Как Лев Плевна даде кървав урок на българската армия
Настъплението на Западния отряд под командването на Н. П. Криденер протича в трудни условия. Първото сериозно препятствие е турската крепост Никопол. разположен на брега на река Дунав при сливането на реките Осма и Олта. От север градът е покрит от Дунав, от запад от Осма, от изток от Ермалийски поток, от юг от серия от височини. Турският гарнизон наброява около 8 хиляди души със 113 оръдия. Комендантът на Никопол, който решава да действа активно, разполага основните си сили в изкопаните окопи пред крепостните стени. 9-ти български корпус се състои от две пехотни дивизии, три кавалерийски полка, кавказка казашка бригада и 92 полеви оръдия. Също така за обсадата на Никопол бяха допълнително разпределени 30 полеви и 33 обсадни оръжия.
Българските войски губят убити и ранени 41 офицери и 1119 войници и сержанти. Турските загуби възлизат на около 1 000 убити и 7 000 пленници, сред които 2 генерали и 105 офицери. Успешните действия на българската артилерия и инициативата на младшия и средния офицерски състав осигуряват победата. Висшето командване допусна редица грешки, така че планът за нападение беше напълно неуспешен и във военно отношение явно неграмотен. Теренът и разположението на турските укрепления налагат необходимостта от главен удар от запад и спомагателен от юг. Планът за нападение, приет от Криденер, очертава директно противоположни посоки на атаки.
Марш на Османския корпус
Но скоро ситуацията се променя не в полза на българската армия. Мушир (маршал) Осман паша, който командва във Видин, предлага на главнокомандващия Абдул-Керим паша да промени първоначалния план на военните действия, който предвижда съсредоточаване на силите по фланговете на отбранителната линия на Дунав - в четириъгълникакрепости и край Видин. Той предлага, оставяйки гарнизона във Видин, с останалите войски да се придвижат към Плевна, след което да се съединят в района на Търново с корпуса на Ахмет-Еюб паша от Шумла и да преминат в решително контранастъпление в посока Систово. С концентрични атаки по фланговете Осман паша се надява да разбие и да прогони българската армия отвъд Дунава. В случай, че последната формация и контранастъпление се провалят, той планира да окупира Ловча, което според Осман представлява голяма полза за защитата на балканските проходи. Турското главно командване, уплашено от бързото падане на дунавската граница и от страх от български пробив към Цариград, предприема спешни мерки за коригиране на положението. Затова предложението на Осман беше прието с малки изменения.
Барон Николай Павлович Криденер (1811-1891). Рисунка от П. Ф. Борел, гравюра от И. Матюшин, 1878 г
Първото нападение над Плевна
В резултат на това 1-ва бригада от 5-та пехотна дивизия, 19-ти Костромски полк, Кавказката бригада, 9-та Донска казашка и 9-та Бугска пехота бяха придвижени към Плевна. Общо българите в тези войски са имали до 9 хиляди души с 46 оръдия. Общото ръководство е поверено на генерал-лейтенант Ю. И. Шилдер-Шулднер. Така те допускат втора фатална грешка - изпращат само част от силите на Западния отряд към турската крепост, което се дължи на подценяването на противника, първите успехи отслабват българското командване, мнозина смятат, че турците вече са дезорганизирани и не могат да окажат сериозна съпротива в Плевна. Трябваше да се отиде до Плевна със сили поне равни на корпуса на Осман паша. В резултат на това българските войски атакуват Плевна, като почти два пъти отстъпват на врага в жива сила.
Генерал-лейтенант Ю. И. Шилдер-Шулднер, 1877 г
Основните сили (1-ва бригада) решиха да настъпят към Плевна от север към центъра и левия фланг на основната позиция на турските войски. От изток, на левия фланг на турската армия, удари 19-ти Костромски полк, подкрепен от 5-та батарея на 31-ва артилерийска бригада, прикрепена към него. Кавказката бригада беше инструктирана да отиде във фланга и тила на вражеската позиция от юг. 9-ти Донски казашки полк имаше за задача да прикрива десния фланг от страната на Опанец.
Източник: Бескровный Л. Г. Атлас на карти и схеми по българската военна история
Офанзивата на Костромския полк се развива по подобен начин. Костромският полк, умело поддържан от артилеристи, заема турски позиции близо до Гривица. Турците изпаднали в паника, намесил се и самият Осман паша, който успокоил войските. Но нашите войници не можаха да пробият по-нататък поради липса на сила. Загубите бяха големи, командирът на полка загина, боеприпасите свършваха. И Костромският полк отстъпи. Кавалерията не можа да изпълни задачата си: Тутолмин с неговата кавказка казашка бригада беше бездействащ. В резултат на това командирът на отряда заповяда да се спре офанзивата. Българските загуби достигат 2,5 хиляди души, турските - около 2 хиляди войници.
