Същността на отклонението и неговите форми
„Отклонение“ на латински означава „отклоняване от пътя“. В науката терминът "девиантно поведение" се използва в два смисъла. В първия понятието „девиантно поведение“ означава „деяние, действия на човек, които не съответстват на официално установените или действително установени норми (стандарти, шаблони) в дадено общество.
Девиантното поведение в този смисъл се изучава от психологията, педагогиката, наркологията, психиатрията и криминологията.
Кризисната ситуация в обществото води до увеличаване на отклоненията от нормата. България преминава през период на криза, който се характеризира с високо ниво на отклонения. Наред с отдавна познатите форми на анормативно поведение се появиха нови, които не съществуваха в съветската епоха: отвличания, търговия с роби, поръчкови убийства, незаконно присвояване на жилища, рекет. Отделни форми на отклонение не могат да бъдат изкоренени, отклонение винаги е имало, има и ще има, но неговият мащаб може и трябва да бъде сведен до минимум. Бъдещето на човечеството като цяло и на България в частност зависи от съотношението на различните форми на негативни и позитивни отклонения.
Дълго време девиантното поведение се изучава в рамките на такива дисциплини като криминология, наркология и суицидология. Основателят на социологическите изследвания на отклоненията е Е. Дюркем. У нас социологическата концепция за девиацията започва да се оформя в края на 60-те години на ХХ век. В началото му бяха V.S. Афанасиев, Я. И. Гилински, А. Г. Здравомислов, В. Н. Кудрявцев.
Социалните норми регулират отношенията между хората, поддържат реда в обществото. Нормите са разнообразни: медицински, технически, морални, религиозни, естетически, етикетни, правни, политически, организационни и професионални (длъжностни характеристики, вътрешни правила, професионални традиции).
Някои учени отбелязват липсата на надежден критерий за разграничаване на нормата от патологията. Други подчертават ясните му признаци.
Важна характеристика на нормата е количествена, статистическа. Това, което е типично за повечето хора, среща се поне в 50% от случаите, е норма.
Един статистически признак не трябва да се абсолютизира, не си струва да се спираме само на честотата на явлението, което се среща в човешката популация. За определяне на нормата на поведение е необходим и качествен признак. Ако поведението представлява опасност за живота на околните или самото лице, независимо от честотата му, тогава то е нормативно (самоубийство, престъпление).
Социалните норми са исторически променливи, следователно отклонението е исторически променливо. Това, което е било норма в миналото, днес може да се счита за патология (например обичаят на геронтоцид сред древните славяни). Или, напротив, това, което някога е било неодобрявано от обществото, възприемано като аномалия (развод на съпрузи), сега се възприема като естествено.
Според степента на строгост се разграничават формални (писани) и неформални (неписани) норми. Нарушаването на неписани норми (обичаи, традиции, етикет) не носи голяма обществена опасност. Спазването на неписаните норми се контролира от другите под формата на забележка, подигравка, усмивка, подигравка, жестока шега, нелицеприятно прозвище.
Нарушаването на неписаните норми се нарича отклонение. Нарушаването на писаните норми (правилата на закона) се нарича делинквентно поведение.
Социалните отклонения могат да имат различно значение за обществото. Неприемливо е всяка форма на отклонение да се оценява само отрицателно.
Процесът на създаване на нови правила е безкраен и новите начини за нарушаването им са безкрайни. Отклонението няма край. Е. Дюркем доказва това обстоятелство по този начин. Той предлагапредставете си идеално общество. Нека бъде общество на светци, един вид образцов манастир, където няма никакви престъпления. Идиличният живот на този манастир не може да продължи дълго. Незначителните морални прегрешения на неговите обитатели биха започнали да предизвикват у останалите точно същото възмущение, каквото криминалните престъпления предизвикват в обикновеното общество. И мярката за тежест на наказанието за неправомерно поведение би била приблизително същата, както ако става въпрос за истинско престъпление.
Различните форми на девиантно поведение са взаимосвързани, връзката им е относително стабилна.