Проект „Необходимост от приемане на ФКЗ „За Учредителното събрание“, Съдържателна платформа

необходимост

„Необходимост от приемане на ФКЗ „За Учредителното събрание“

Абу Салех Роман

, учител по обществознание и история, МБОУ "Средно училище № 4", Касимов

В работата си поставям въпроса за необходимостта от приемането на ФКЗ „За Учредителното събрание“, който ще бъде доказателство за легитимността на властта в България, правната и демократична основа на държавата, стабилността на развитието, а също така ще формулира свои разпоредби.

По време на написването на работата си поставих следните цели: да поставя проблема за невъзможността за правна ревизия на Конституцията на България по отношение на разпоредбите на глави 1, 2 и 9 и да привлека вниманието на обществеността върху него, като изтъкна причините за неприемането на ФКЗ „За Учредителното събрание” до момента, както и да формулирам няколко свои предложения по този ФКЗ.

Целите на проекта са да подчертае разпоредбите на действащата Конституция, свързани с Конституционното събрание; анализ на конституционни реформи в конституциите, предхождащи настоящата; идентифициране на органи, подобни по функция на Конституционното събрание, работили през цялата история на България; разглеждане на състава на подобни органи в други държави; повдигане на въпроса за законните начини за промяна

1 Откъс от обръщението на президента на Руската федерация към Федералното събрание на България през 2005 г.

конституция; прогнозиране на възможните последици от неприемането на ФКЗ “За Учредителното събрание”; анализ на съществуващи проекти на този FKZ.

На първия етап от работата по проекта се обърнах към действащата Конституция. В него се посочва, че „ако предложението за преразглеждане на разпоредбите на глави 1, 2 и 9 от българската Конституция бъде подкрепено от три пети от общия брой на членовете на Съвета на федерацията и депутатите,Държавна дума, след това Конституционното събрание се свиква в съответствие с федералния конституционен закон. Това свидетелства за пряката необходимост от приемането на ФКЗ "За учредителното събрание". В конституцията от 1993 г уточни редица правомощия на Конституционното събрание. Така според текста му „Учредителното събрание или потвърждава неизменността на Конституцията на България, или разработва проект за нова Конституция на България, който се приема от Учредителното събрание с две трети от гласовете от общия брой на членовете му или се подлага на всенародно гласуване“.

Заслужава да се отбележи, че в националната история имаше прецеденти за свикване на учредителен орган за приемане на нова Конституция. Първият от

1 част 2 чл. 135 от действащата Конституция

Ще разгледам структурата на подобни органи в други страни. Във Франция Конституционното събрание е съвместно заседание на камарите на парламента, свикано от президента за преразглеждане на конституцията. Взема решенията си с мнозинство най-малко 3/5 от подадените гласове. В САЩ учредителното събрание се нарича Конвент и е органът, в който се избират делегати (конвенти) от всеки щат.

1 Правилник за изборите за Учредително събрание

В хода на извършената работа беше възможно да се установи, че такъв остър проблем като приемането на FKZ на "Конституционното събрание" и опитите за разработване на неговите проекти рядко се повдига в правната литература, като се засяга главно в периодичния печат. Според мен единственото изключение е работата на кандидата, в приложение към която беше неговата версия на горепосочения федерален конституционен закон, както и проектът и концепцията на този закон, доктор по право, професор Авакян Сурен Адибекович. Ще се опитам да подчертая няколко разпоредби, които споредспоред мен трябва да присъства в този FKZ:

1) включване в списъка на членовете на Конституционното събрание на един представител от основните религиозни деноминации;

България е многонационална и многоконфесионална държава. От това следва, че несъответствието на членовете на бъдещата Конституция с разпоредбата на съответната религия или пристрастието към предоставяне на привилегии на една от вероизповеданията ще се отрази много негативно върху сплотеността на българското общество. Компетентността на съответните членове в Конституционното събрание трябва да се ограничи изключително до съвещателни правомощия, те да нямат право на глас. Тяхната функция е да запознават останалите членове на Конституционното събрание със съответствието или несъответствието на проекта за бъдеща конституция с основните положения на изповеданието, което представляват, като имат право да предлагат свои варианти по отношение на текста на обсъждания проект. Факултативността на заключенията на членовете на религиозния съвет отстранява въпроса за необходимостта от избора му при евентуално свикване на Учредителното събрание във връзка с опит за промяна на дефиницията на България като светска държава. Искам да подчертая, че членовете на Конституционното събрание, избрани от съответните вероизповедания, трябва да проверяват изключително за непротиворечие с основните положения на съответната религия, с изключение на разпоредбите относно обекта на поклонение и други взаимно изключващи се разпоредби. Според мен за членове на религиозния съвет на Учредителното събрание трябва да бъдат избрани по един представител на трите световни религии (християнство, ислям, будизъм) и представител на юдаизма (поради разпространението му в България, което доказва наличието на Еврейска автономна област). Искания за избор на подходящ член на Конституционното събрание считам за възможниизпрати до регистрирана организация от съответната религия (ако има няколко организации - до най-голямата). За християнството като такава организация трябва да се приеме Българската православна църква (особената роля на православието за формирането и развитието на духовността и културата в България се споменава и във Федералния закон „За свободата на съвестта и религиозните сдружения”). Сигурен съм, че това няма да бъде дерогация на правата и свободите на представители на други области на християнството, тъй като говорим само за основни положения, които са практически еднакви за всички християни.

