Прочетете Princepad - Громико Олга Николаевна - Страница 1
- ЖАНРОВЕ
- АВТОРИ
- КНИГИ 565 857
- СЕРИАЛИ
- ПОТРЕБИТЕЛИ 512 867
Кленовият площад, изрисуван през есента, беше толкова красив, че дори демиурзите не биха отказали да седнат на пейка под бялото утринно слънце.
- Каква благословия! - Първият, мургав и чернокос, с кичеста брада, се облегна на удобно извит гръб.
- И тогава! - гордо се съгласи вторият, белобрад и синеок старец. - Направих го сам.
- Но това коте е мое! - ревниво забеляза първият.
Опърпано черно коте, крадешком сплескало уши, влачеше по алеята голяма пушена херинга. От страната на павилиона, от който е уловена рибата, се чуха многогласни нецензурни ругатни.
- Хайде, ти - изгърмя добродушно вторият. - Намерих нещо за измерване. Виж по-добре какво красиво момиче ходи.
Пищната блондинка щракаше с токчета по плочките като породист кон – и привличаше същото възхитено мъжко внимание.
- Не, не този. Старецът трепна и махна с ръка. - Ето я!
Чернокосият подсвирна разочаровано.
Е, имаш вкус. - Той се вгледа по-внимателно и се поправи учудено: - Знаеш ли, наистина нищо! Тя трябва да разпусне косата си, по-ярък грим, по-уверена походка.
— Порочен кръг — въздъхна старецът. - Няма за кого да се обличаш и докато ти не се обличаш, няма да има кой. Слушай, нека направим добро дело!
- Който? Тъмнокосият мъж примижа невярващо.
- Подарете на момичето един ден неустоимост. В крайна сметка основното за нея е да привлече поглед и там самите мъже падат в краката й.
- Хм. – тънките устни на събеседника извиха загадъчна усмивка.
- Нека бъдем честни! – веднага изясни старецът. - Иначе аз те познавам: винаги подхлъзваш куц човек, гърбав човек, пияница илиизобщо. това. - Демиург показа огънати рога с два пръста.
Тъмнокосият направи гримаса, но кимна.
- Нека да. И аз съм любезна днес.
Сонечка, както обикновено, закъсня за работа и само мимоходом отбеляза със съжаление: колко е красиво в парка! Разходете се по пътеките, напудрени с листа, вдишайте утринната мъгла. Но след работа вече е тъмно, а през уикендите има твърде много влюбени двойки, чувстваш се като черна овца.
- Момиче, съжалявам! Май си изпуснал.
- Наистина ли? - разстрои се той. - Е, вземи го все пак. Имам още две.
Сонечка се усмихна любезно, поклати глава и забърза. Ето го жокерът! Предполагам, че всяка сутрин прибира момичета по площадите. Той носи специален пакет химикалки в куфарчето си.
- О, извинете, моля!
Спортистът, който си връзваше връзките на обувките, на когото Сонечка налетя от разсеяност, се изправи ядосано. Когато погледна момичето, загорялото му, строго лице се озари с усмивка.
- Нищо нищо. Кажете ми, живеете ли в този район?
- Странно. Тренирах тук цяла година - и пренебрегнах такава красота!
— Съжалявам, бързам — измърмори Сонечка и ускори крачка.
„Уау, какъв герой“, помисли си тя гневно, докато вървеше. - Някой има късмет. ". Завистта беше потушена само от мисълта, че силата и интелигентността рядко съществуват едновременно в едно и също тяло. Както и да е, може би той е губещ. Изгониха го от завода, та тича по площадите. И горката жена оре на две смени.
Както се оказа, Соня бързаше да работи напразно. Пазачът, въртящата се Петя с весело чаровно лице, заговорнически съобщи на момичето, че самият шеф днес закъснява - махмурлук, сър. Човекът дори й помогна да си съблече палтото и й предложи кафе. Съни отказа. Никога не се знае, изведнъж Сидор Иванович все пак идва на себе си и я хваща да пие чай на часовник.Въпреки че Петя, той е нищо.
След като поздрави колегите си, Сонечка включи компютъра и се задълбочи в изчисленията. Дори клиентът, който дойде в счетоводния отдел с букет от рози, не можа да я отвлече от тях: „Не знам защо го купих, може би ще го вземете?“ как. Предполагам, че го е занесъл на любовницата си, но тя не дойде. Не ни трябват чужди рози!
Цял ден вратата се хлопна в счетоводството. Или на Вадик от третия офис му свърши хартията за принтер (вземете го и се измъквайте!), тогава Максим беше нетърпелив да разкаже нов анекдот (смешно, какво от това?!), тогава Паша Веселцев погледна в търсене на шеф, едва го изгони. Дори в трапезарията нямаше спокойствие: на ъгловата маса на Сонечка, която беше нейно неразделно притежание през последните три години, седна някакъв селянин, ухаещ приятно на скъп парфюм, и отрови цялото удоволствие от яденето с празно бърборене. Намерихте къде да се срещнем! Бизнесмените, всички са толкова - нагли. Докато се появи IRS.
Както си мислеше Соня, вечерта тя не беше до красотите на площада. Освен това някакъв човек ме последва и ме изплаши до смърт. Изглежда нормално, но маниаците обикновено изглеждат така. Тогава русият пич в колата измина цели две пресечки по самия тротоар, отвори вратата открехната и разсипа като славей, че цял живот е търсил жена като Сонечка. Трябваше да излъжа, че съм женен и вкъщи децата ми плачат без майка. Нека търси по-нататък, още не е стар. Гад. Подиграва се на бедно, но свестно момиче!
След като нахрани котката, приготви шарлота, даде лук назаем на съсед и учтиво отхвърли предложението да сподели с него ергенска вечеря, Сонечка се строполи на дивана с любовна история. О, добре, случва се с хора ТАКИВА! Поне в книгите.
Сони, здравей! - Лудочка, най-добрата приятелка на Соня, имаше ново гадже и беше нетърпелива да се покаже: умна, секси и кола Тойота.
Соня обреченасъгласен. Защо съдбата е толкова несправедлива? В крайна сметка тя е много по-красива от Людочка. И талията й е по-тънка, и косата й е по-пищна, и има висше образование. Не, Соня се радваше за приятеля си, но.
- А ти как си? - като проговори, Лудочка се улови. - Как е личният ви живот?
- Какво е? - тъжно се пошегува Соня.
- Бъни, добре, вземи ти поне някой! - възмути се приятелката. - Не купувайте шоколади за себе си.
„Поне не искам никого“, сопна се Соня. - Имам нужда от любимия и единствения. На пръв поглед. И тогава вижте когото и да е - едни перверзници и тъпаци!
„Да, те нищо не разбират от нас, красивите“, заключи съчувствено Людочка. - Идвам, скъпа, идвам! Това е всичко, засега бягаме на кино!