Прочетете Приватизация на руски онлайн от Анатолий Чубайс - RuLit - Страница 34
Междувременно статутът на президентския указ по това време беше по-нисък от статута на закона и остана такъв дълго време. Всяко противоречие се тълкува от съда в полза на закона, а не в полза на постановлението. Приемането на нов закон е шест месеца работа. Освен това никакви Пияшеви, повдигнати до n-та степен, не биха били достатъчни, за да прокарат алтернативен закон през Върховния съвет. Това е една гигантска политическа, организационна, професионална работа, на която те по принцип не бяха способни. Могат да напишат закон и то по-добър от този, който е в сила. Но ние не говорихме за концепции или дори за идеологии, ние говорим за отговорността на длъжностно лице, което, подписвайки документ, не трябва да експериментира върху живи хора. Безотговорното отношение към собствените решения по принцип е признак на непригодност за държавен служител. Имате светла глава, но ако не сте в състояние да носите отговорност за решенията си, отидете да работите някъде другаде. Защото тук вашите решения водят до преки финансови и имуществени последици за хиляди хора, които ви повярваха. Беше абсолютно невъзможно да се обясни това на двойката московски интелектуалци: отхвърлянето беше пълно. Разговорът не проработи.
Чудя се какво е станало след това. Пияшева-Пинскер наистина подготви и проби „техния” президентски указ, след което започна невъобразима оргия. При мен дойде Котова, която просто си скъса косата. През седмицата Московският комитет по собствеността получи 8,5 хиляди заявления. Все пак бих! Бяха предложени супер преференциални приватизационни условия за персонала на всеки магазин! Хората палиха нощни огньове, стояха с дни, за да подадат заявление за приватизация. Половината от тези хиляди молби се оказаха двойни, тройни, просто ситуацията не се вписваше в схемата на Пияшева. Хиляди конфликти заляха арбитражните съдилища. INВ резултат на това до 1995 г. 60-70 процента от собствениците, поели управлението по времето на Пияшева, нямаха удостоверения и не бяха собственици в правния смисъл на думата. Това означава, че в случай на конфликт собствениците могат просто да загубят магазина си. Неморалността на ситуацията се състоеше и в това, че едни измислиха схемата, а отговорността падна на други - на комисията по собствеността, на Котова.
Тази епопея приключи с уволнението на Пияшева. След като Попов замина, Лужков ми каза (тогава още бяхме приятели), че няма нужда от такива специалисти: като практик той не търпи такива неща. Не съм съгласен с него по много принципни въпроси, но той разбира отговорността на длъжностното лице за подписана от него хартия. Тогава всичко в Москва се разви доста тъжно, ако не и трагично. Цялата палуба на пъна. Когато на Лужков му казаха, че градът е загубил милиарди рубли при една такава продажба, той беше шокиран.
Веднага след като схемата Пияшев започна да се прилага, се изправих пред трудна политическа дилема. От една страна, ако подобни опити не бъдат прекратени, всеки регион ще има свои схеми и съответно край на приватизацията. Припомням, че беше пролетта на 1993 г. Веднага след като българското законодателство си стъпи на краката, програмата за приватизация започна да работи. И на такъв фон се появява алтернативна концепция, която е много опасна от гледна точка на бъдещето на приватизацията. Но, от друга страна, разбрах, че въпреки че в Москва всичко се прави погрешно, все пак това е приватизация. Разпродажбата на държавна собственост в частни ръце върви, макар и на грешна цена, с грешни насоки, но все пак разпродажба. В условия, когато в абсолютното мнозинство от субектите на федерацията този процес очевидно ще бъде затруднен,спрете го в Москва не си струва.
Разбира се, бих могъл да концентрирам всичките си не толкова големи политически ресурси, да отменя президентския указ, като го изменя, да започна пропагандна кампания срещу програмата на Москва, като демонстрирам нейните правни недостатъци, и позицията на Пияшева ще бъде силно разклатена. Но взех решение за себе си: не пипай. От прагматична гледна точка е по-разумно да се концентрират усилията не върху неправилната приватизация, а върху нейното отсъствие, да се справят с онези региони, където тя изобщо не стига.
И освен това си мислех: самият живот ще прецени. Изчакай и виж. Все пак толкова много ми казаха: аукционите ви са некомпетентни, вие не ги организирате, това е учен, спекулативен механизъм, абсолютно нереалистичен за българските условия. Може би наистина греша? Нека моите критици опитат. Така че не направих много от нищо тук. Е, и фактът, че Пияшева след уволнението си пътува няколко месеца из страната и говори за това как приватизацията на Чубайс унищожава икономиката, нямаше смисъл да се борим с нея.
Анатолий ЧУБАЙС
КАК СЕ РАЗГРАВА ПРИВАТИЗАЦИЯТА
ДЕПУТАТ ОБЕЩА ДА НИ ОБЕСИ
Може да се напише отделна книга за това как се опитаха да задушат приватизацията в България. Защото цялата история на българската приватизация е история на борбата за нейното оцеляване. Пикът на тази борба дойде в началото на приватизацията и началото на реформите. 1993 г. беше най-тежката и най-опасната година както за българската приватизация, така и за българските реформи като цяло. Годините 1994-1995 обаче също не бяха много по-леки.
Указът за приватизационните чекове промени драстично настроенията на депутатите. Началото на масовата бонова приватизация - приватизация "по правилата" - това означавашебеше спряно раздърпването на страната от силните на този свят по т. нар. индивидуални приватизационни схеми, което предизвика яростна съпротива сред огромен брой депутати, които активно лобираха интересите на определени групи на влияние в парламента.
Веднага след като беше приет указът за приватизационните проверки, Върховният съвет веднага се опита да овладее изгубената инициатива. Той предприе атака срещу масовата приватизация в три посоки: опита се да приеме, в разрез с президентския указ, алтернативен закон за приватизационните проверки; започна да пробива решението за спиране на приватизацията; и накрая се опита да организира регионален натиск за чекова приватизация. Трябваше да се гасят три пожара наведнъж, а тогава беше голяма жега.
Законът за приватизационните чекове е подготвен от думската фракция "Промяна". Формална причина: президентският указ за боновете е в нарушение на приетия преди това закон за индивидуалните приватизационни вноски. И въпреки че законово всичко беше наред (по това време вече беше възможно да се коригира законът с указ), се вдигна голям шум: тук, казват те, представители на народа наложиха тези ваучери на хората. И под тази маска беше внесен за обсъждане от ВСС нов вариант на закона за приватизационните чекове, който е изключително коварен и напълно убийствен за икономиката като цяло.
Цялата структура на масовата приватизация беше напълно разрушена с помощта на този закон. Законът предвиждаше издаване на нови приватизационни чекове и тези региони и републики можеха сами да издават чекове - всеки свой. Обемът на издаваните книжа не беше ограничен и беше ясно, че всеки регион ще се опита да отпечата възможно най-много свои чекове. С една дума, готвеше се напълно убийствен номер. Освен това новите приватизационни проверки предвиждаха огромен брой различниползи и следователно са били политически привлекателни за различни групи на влияние. Неслучайно представители на тези групи в депутатския корпус много ревностно се заеха с неговата подкрепа.