Проект. Заемането на думи от английския език като начин за попълване на българския речников запас

Заемане на думи от английския език като начин за попълване на българския речник (използване на английски думи сред младите хора)

„Заемането на думи от английския език като начин за попълване на българския речников запас (използването на английски думи сред младите хора)“

Изпълниха: ученици от 6А клас

Англицизми в български език

(сл.3) Целта на нашата работа е да идентифицираме съвременните английски заемки в българския език в младежката лексика и да проучим причините и пътищата за разпространение на английските думи в българския език и в ежедневието на младите хора.

(сл.4) Актуалността на нашата тема се определя от значението на английския език в живота на българското общество

(сл.5) Предмет на изследване: англицизми сред българската младеж.

(сл.6) Тема на изследването бяха въпроси, свързани с изясняването на причините, етапите и областите на използване на английските заемки.

Обект на изследване: начини за попълване на българския речников запас чрез заемки от английския език.

Англицизми в български език

(сл.7) Притокът на заемки в български език от английски (или американски английски) особено се засилва през 90-те години. Това се дължи на промените в сферата на политическия живот, икономиката, културата и моралната ориентация на обществото. Има безпрецедентно заемане на чужда лексика във всички области. Тя заема водеща позиция в политическия живот на страната, която свиква с нови понятия: инаугурация, говорител, консенсус, имидж, PR и др. Чуждоезичните термини са доминиращи в най-напредналите отрасли на науката и технологиите: дисплей, файл, мониторинг, плейър, скенер и др. Във финансови и търговски дейности - бизнес, одитор, брокер, бартер и др. Културната сфера е нахлула от бестселъри, уестърни,трилъри, хитове, поп. Това доведе до засилване на борбата срещу заемите. Във вестници и списания се публикуват дискусии за употребата на чужди думи. Академик Евгений Челишев, член на Президиума на Руската академия на науките, който активно работи в Съвета по български език към президента на България, заявява в своя статия: „Едно е да има икономически обосновани, естествени заемки, които постепенно се усвояват от езика и не разрушават националната му основа, а съвсем друго е неговата агресивна, тотална „американизация“. Напълно неприемлива е например думата „убиец“, дошла от английския език, в която се размива негативната оценка, съдържаща се в българската дума „убиец“. Да кажеш на човек „ти си убиец“ означава да му издадеш тежка присъда, а да го наречеш убиец е, така да се каже, просто да определиш професията му: „Аз съм дилър, ти си убиец, и двамата май правим бизнес“.

Засилването на информационните потоци, появата на глобалната компютърна мрежа Интернет, развитието на световния икономически пазар, международният туризъм, културните връзки - всичко това доведе до появата на нови заети думи, които са много привлекателни за младите хора.

(сл.8) Всички думи, стигайки от изходния език до езика заемка, преминават през няколко етапа. Първият етап е етапът на проникване. На този етап думите все още са свързани с реалността, която ги е родила. В началото на 19 век сред многото нови думи, дошли от английския език, са например турист, тунел, бюджет, жури. Например в речника на Н. М. Яновски, публикуван през 1803 - 1806 г. някои думи (сл. 9) beefsteak (тевешка пържола), rum (ром), ladi (дама), waxal, voksgal (гара), както и някои английски имена на кораби и лодки: shkuta (скутер), cutter (лодка), slipa, sloop, shlyubka (лодка). Срещаме английския долар като: долар, долар.

Постепенно думата на чужд език, поради честата употреба в устна и писмена форма, се вкоренява, думата се адаптира. Това е периодът на навлизане в езика и етапът на асимилация. Когато чуждата дума се възприема като неразбираема

Последният етап от навлизането на чужда дума в езика на заемане е вкореняването, когато думата се използва широко сред носителите на приемащия език и е напълно адаптирана към граматическите правила на този език. Той е включен в пълноценен живот: може да придобива еднокоренни думи, да образува съкращения, да придобива нови нюанси на значение и т.н. Например думи като футбол, волейбол, баскетбол не могат да бъдат наклонени на английски. А на български лесно могат да се променят по падежи:

(сл.10) Знаци на заети думи от английския език

(сл.11) 1. Особена фонетична особеност на думите от английски произход е комбинацията j, която не е характерна за българския език. Това са: джъмпър, джентълмен, трико, джин, жокер, джунгла, джакузи, джип и др.