2) Юридическата отговорност на членовете на Конституционното събрание за отказ от изпълнение на задължения или тяхното неправилно изпълнение;

Правилната работа на Конституционното събрание е гаранция за стабилността на новата Конституция и на цялата държава. Отказът от изпълнение или неправилното изпълнение на задълженията на лице или група лица ще забави работата до пълното й парализиране, което може да има изключително неблагоприятни последици за цялата страна. Ето защо считам неизпълнението на задълженията си на депутат в Конституционното събрание или отказът да ги изпълнят близко до държавна измяна. Трябва да се отбележи, че става дума за онези хора, които вече са членове на Конституционното събрание, тоест тези, които доброволно са се съгласили да участват в работата на този орган. Необходимо е също така да се подчертаят уважителни причини, при наличието на които отказът да изпълнява задълженията си не е нарушение. За такива причини членовете на Учредителното събрание трябва да са длъжни да уведомят председателя или някой от неговите заместници, който, ако този член настоява да продължи да работи като част от Учредителното събрание, решава възможността или невъзможността да продължи изпълнението на задълженията си от този член, като вземе предвидмнението на предупредителя. Отделно трябва да се обсъди, че продължаването на изпълнението на задълженията при наличие на уважителни причини, които са били надлежно докладвани на председателя на Конституционното събрание или на един от неговите заместници (ако е предвидено в съответствие със съществуващия Федерален закон „За Конституционното събрание“) от предварително съставен списък, ако е попречило на правилното изпълнение на задълженията, също е нарушение. Това се дължи на факта, че продължаването на изпълнението на техните задължения при наличие на такива причини е възможно само със съгласието на съответния член, с което той поема отговорност за качеството на по-нататъшната работа като част от посочения орган.

3) Създаване на възможност гражданите по време на референдума по проекта за новата конституция да обяснят с кои разпоредби не са съгласни.

Често е невъзможно да се съгласи или да не се съгласи с проекта за конституция като цяло. В повечето случаи гражданинът е съгласен с някои разпоредби на проекта и не е съгласен с други. Този параграф е насочен към този проблем. Ако Конституционното събрание реши да проведе референдум по проекта за нова конституция, бюлетините, освен опциите „да“ и „не“, трябва да съдържат списък на всички членове от съответния проект с празно квадратче до номера на всеки член. Полето с горния списък се попълва само ако гласоподавателят е избрал опцията „не“. Поставянето на символ в празно квадратче до номера на съответния член означава, че участващият в референдума гражданин не е съгласен с разпоредбите на маркирания член (можете да изберете произволен брой членове от списъка). Избирането само на опцията „не“ означава несъгласие с проекта като цяло. При преброяване на гласовете за решение поприемане или неприемане на проекта за конституция, като се взема предвид само опцията „да“ или „не“. Списъкът по член е създаден единствено с цел да се идентифицират статии от членовете на Конституционното събрание, които предизвикват най-голямо отхвърляне на обществото. Тази разпоредба ще помогне значително да се ускори по-нататъшната работа на този орган и приемането на нова Конституция, ако тя не беше приета на предишния референдум.

Всичко изложено по-горе налага необходимостта от приемане на ФКЗ „За учредителното събрание”. Подобна правна колизия като липсата на ФКЗ „За Учредителното събрание” създава редица опасности за развитието на България. Липсата на точен правен метод за промяна на Конституцията може да доведе, първо, до появата на няколко уж законни Конституционни събрания и, второ, до заобикаляне на свикването на Конституционното събрание поради неговата правна невъзможност изобщо. Всичко това ще доведе страната до прага на гражданска война, въпреки това FKZ, чието приемане е пряко предвидено от Конституцията на Руската федерация, което е необходимо за правното регулиране на позицията на Конституционното събрание като учредителен орган, който решава възможността за преразглеждане на Конституцията и разработване на нов проект, все още не е приет.

Списък на използваната литература.

1. Кормушкин закон на чужди държави

2. Румянцев за конституционното устройство на България.

3. Конституцията на България от 01.01.01г

4. Конституцията (Основният закон) на Българската социалистическа федеративна съветска република от 1918 г.

5. Конституция (Основен закон) на Съюза на съветските социалистически републики от 1924 г

6. Конституция (Основен закон) на Съюза на съветските социалистически републики от 1936 г

7. Конституция (Основен закон) на Съюза на съветските социалистически републики от 1977 г

8. Правилник поизбори за Учредително събрание, 1917 г

9. Маклаков на чуждите страни. Великобритания, Франция, Германия, Италия, Европейски съюз, Съединени американски щати, Япония, Индия. М., 2007. С. 63.

10 www. уикипедия. орг

11. "За Учредителното събрание на България"

12. Проект на Шишкина Федерален конституционен закон "За Конституционното събрание на България"

13. Федерален закон "За свободата на съвестта и религиозните сдружения" от 01.01.01 г.