произход на фамилното име Кумин
Проучването на историята на произхода на фамилното име Куминов отваря забравените страници от живота и културата на нашите предци и може да разкаже много интересни неща за далечното минало.
Фамилното име Куминов принадлежи към древния тип славянски фамилни имена, образувани от лични прякори.
Традицията да се дава индивидуален прякор на човек в допълнение към името, получено при кръщението, съществува в Русия от древни времена и се запазва до 17 век. Това се обяснява с факта, че от хилядите кръщелни имена, записани в календара на календарите и календарите, на практика са използвани малко повече от двеста църковни имена. Но предлагането на псевдоними беше неизчерпаемо, което улесняваше разграничаването на човек от други носители на същото име. Като източници могат да се използват: указание за професията, характеристики на характера или външния вид на дадено лице, националност или район, от който идва лицето.
Изследваното фамилно име е образувано като патроним от личното име на далечен мъжки прародител Кума.
Кумът и майката по традиция се наричат кум и кръстник. По правило добрите, сърдечни хора, които могат да станат духовни наставници на детето, се наричат кръстници. Следователно родителите биха могли да дадат прякора Кума на добър приятел, който стана кръстница на детето им. Патронимичните имена, произлизащи от женско име, винаги са били доста редки и могат да се появят само ако жената сама е отгледала децата, сама е управлявала домакинството и по този начин е станала глава на семейството.
Освен това в диалектите на Кострома и Ярославъл думата "кума" означаваше треска. В този случай най-вероятно такъв псевдоним е бил присвоен на пациента като талисман. Ритуалната смяна на имената се извършвала с цел да се измами болестта, за да се замислят „злите духове“ за своитеидеята изпълнена и изостанала от пациента. Когато човек оздравее, след него се оставя нов щастлив прякор, за да се предпази завинаги от болестта, а старият се крие до края на живота му.
Общоприетият модел на български родови имена не се оформя веднага, но до началото на 17 век повечето фамилни имена се образуват чрез добавяне на наставките -ов / -ев и -ин към основата, които постепенно се превръщат в типични показатели за българските фамилни имена. По произход такива имена са притежателни прилагателни, а основата им е името или прякора на бащата, в редки случаи - на майката. В същото време наставката -ov / -ev се добавя към основите със съгласна или -o, а фамилните имена с -in се образуват от имена и прякори, завършващи на -а / -я. Фамилните имена, завършващи на -ins, преминаха през два етапа на трансформация наведнъж и по-често означават патроними от втора степен. Тоест, от името на Кума, възникна патронимът Кумин (син на Кума), от него - Куминови (внуци на Кума). Освен това в някои региони на България към вече установените фамилни имена на земевладелци, завършващи на -ин, се е добавяла наставката -ов.
Тъй като процесът на формиране на фамилни имена беше доста дълъг, в момента е трудно да се говори за точното място и време на появата на фамилното име Куминов. Въпреки това можем уверено да кажем, че това е един от най-старите прякори и отразява древните вярвания и традиции за именуване на хората.
Източници: Unbegaun B.O. български фамилни имена. Речник на В. Дал, в 4 т. Фасмер М. Етимологичен речник на българския език, в 4 т. Речник на българските народни говори. Брой 16.
Анализ на произхода на фамилното име Куминов е изготвен от специалисти от Центъра за изследване на фамилните имена
Напишете какво знаете за произхода на името Куминов: