето минало."
В момента обаче Аластър не можа да каже нищо. Внимателно, гледайки с надежда във вътрешността на каретата, Леда видя само джинджифилова котка и врана, седнали една срещу друга. Тя въздъхна тежко, обърна се към улицата и.
. изведнъж се натъкна на шута. Под новата рокля, чийто подгъв беше вече мокър от снега, медальонът изведнъж стана по-студен от лед, сякаш цялата му магия беше изцедена от него. Изплашена, Леда я притисна обратно в каретата, но мъжът в тънък пъстър костюм само й се усмихна и подрънкайки със звънците си каза:
- Добър ден, благородна госпожо! Добър-добър-добър ден!
- Мило, - уплахата беше заменена от изненада и Леда дори се опита да се усмихне на непознатия.
- Как си? - попитал глупакът.
- Добре, - объркан- отговори момичето. - А. Студено ли ти е?
- На мен? - усмихна се шутът, а след това потупа слабия си корем, дрънкайки звънчетата на шапката си. - О, не, в никакъв случай! Вътрешният ми огън ме топли! Какво ви топли, госпожо?
Леда се замисли. Беше виждала шутове и арлекини и преди, когато идваше в града на почивка с Латена. Но този някак си не приличаше нито на първия, нито на втория. Облеклото му се състоеше от ромби с различни цветове и размери - широки панталони, събрани в глезените, риза почти до коленете и шапка с три "рога". Оказа се, че има много камбанки, пришити по дрехите му, че има много плодове на храст в късна есен и те са разпръснати на случаен принцип. От всеки „рог“ на шапката висеше камбана, а още две бяха прикрепени към спираловидните върхове на лилави обувки. Шутът изцапа лицето си с бяла боя, свивайки устни така, че ъгълчетата им да гледат надолу. На едната буза е нарисувана синя луна, а на другата оранжево слънце.
- Добре. Не знам - момичето се поколеба, автоматично стисна медальона си под дрехите си, за да го стопли.
- Това е, не знаеш! - засмя се шутът. - Три-тари-тари-рара, ти не знаеш! И трябва да знаете! Ето една гатанка за вас, госпожо. Гатанката е проста, можете да познаете веднага. Веднъж срещна котка, куче и гарван. Какво стана?
- Котката изяде гарвана, а кучето качи котката на дървото? Леда беше изненадана от това съвпадение.
„Били са се“, измърмори на случаен принцип Леда.
– Браво, браво – плесна с ръце шутът. - А сега ми кажете какво може да помири куче, котка и гарван?
— Не знам — сви рамене Линда. - Нямам идея.
„Отговорът е прост“, вдигна пръст към небето шутът. - Зъл вълк, който е опасен и за първия, и за втория, и за третия.
- Говориш много странни неща - намръщи се Леда. - Кой си ти?
- О, аз простолуд шут, - танцуваше, непознатият се ухили, оголвайки малките си редки зъби. - Прост стар шегаджия, чиито шеги са стари колкото този свят. Но ако тези вицове могат да накарат някого да се смее, защо не им ги разкажете. Как ви харесва тази шега? Имаше проста шивачка, а после хоп - и изведнъж стана графиня. Имаше проста графиня, а после пак хоп - и стана богиня. Стана, но не знае какво да прави. И какво я топли тя не знае, а-а-а!
- Откъде знаеш?! Леда се учуди, наведе се напред и протегна ръце към шута. - Знаете ли как да ги разочаровате?