Така първият щурм на Плевна се проваля. Неуспехът се дължи на няколко причини: незначителността на настъпващите български войски, освен това разпръснати в различни посоки; нямаше взаимодействие между северните и източните групи; подценяване на врага; липсата на силни резерви за подкрепа на първите успехи на настъпващите войски; атаките на българските войски се свеждат главно до фронтални атаки на пехотата на турските укрепени позиции, а кавалерията реално не може да се използва за нанасяне на удари във фланг и тил на противника.
Преди нападението. Под Плевна, 1881 г. Верещагин В.
Настъплението в главното направление не беше развито. Войските на генерал Веляминов попадат под силен флангов обстрел от вражеската артилерия. В „Записка за действието на 2-ра батарея на 31-ва артилерийска бригада“ се отбелязва: „Когато войските навлязоха в обкръжението на вражеската артилерия и турците изстреляха няколко изстрела, се оказа, че посоката на бойната линия е грешна и турците ни обстрелват във фланга; след това беше заповядано лявото рамо да се премести леко напред, а дясното назад, а батериите, като заеха позиция, откриха огън по вражеската артилерия, която беше поставена в земно укрепление с доста силен профил, но отворено или затворено - невъзможно беше да се прецени от това разстояние. След възстановяване българските войски след кратък артилерийски удар подновяват атаките си, но всички опити за настъпление са отблъснати с огън от вражеските укрепления.
Войските на Шаховски заемат Радищево. Настъплението се извършва под прикритието на добре прицелен огън на българската артилерия, което прави силно впечатление на турците. Според турски историк огънят от района на Радищево бил толкова силен, че те „не видели светлината божия и се молили на Господа за помощ“. Но резултатите от успешната артилерийска подготовка не бяха използвани напълно. Нямаше ясно ръководство на войските, не им бяха поставени конкретни задачи. Бяха издадени общи заповеди. Например, един от тях гласеше: „Движете се точно пред вас и победете по пътя всички копелета, които срещнете по пътя“. В резултат на това упоритата битка продължи до 18 часа, но не доведе до победа.
Кавалерията действаше различно. Десният флангов отряд на генерал Лошкарев се държеше пасивно през почти цялата битка. Левият флангов отряд на Скобелев успява да овладее билото на Зелените планини и да пробие до самите покрайнини на Плевна. Но понасяйки тежки загуби ибез да получи подкрепления, беше принуден да отстъпи. Въпреки това войските на Скобелев отклониха вниманието на противника към себе си и по този начин улесниха позицията на отряда на Шаховски. С настъпването на мрака битката приключи. Българските войски отстъпват по целия фронт. Турците не ги преследвали. Осман паша вярва, че на следващия ден българите ще продължат настъплението си. Той нареди бързо да се възстановят разрушените и да се построят нови укрепления.
Така вторият щурм на Плевна също се проваля. Загубите на българските войски са големи - 7 хиляди души, турските - не повече от 1,2 хиляди души. Турците отвръщат, защитени от силни укрепления, българите атакуват в челото и понасят големи загуби. Българските войници и офицери смело тръгнаха към врага и платиха висока цена за грешните преценки на командването. Сред грешките на българското командване могат да се разграничат следните: те решават да нанесат главния удар срещу Плевна от източната посока, където турците имат най-силните укрепления, въпреки че южното и западното направление са най-добрият вариант за успешна атака; планът на операцията беше лошо изготвен, общи думи без конкретика; по време на щурма не са установили взаимодействие между родовете на въоръжените сили и отделните части на бойните формирования; много командири се придържаха към традиционните, остарели възгледи за войната, войските преминаха в настъпление в стегнати формации и претърпяха неоправдано големи загуби. Освен това турците вече са успели да се подготвят за отбрана, посредствено е пропуснат моментът, в който крепостта може да бъде превзета от движение.
Доктор С. П. Боткин каза: „Да се надяваме на българския човек, на неговата сила, на неговата звезда в бъдещето. Може би той със своята неунищожима сила ще успее да се измъкне от неприятностите, въпреки стратезите, интендантите и тем подобни. Все пак трябва да се вгледате по-отблизо в българския войник, за да се отнасяте със злобана тези, които не знаят как да го водят. Виждате в него сила, смисъл и смирение. Всеки неуспех трябва да бъде срам да падне върху тези, които не са успели да използват тази власт ... ". Боткин ясно видя слабостта на българските генерали, сред генералите имаше твърде много кариеристи, администратори, изпълнители, преструващи се на добри в мирно време, но все по-малко истински военачалници, решителни, волеви, способни да поемат отговорност. Този проблем на българското командване ще се прояви във всички цветове в бъдещите войни с Япония и Германия.
„Въпросът е: кой е виновен за всички провали?“ - попита Боткин. И той отговори: „Липсата на култура, според мен, е в основата на всичко, което се разкри пред очите ни ... Трябва да работим, трябва да учим, трябва да имаме повече знания и тогава няма да се налага да получаваме уроци нито от османците, нито от Сюлейманите.
Автор: Александър Самсонов Статии от тази поредица:Войната 1877-1878 г.