2. Придихът з, който българската фонетика не познава, се заменя със звука [х] или [ж]: хокей - хокей, юнак - юнак, хоби - хоби.

Сред морфологичните характеристики най-характерната черта е инвариантността на думата в случаите, липсата на форми за множествено и единствено число: хоби, мис, госпожа.

3. Думите от английски произход често завършват на -ing: blooming, rating, dumping, marketing, briefing, pressing, camping, monitoring.

4. Съществителните, завършващи на - ment, също са многобройни: management, Parliament, impeachment, establishment.

5. Един от признаците на заети думи от английския език е присъствието на мъже в сложни думи: бизнесмен, спортист, полицай,шоумен.

(сл.12) 6. Много заемки се срещат и с думата шоу (от англ. show - грандиозно представление), която е част от сложна дума, като по този начин образува два корена: шоу - бизнес, шоу мъже, токшоу, телевизионно шоу.

7. В отделна група можете да изберете думи с английския корен time: time out, timer

8. Има доста думи с корен bol (от английски ball), който се среща в имената на различни спортове: баскетбол, волейбол, хандбал, бейзбол, футбол.

9. Често срещате думи, които се пишат с небългарски букви: бебе, профсъюз, търговска марка, хепи енд.

(sl.13) Изследване „Използването на лексикални заеми в младежката среда“ В анкетата взеха участие 46 ученици от 6-8 клас MBOU средно училище № 20 на село Зелени. Анализът на отговорите на респондентите показа:

  1. Студентите отбелязват висока степен на честота на използване на английски заеми в ежедневието.
  2. Участниците в проучването доста често използват английски заемки в своята устна и писмена реч.
  3. Отношението към използването на английски заемки в българския език е предимно положително, по-малко отрицателно. Това предполага, че интервюираните са свикнали с използването на английски думи в българската реч.
  4. Използването на компютър и интернет е неизменна част от живота на учениците и това обяснява най-големия процент от учениците, използващи англицизми от тази област.

(сл.17) Примери за думи от младежката лексика на респондентите: Гадже - приятел, гадже Добре - всичко е наред Парти - парти Hi - здравей Cool - готино, готино Уау - супер, блестящо Бай - чао Foreva - завинаги Respect - уважение, уважение Crazy - луд.

(сл.18) Заключение.И така, в тази работа са изследвани пътищата за възникване и развитие на английските заемки в съвременния български език. В резултат на изследването заетите думи бяха идентифицирани и обединени в концептуални и тематични групи. След разпределението на думите по теми се оказа, че повечето от тях са младежка лексика, лексика от областта на спорта, компютърна лексика. От една страна, навлизането на многобройни англицизми в българския език е естествено явление, което отразява активизиралите се през последното десетилетие икономически, политически, културни, социални връзки и отношения между България и други страни. От друга страна, с тъга трябва да констатираме, че в стремежа към всичко чуждо, в стремежа си да копираме западните образци, ние все повече губим самобитността си, включително и в езика, защото езикът отразява бита и начина на мислене. Значително се е увеличил броят на българоговорящите, които знаят английски. Често в речева ситуация английската дума става по-престижна от българската, изразът на нейната новост е привлекателен. Познанията в тази област са необходими за правилното разбиране и използване на входящия речник. Така че, можем да кажем, че ролята на английския език на съвременния етап от развитието на нашето общество е голяма и за да разберете родния си (български) език, са необходими познания в областта на английския език. Резултатите от това изследване на заемките и самата лексика могат да бъдат приложени в уроците по английски и български език, както и в нашето ежедневие.

  1. Брайтер М. А. Англицизмите в българския език: история и перспективи. Наръчник за чуждестранни студенти по русистика. Владивосток, издателство Диалог, 2011 г.
  2. Дяков А.И. Причините за интензивното заемане на англицизми вновобългарски. Език и литература. Новосибирск, 2008 г.
  3. Крисин Л. П. Чужди думи в съвременния български език. Москва, Просвещение, 2006 г
  4. Изюмская, С.С. Новите английски заемки като средство за езикова игра. С. С. Изюмская.- М.: Просвещение, 2000

5. Заемане ([Електронен ресурс). Адрес: http://ru.wikipedia.org/wiki/

7. Тълковен речник на съвременния български език. Езиковите промени в края на 20 век / T.N. Скляревская