Прочетете подлостта срещу Сталин - Фър Гроувър - страница 8
- ЖАНРОВЕ 358
- АВТОРИ 249 608
- КНИГИ 566 655
- СЕРИЯ 20 829
- ПОТРЕБИТЕЛИ 514 153
Досега много малко източници от бившите съветски архиви са оповестени публично, но от тези, които вече са известни, е ясно с пълна сигурност, че сталинското ръководство е планирало да свика конгрес през 1947 или 1948 г., но Политбюро отхвърля това предложение по причини, които все още не са разсекретени. Предложението идва от устата на А. А. Жданов - един от онези, чиято близост със Сталин е добре известна. Следователно е изключително малко вероятно Жданов да реши да се изкаже по въпроса за конгреса без предварително съгласуване със Сталин, секретар на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките.
Друго е не по-малко важно: несъмнено членът на Политбюро Хрушчов трябваше да знае за предложението на Жданов! И по този начин става ясно защо в „закрития доклад” никъде директно не се казва, че Сталин „не е могъл” или „отказал” да свика конгреса в предвидения от устава срок. Очевидно е също, че много слушатели на речта на Хрушчов са знаели за плановете за провеждане на най-високия партиен форум по-рано.
Говорейки за необичайно дългото прекъсване, Хрушчов умишлено не взема предвид годините на Великата отечествена война (1941-1945) и войната с Финландия (1939-1940). Ако обаче се броят само мирните години, тогава би било навременно да се свика конгрес през 1947, 1948 или дори 1949 г., тоест тримирнигодини след 18-ия конгрес на партията, който се проведе през 1939 г.[37].
„Произволът на Сталин по отношение на партията“
Комисия на Политбюро на ЦК на КПСС за допълнително проучване на материали, свързани с репресиите
Хрушчов: „Комисията се запозна с голям брой материали в архивите на НКВД, с други документи и установи множество факти за фалшифицирани дела срещу комунистите, фалшивиобвинения в груби нарушения на социалистическата законност, довели до смъртта на невинни хора. Оказва се, че много партийни, съветски, стопански работници, обявени за „врагове” през 1937–1938 г. никога не са били истински врагове, шпиони, вредители и т.н., че те, по същество, винаги са си оставали честни комунисти, но са били клеветени, а понякога, неиздържайки на жестоките изтезания, са клеветили сами себе си (под диктовката на фалшификати) какви ли не тежки неща и неверници. способни обвинения. Комисията представи на Президиума на ЦК голям документален материал за масовите репресии срещу делегати на 17-ия партиен конгрес и членове на ЦК, избрани от този конгрес. Този материал беше разгледан от Президиума на ЦК...
Установено е, че от избраните на 17-ия партиен конгрес 139 членове и кандидат-членове на ЦК на партията са арестувани и разстреляни (главно през 1937-1938 г.) 98 души, т.е. 70 процента.(Шум от възмущение в залата).
... Такава съдба сполетя не само членовете на Централния комитет, но и мнозинството делегати на 17-ия партиен конгрес. От делегатите на конгреса от 1966 г. с решаващ и съвещателен глас значително повече от половината са арестувани по обвинения в контрареволюционни престъпления - 1108 души "[41].
Това твърдение е едно от трите т.нар. „специални случаи“ [42] от доклада, където Хрушчов силно намеква, че Сталин трябва да отговаря за нещо, но не казва нищо за какво. Строго погледнато, тук няма никакви обвинения и "разкрития", така че тук няма какво да се оборва.
Разбира се, с помощта на такива трикове Хрушчов искаше да изглежда така, сякаш Сталин е унищожил повечето от делегатите на 17-ия конгрес и членовете на Централния комитет на партията с помощта на масови репресии. Подобни съветинапълно безпочвени и техният провал ще бъде показан по-късно в този раздел. Но въпреки че намекът за участие е направен, без съмнение, нарочно, Сталиночевидноне е обвинен в нищо тук.
Сега историците имат на разположение доклада на комисията, спомената от Хрушчов, която стана известна като „Комисията на Поспелов“ [43] и получи името си от П. Н. Поспелов, директор на Института по марксизъм-ленинизъм към ЦК на КПСС и секретар на ЦК на партията. Историкът Поспелов ръководи тази комисия и участва в подготовката на първия вариант на „закрития доклад“ на Хрушчов. Съчиненията на Поспелов, писани по времето на Сталин, са отвратителни примери за необуздано възхваляване на „култа към личността“. Въпреки това след 1953 г. Поспелов успява да стане един от най-близките сътрудници на Хрушчов. Поспелов е считан за политически много пристрастен историк, но предвид позицията му нещо друго би изглеждало още по-странно[44]. Ако не знаехме нищо за Поспелов, то докладът, носещ неговото име, говори сам за себе си.
Следващите конгреси трябваше да се свикват точно веднъж на всеки три години, виж:Уставът на Всесъюзната комунистическа партия (болшевиките)- М .: Госполитиздат, 1945 г., с. 13.