Прочетете „Вярното куче Уран“ онлайн от Ирина Пивоварова - RuLit - Страница 1
Вярно куче Уран
Всичко беше както обикновено.
Обичайният ни двор.
Както обикновено, с Люска играехме на игрище на двора. Люска със затворени очи пристъпваше от една килия в друга и питаше:
- Не надничайте.
- Безсрамник! Аз не надничам!
- Тя е безскрупулна. Виждам те да надничаш. Млъкни с всички сили.
Луска затвори очи с всичка сила, направи крачка и стъпи на линията.
Луска отвори очи и вече отвори уста да спори. Но тогава нещо й се случи. Тя остана да стои с отворена уста. Тя погледна някъде зад мен. Обърнах се.
Огромен червен скутер изплува от входа на двора. Той блестеше на слънце. Той изгоря като огън. Болеше ме да го гледам. Блестящата му камбана блестеше толкова ярко на слънцето, че го боляха очите. Имаше чисти бели гуми.
Скутерът изплува от входа и бавно се насочи към пясъчника. Беше горд и рогат като елен. До него беше Павлик Иванов.
Скутерът спря близо до пясъчника. Павлик седна на ръба на пясъчника и започна да духа на волана.
Колебливо се приближихме до Павлик.
„Павлик, остави ме да се возя“, помолих шепнешком по някаква причина.
Павлик духна на лъскавото звънче и започна да го търка с ръкава си. Тогава той се обади. Дори не ни погледна.
— Разпръснете се! - каза Павлик, сложи крака си на скутера и потегли.
Стояхме и го гледахме как кара.
Отначало той обиколи къщата ни. След това около локвата. После точно през локвата. Тогава той започна да преследва котки със скутер. И тогава Павлик ни подгони и извика:
И бягахме като глупаци от него.
И тогава той ни закара. Само веднъж. И тогава разбрах, че повече от всичко на света обичам да карам скутер.
"НЕКА ДАКУПИ ТИ ХИПОПОТАМ»
Едвам чаках родителите ми да се приберат от работа.
„Мамо и татко“, казах аз, „слушайте ме внимателно. Сега ще ви кажа нещо много важно.
- Имаш един! Мама веднага се изплаши.
- Нищо подобно. От два месеца не съм получавал единици.
Е, това означава, че тя отново е счупила прозореца! каза татко.
- Но не съм познал! Само искам да те попитам нещо... Мамо, защо изглеждаш така?
— Побързай — каза мама. - В кухнята ми горят картофи.
„Мамо и татко“, казах аз, „моля, купете ми скутер.“
„Страхотно“, каза мама. - Преди три дни ви трябваше папагал, миналата седмица поискахте балалайка. Какво ще поискаш утре?
Защо ви е нужен скутер? - каза татко и отвори вестника. — Да ти купим хипопотам.
„Нямам нужда от хипопотам“, казах аз. „И освен това, ако искате да знаете, хипопотамът е сто пъти по-скъп от скутер.
„Е, тогава можеш да си купиш мотоциклет“, предложи татко. Мотоциклетът е по-евтин от хипопотама.
- Татко, разбираш ли, трябва ми скутер. Най-обикновен скутер! Червен. На гумени гуми.
Но татко вече четеше вестника. Мама се върна от кухнята.
„Заемете се“, каза мама. - Поставете чиниите на масата.
ТОВА, КОЕТО НАПРАВИХ
И отидох в кухнята за чиниите.
Носех чиниите и си мислех: „Сега ще взема тези проклети чинии и ще ги хвърля на пода. Ще кажа, че се спънах ... Любима дъщеря! Единствената дъщеря на света! Някакъв нещастен скутер съжалявал! Никога в живота си няма да ги моля за нищо!“
Сложих чиниите на масата и отидох в кухнята.
Не бъди глупава, Люси! - извика след мен майка ми. - Отидете на вечеря.
И не мисля ... Извадих изгорял котлет от тигана и започнах да го ям.
Какво бихте измислили? Откъде да вземем пари за скутер. Може би бутилки.
Преброих нашите празни бутилки. Бяха три. И още два буркана с конфитюр. Не, не можете да си купите скутер с това.
Но какво ще стане, ако вземете голяма добра чанта и ходите с нея в боклука? Тогава ще можете да съберете толкова много празни бутилки, че да стигнат за три скутера!
Ще трябва да обсъдим това с Люси.
Люси, здравей! Какво правиш?
— Здравей, Люси, не правя нищо. Какво си ти?
Да, измислих едно нещо.
— Няма да ти кажа или ти ще говориш.
- Кажи ми, Люси! Честно казано, няма да дрънкам!
- Добре, утре ще ти кажа.
- Не мога сега. Родителите ще слушат.
Но тогава майка ми излезе от стаята и ме накара да отида на вечеря.
След вечеря си легнах. Имах мечта.
Из двора ни се търкаляха скутери. Те се състезаваха в непрекъсната червена линия. Огромни празни бутилки се клатеха на скутери. Те като ездачи подскачаха и се обръщаха във въздуха. Слънцето грееше в стъклените им страни. Люска беше в една бутилка. Тя ми крещеше нещо, но това не можах да разбера.
Изведнъж огромен красив скутер влезе в двора. Той блестеше на слънце. Той беше като огън. Той се приближи до мен и се поклони.
„Седни, принцесо“, каза той.
Скочих върху него и се издигнахме във въздуха. Летяхме над прекрасни сметища, където празните бутилки лежаха на купчини ... Малкият Павлик Иванов, с голяма, голяма чанта, вървеше през сметищата и събираше бутилки в торба.
„Не бъди глупава, Люси! заплаши ме с празна бутилка. - Зает съм. Сложете хипопотам на масата!“
И тогава той се превърна в хипопотам. Той отвори огромната си уста, където вместо зъби искряха стъклени буркани и бутилки с оцет ... ипогълна ме. Бях ужасно уплашен, но вътре в хипопотама се оказа светло и горещо. Там имаше голяма лампа. Светлината й нарани очите ми. Люси стоеше над мен. Тя ме дръпна за крака и не спираше да повтаря:
"Ставай, ставай, ставай..."
Помислих, че ще ми откъсне крака и се събудих.
- Най-накрая! - каза мама и пусна крака ми. - Ето, заспах! Ще закъснееш за училище!
КАКВО ПРАВИ ЛЮСКА
На сутринта разказах всичко на Люси.
- Страхотен! Люси веднага изпищя. И аз искам скутер!
- Значи ще минем заедно по бунищата?
„Не, не искам да ходя на купищата боклук…“ – помисли си Луска. „Баба не ми позволява.
„Е, откъде да вземем толкова пари тогава?“
- О, какво си помислих! Луси внезапно изпищя. Тя дори подскочи на място.
- Е, говори бързо.
— ПРОЧЕТЕТЕ ОБЯВИТЕ! — тържествено каза Люси.
- Много просто - за загубата на кучета.
Луси, ти луда ли си?