Проханов възражда Съединението

Вчера в един слабонаселен ъгъл на Москва се проведе невзрачен партиен конгрес. Тъй като самите организатори на конгреса са се погрижили да сведат до минимум публичността, възможно е да са искали да предизвикат прилив на интерес към своето събитие. До известна степен те успяха. Ако форумът на неизвестната партия „Союз“ не може да бъде събитие „по дефиниция“, то появата на Александър Проханов и Виктор Алкснис начело на тази организация е изненада, която може сериозно да промени баланса на силите на ляво-патриотичния фланг.
И така, вчера партията "Союз" избра нови лидери. Проханов - председател на партията, Алкснис - съпредседател. И двамата лидери са известни хора в патриотичните среди, традиционно съседни на комунистическата партия. Александър Проханов дори има висок пост в Народно-патриотичния съюз, ръководен от Генадий Зюганов - той е съпредседател на НПСР. Нищо не свързваше Проханов или Алкснис със Союз, освен може би идеологическата близост.
Бащите-основатели на движението "Союз", което излезе на арената през 2000 г. и след това се превърна в политическа партия, бяха пенсионирани генерали - бившият началник на Генералния щаб Михаил Моисеев и главнокомандващият на вътрешните войски Анатолий Шкирко. Обикновените участници в движението също трябваше да имат „следи от презрамки“ на раменете си, като са служили или в армията, или в КГБ-ФСБ, или в полицията. Съответно, декларираната от „съюзниците“ идеология имаше характерна „военно-патриотична“ окраска, която се смяташе за остра мода в ерата на „ранния Путин“ и винаги привличаше сегашните лидери на партията. Вярно е, че организацията е създадена не за Проханов и Алкснис и дори не за генерали, а за цивилния политик Егор Строев, който тогава ръководи Съвета на федерацията. Но Строев не се нуждаеше от партията ислед напускането му от Съвета на федерацията членовете на партията вече не се нуждаеха от него. Пенсионираните генерали също не станаха лидери и в резултат на това "Союз" се оказа в положението на "конник без глава". Наскоро номиналният ръководител на партията беше Александър Пронин, който някога е работил като помощник на вицепрезидента Руцкой, а след това е избран в Държавната дума от Либерално-демократическата партия. Под негово ръководство "Союз" беше някъде извън видимостта и беше невидим дори във виртуалното пространство на Интернет.
В същото време някои анализатори твърдят, че в организационно отношение Союз е доста добре скроена организация с гъста клонова мрежа. Това е нещо като отдел за кадри, който при необходимост лесно може да бъде доведен до щатен персонал. Очевидно организационният потенциал е привлякъл вниманието на Александър Проханов и Виктор Алкснис, които се надяват да реактивират пропиляната структура, съживявайки я с разпознаваеми лица и имена.
В това няма особена интрига. Интригата е, че Проханов, като съпредседател на НПСР и близък съратник на Зюганов, оглавява партия, за която се предполага, че е съперник както на НПСР, така и на Комунистическата партия на Руската федерация, тъй като претендира за един и същ електорат. Това може да се разглежда като ново доказателство за объркването и колебанията, изпитани от NPSR, ако Проханов беше в конфликт със Зюганов. Въпреки това, в гражданската борба, която беше наложена на лидера на Комунистическата партия от председателя на изпълнителния комитет на НПСР Генадий Семигин, Проханов, подобно на Алкснис, доскоро подкрепяше Зюганов. Според НГ нито единият, нито другият не са проявили склонност към предателство.
В този случай предприятието на Проханов може да има съвсем различно значение. Комунистите вече са уморени от „слагането на ред“ в НПСР, не са сигурни, че организацията, попаднала под влиянието на Семигин, ще може надеждно да прикрие десния им фланг и се нуждаят от новиродолюбиви съратници. Ако Проханов и Алкснис успеят да вкарат своя „Съюз“ в Комунистическата партия, тогава ще бъде възможно да се сложи край на Семигинската фронда лесно и просто - Зюганов ще обърне бръмчалките с химикалка, оставяйки ги сами да получават депутатски мандати.