Прочетете Sandcastles (SI) - Майстренко Анастасия Проповед - Страница 14
- Не съм ядосан. Просто ме дразнят твоите идиотски шеги. Спри да ме дразниш.
- Как да не закачаш човек, който си пада по режисьора? КАК?
- Всичко вече мина. - Настя каза това с толкова уверен тон, че самата тя беше много изненадана - няма го, нали? Беше моментно размазване. На следващия ден е Нова година. Трябва да влезете в нов живот с ясна глава, а не със стари проблеми.
Баландин вече беше отворил уста от ентусиазъм, все едно да избухне в монолог, че не й повярва, когато мобилният му изведнъж иззвъня.
- Даяна е! Настя, остави ни на мира...
- Здравей, здравей, слънчице мое.
„Да, по-добре е наистина да не чувате това…“
Настя погледна часовника си. Девет. Можеш да отидеш да се облечеш.
- Ще спреш ли да се прозяваш или не?
Настя дори подскочи на място. Исках да заспя веднага. Саша се засмя, премествайки поглед към пътя.
- Малко. - опитвайки се да не отговаря твърде бързо, момичето внимателно подбираше думите си, - доста натоварен ден, имаше много хора. Но Олафур не се появи.
- Да ... - Саша някак странно се намръщи, прихващайки волана по-удобно.
Личеше си, че не иска да говори. Какво може да е толкова ужасно?
Не издържайки, Настя раздразнено се облегна на меката седалка.
- Добре. - Срещнала погледа на зелените очи върху себе си, тя се поколеба, - съжалявам. Просто не харесвам този човек. съжалявам...
Саша вдигна рамене.
- Попита дали мога да ти дам непланирана ваканция.
- Какво? За какво? Нямам нужда от почивка! Саша се намръщи още повече. – Какво си помисли?
- Пътуване до Исландия. За седем дни.
В колата цареше тишина, която трудно бихме нарекли дори смъртоносна. По-скоро потискащо.
Млада женавпери поглед в Саша, мачкайки връвта на якето си в ръцете си.
- Шегувам се. - Накрая, каза тя, - присмех. Закачаш се.
- Да, ухапа ме. - гласът на Саша беше мрачен и ясно даде да се разбере, че това не е шега.
- Каква Исландия, Александър Михайлович? Момичето погледна профила му, красиво и съсредоточено. Тя помисли, че той предложи да я откара днес, не само защото трябва да говорят отново за Олафур. – Не знам езика, не съм ходил никъде в живота си, по-далеч от моето село.
- Е, все още сте в Москва.
- Много ценно наблюдение. - Настя поклати глава, - тук проблемът с езика се изчерпа, знаете ли.
Настя почувства, че главата й постепенно се набъбва от информация.
- Представители? — попита тя с надеждата, че Рубльов ще й обясни поне нещо.
- Вече казах, че Олаф управлява верига ресторанти в цяла Европа, нали? И сега изпълнителните директори на всеки от тях отидоха в големите градове, за да намерят, така да се каже, ресторанти, нуждаещи се от помощ. Материал, разбира се.
- Амарантаис има ли най-голяма нужда от помощ в Москва? - Настя не издържа и за пореден път осъзна, че е отишла твърде далеч. Но тя мълчеше.
Момичето мълчеше. Тя осъзна, че в тази ситуация тя е оръжие, което трябва да работи безотказно срещу срещата на директорите. Че тя е пътят на техните "Амаранти" към върха. Не е ясно коя. Не е ясно какво.
Саша все още гледаше към пътя. Мълчаха, докато светофарът не промени цвета си.
- Това е и вашият шанс, който е глупаво да пропуснете.
- Моят шанс?! - яростта в гласа на Настя обаче беше много по-малка от това, което тя действително изпита, - моят шанс?
- Не всяко момиче от провинцията може да се похвали, че е билов Исландия и беше представител ...
Провинциално момиче. Стомахът потъна някъде надолу, повличайки със себе си гъмжащите от главата ми мисли. Стана някак празно.
- Това е страхотно. - В гласа на Настя имаше толкова ентусиазъм, сякаш й предложиха да глътне жаба. И какво ще промени пътуването? Ще стана селско момиче, което е видяло директорите на верига ресторанти ... това е вашият ... Шуни Муни.
- Сага и муни. - Саша го коригира почти необмислено, - „Приказка в устата“, ако буквално.
- Уф. Отвратително и грозно.
- Става дума за храна, Горлова.
Той я нарече с фамилното й име, въпреки че от няколко дни тя беше само Настя за Саша. Негодуванието я шибна отвътре.
- Ще опозоря Амаранти, и себе си, и твоя скъпоценен Олафур! И дори вие, седейки тук в Москва, ще се покриете с червени петна от срам!
Саша се закашля, но нещо подсказа на Настя, че по този начин той се опитва да скрие усмивката си. "Майбах" се обърна и бавно спря на вече познатото място, на няколко метра от входа й.
- Ако ще се покрия с петна, тогава не в Москва. няма да съм тук
- О, и ти ли си тръгваш? Зашеметен.
- да За една седмица. До Исландия.
Настя се намръщи. Тя се обърна към него. Завъртя ключа и колата спря.
„Мислехте ли, че на срещата на директорите ще има достатъчно представители на Saga i munni и няколко сервитьори?“ Задължително е присъствието и на директори на избрани кафенета и ресторанти.
Настя седеше с отворена уста, осъзнавайки, че няма какво да му каже.
- По някаква причина реших, че това ще ви помогне да вземете решение за пътуване по-бързо. - тихо каза Саша, отърсвайки невидима прашинка от ръкава на палтото си. – Олафур помоли да не казва нищо още.