Прочетете „Умри всеки ден след вторник“ – Браун Картър – страница 5
- ЖАНРОВЕ 358
- АВТОРИ 249 716
- КНИГИ 566 968
- СЕРИЯ 20 847
- ПОТРЕБИТЕЛИ 514 549
- Ти си негодник! Тя понижи гласа си до съскащ шепот, който все още можеше да проникне дори през бетонна стена с дебелина метър. Знаеш ли какво направи с нея?
„Може би собственикът на бутика ми беше малко ядосан, защото се досетих за истината?“ Казах помирително. „Случва се понякога, Андреа.
Блондинката отметна от челото си косата, която покриваше очите й, и ме погледна злобно.
„Току-що я оставих в задната стая в състояние на пълна истерия. Ако знаеше поне половината от истината за това копеле Сорел, нямаше да се опиташ да го спасиш от съдбата да бъде убит. Ти самият би го причакал с пушка!
- Защо? Бях искрено изненадан.
„Подозирам, че Линда е била твърде срамежлива, за да ти каже цялата истина. Е, няма да крия нищо! Андреа си пое дълбоко въздух, а блузата й дори не помръдна върху плоските й гърди. Сорел е тип егоистичен маниак, който просто не може да понесе, когато някой се отдалечи от него. Няма значение, че той сам разруши брака им; Сам все още вярва, че Линда му принадлежи като част от личната му собственост. Преди три месеца той някак си надуши за мен и Линда. Тя стисна устни и ме погледна предизвикателно, очаквайки моето неодобрение. Гласът й прозвуча леко напрегнато, когато заговори отново.
Имаме специална връзка с нея. Някакви възражения?
— Никакви — отговорих припряно.
- Страхотен! Очите на блондинката, кръгли в тъмни кръгове, ме гледаха подигравателно.
— Значи наистина знаеш как да мълчиш?
„Ти ми каза за друго копеле, Сорел“, напомних на Андреа.
Сам каза ли ти, че я биеш?
Една вечер, около единайсет, Сорел неочаквано дойде в дома на Линда. Мисля, че беше пиян; ревеше и беснееше като луд. Той крещял, че няма да дава пари на бившата си съпруга, която влязла в неестествена връзка с друга жена. Сам използва всяка ругатня, която съм чувал, плюс няколко, за които не знаех! Линда изхлипа и аз не издържах повече. Затова му казах да се маха, а той ме удари!
Беше ясно, че Андреа изобщо не бе очаквала реакцията на Сорел, тъй като в гласа й имаше нотка на учудване, дори когато си спомняше инцидента.
Не казах нищо, а Андреа след кратка пауза продължи разказа си:
„Той просто стоеше там, олюлявайки се, а след това ме удари с юмрук в устата. Тогава, докато лежах на пода в полусъзнателно състояние, Сам сграбчи Линда и я завлече в спалнята. Надявам се, че няма нужда да обяснявам какво се случи там? Но преди Сорел да си тръгне, той обяви на Линда, че ако тя не се раздели с мен, следващия път, когато дойде, просто ще ни убие и двамата.
- И какво, връзката ви не приключи? Попитах.
Линда се премести при мен още на следващия ден. - Андреа не успя да скрие тайното злорадство, проличаваше в тона й. „Брат ми живее отсреща и е достатъчно силен, за да се изправи срещу двама момчета като Сорел!“ – триумфално завърши Андреа.
Сам не се опита да види Линда отново - във вашия магазин или на някое друго място? Попитах.
Тя поклати глава.
„Но Линда все още се страхува, че той може да направи такъв опит, въпреки че тя няма да го признае. Представяте ли си реакцията, която предизвикахте с идиотизма сиговорейки за бившите съпруги на Сорел, заплашващи да го убият. След това веднага, на същия дъх, я бомбардирахте със съобщението, че знаете всичко за нашата връзка!
Сорел посети ли Линда преди около три месеца? Някъде в средата на май? изясних.
- Може би. Андреа се замисли. - Беше петък вечерта. Помня, че тогава имахме разпродажба. Но не можахме да отворим магазина в събота, тъй като бяхме заети с нанасянето в моя апартамент. Това не се хареса на някои от нашите клиенти, които пропуснаха продажбата. Да, сигурен съм, че беше втората седмица на май.
„Разбира се“, кимнах аз. „Е, защо трябва да се тревожиш? Защо идвате тук и ми докладвате това?
— Ти работиш за Сорел — сопна се студено Андреа. „Не знам каква история ви е измислил за бившите си жени – те изглежда искат да го убият. Но може да е и някакъв трик - опит да се стигне отново до Линда. Затова ви правя справедливо предупреждение: оставете я на мира! И това се отнася и за теб, Холман.
- Имате ли нужда от още информация? — попита тя с раздразнение. „Пълното ми име е Андреа Марко, на двадесет и две години, метър и осемдесет и седем, тежа сто и пет килограма. Имам сини очи и руса коса. И не забравяйте родилния белег във формата на полумесец от вътрешната страна на дясното ми бедро!
„Вече ми даде твърде много информация. Ухилих се злобно. - Например те информираха за сериозен мотив Линда да пожелае смъртта на Сорел. И, разбира се, няма да забравя да добавя името ви в списъка с потенциални убийци!
Блондинката отвори уста за миг, но след това тялото й се напрегна, сякаш щеше да се хвърли.
— Ако бях на твое място, Холман — сопна се тя, — щяхпопита за истинските намерения на вашия клиент. Може би самият той очаква да убие някоя от бившите си жени - Линда например. И той просто те използва като димна завеса.
Миг по-късно Андреа вървеше бързо към изхода. Миниполата й се люлееше около бедрата. Дългите красиви крака на блондинката привлякоха погледите на всички мъже в заведението. Нямаше смисъл да им обяснявам, че само си губят времето.
По време на дългото ми пътуване до Санта Моника и обратно, живописната природа на Южна Калифорния не ми направи правилното впечатление. Това пътуване обаче ми даде време да помисля за някои неща. Ако не можете да занимавате мозъка си с ходене по дългите мили до булевард Санта Моника, ще умрете от скука. Лос Анджелис е моят град, нали знаеш. Но цялото му очарование е в околностите.
Исках да помисля внимателно за едно просто нещо. Вярвам ли на историята, която Сам Сорел разказа и каква е истинската причина, поради която той ме нае? И ако вярвам, тогава какви са шансовете някой друг да не се крие зад споменатите писма и бившите му жени да нямат нищо общо?
Пътуването ми струваше известно количество бензин, но така и не получих отговор на въпроса си.
Върнах се в колата, мислейки си апатично, че би било хубаво Сам да е мъртъв, а аз да съм щастлива и свободна. Планирайки мрачно за сряда сутринта, продължих.
Хотелът, в който живееше Джаки Слейтър, се намираше на една пресечка от булевард Уилшър, на границата между Бевърли Хилс и Уестууд Вилидж. Двуетажната бяла сграда на хотела изглеждаше скъпа и елегантна. Дори в кабинета на рецепционистката имаше килим от стената до стената и модерни мебели от тиково дърво. Чудя се дали басейнът е обшит с кожи от норка и дали там се лее шампансковместо вода?
Едър мъж, седнал на бюрото на администратора, се изправи, когато влязох в кабинета му. Грубата му черна коса беше грижливо подстригана, а челото му бе оградено с къс бретон. Мъжът беше облечен с кафяви панталони и цветна риза. Под бронзовата кожа на ръцете му играеха твърди мускули. Дълбоко хлътналите очи в обветреното червено лице ме приковаха с твърд, немигащ поглед.